Демерджиев агресивно отрича реалността, прехвърля проблемите на разнебитеното МВР на другиго

Източник: Труд

„Ние ги хващаме, те ги пускат“. Този познат рефрен отпреди двайсетина и повече години стана актуален тези дни, след като служебният вицепремиер и вътрешен министър Иван Демерджиев опита да оправдае провала на ръководеното от него МВР в борбата с нелегалния трафик на мигранти.

Някога, когато Бойко Борисов беше главен секретар на МВР, със същите думи бе атакуван съда, който бе отказал да задържи уличени в приготвянето на взривни вещества рецидивисти. Адвокатите твърдяха, че откритото голямо количество тротил било за улов на риба в язовир край София. Тогава, за да защити съдебната система, съдия Нели Куцкова дори направи символичен подарък на професионалист №1 в МВР Бойко Борисов – прати му Конституцията, Наказателен кодекс и НПК.

И ако за поведението на Борисов в оня момент имаше обяснение - все пак той не е юрист, още по-малко практикуващ адвокат, то сега звучи нелепо Демерджиев да се оправдава като напада съдебната власт. Само допреди 2 години, когато попадна по пловдивска линия във властта, настоящият МВР министър беше „от другата страна“ - активно адвокатстваше.

Избраната от вътрешния министър агресивна тактика да отрича реалността и да се опитва с повишен тон да прехвърля проблемите на разнебитеното МВР на другиго, не е нищо друго, освен цинизъм. Сигурно някой ще каже - Демерджиев няма вина, той е министър само от 8 месеца, а проблемите във вътрешното министерство са от десетилетия. Не че това не е вярно, но не може да служи като смокинов лист за прикриване на фактите. А те са такива, че Иван Демерджиев също носи пряка отговорност за разрухата, в която секторите сигурност и правосъдие се намират в последните две години. Все пак, нека не забравяме, че Демерджиев преди да стане служебен титуляр в МВР изкара доста време като заместник-министър, а и като служебен министър на правосъдието. Само че вместо да се заеме с актуализиране на наказателното законодателство, включително и срещу нелегалната миграция, основното му занимание бе да се конфронтира с прокуратурата и да атакува обвинител №1. А и нищо не пречеше, вместо половин година да се чуди как да прокара лобистко и противоконституционно персонално законодателство срещу Иван Гешев, колегата му правосъден министър Крум Зарков да помогне на държавата в опитите й да отговори на каналджийската мафия, като разпише спешни промени в няколко закона, като завиши наказанията за този вид престъпност, чиято доходност напоследък бие дори наркотрафика. Нищо подобно обаче не се случи и затова днес виждаме нелепите обяснения на МВР-министъра, който си вярва, че борбата му с мигрантите била „най-добрата в последните десет години“, та дори сме били пример за колегите от Европа. Нищо от това говорене няма да помогне да се измие петното на провала на политическото, а и на професионалното ръководство на МВР, които отдавна са се превърнали в пасивни наблюдатели на разрухата на държавата и възраждането на престъпните групи, познати ни от времената преди членството на България в Европейския съюз.

В исторически план Демерджиев със сигурност ще остане в топ 3 на провалените министри на вътрешните работи от Прехода. Безспорен лидер в тази доста непрестижна класация е Бойко Рашков, който за малко повече от година успя да разсипе МВР, така, както мнозина преди него дори и да искаха, все не успяваха. И плодовете на Рашковите успехи ги виждаме всеки ден – дрогирани полицаи блъскат автомобили докато отиват на работа, корумпирани полицаи ескортират пияни и надрусани автоджигити, алчни гранични полицаи пускат цели орди с мигранти по границата и прочие. Резултатът от целия този разпад го знаем – четирима загинали полицаи в опит да спрат с телата си мигранти, при това само за няколко месеца (всичките от мандата на Демерджиев), невинни жертви на войната по пътищата, а от миналия петък и цели 18 умрели от задушаване в камион-ковчег мигранти.

И вместо да прояви от една страна мъдрост и смирение, а от друга да потърси начин да възстанови междуинституционалните отношения между МВР и специални служби с прокуратурата, а защо не и със съда, Демерджиев с арогантна наглост се опитва да прехвърли към тях естественото обществено недоволство, следвайки принципа „от болната на здравата глава“. Не че в правосъдието нямат кривици, но да виниш следователи, прокурори и съдии, че заради тях имало мигранти по пътищата, е изцяло невярно. Най-малкото, защото по Конституция и закон, опазването на границата, трафика по пътищата, осигуряването обществен ред са изцяло задача на вътрешното министерство и неговите структури. В това начинание споделена отговорност не може да има. Работата на следователи, прокурори и съдии идва след това, а и не е тяхна вината, че законовите текстове срещу нелегалната миграция не работят. Друг подготвя и приема законите.

Въпреки това служебният вътрешен министър до такава степен се е самозабравил, че за да опази имиджа си жертва дори миналото си на адвокат. Няма начин Иван Демерджиев да не си дава сметка колко ехидни усмивки е предизвикал на лицата на негови бивши колеги от адвокатурата, когато в понеделник нападна прокуратурата, че видиш ли „била сключвала споразумения с трафикантите на мигранти, а съдът ги одобрявал“. Та, нали адвокатите са тези, които съветват клиентите си да признават или да не признават вина. Вярно, прокуратурата и съдът могат да откажат и какво следва – безкрайно събиране на доказателства, разпит на свидетели, много от които отдавна ще са напуснали страната, защото са мигранти и никога не са имали намерение да се установяват у нас, многократно отлагане на делата, продължаващи с години наказателни процеси, през които въпросните трафиканти отдавна ще са излезли на свобода, защото адвокатите им ще са искали десетки пъти изменение на мерките им за неотклонение и накрая ще се стигне пак до същите наказания, защото законите просто са такива.

Какво нещо е властта – до вчера си бил адвокат и си натискал съда и прокуратурата за споразумения с клиентите ти, днес си министър и нападаш прокурори и съдии, защото не искаш да признаеш провала си. Защо МВР го няма никакво? Защото докато пловдивският адвокат се изживява като министър, най-много да изпревари по провали делящите второ място в класацията на одиозни шефове на вътрешното ведомство Емануил Йорданов и покойния вече Любомир Начев. Единият останал с прякора си „Мими“, другият с конфуз, който го принуждава да подаде оставка – Начев е заснет с манекенки на конкурс за красота в НДК в деня на тройно убийство на полицаи в столичния кв. „Люлин“.

МВР не е министерство като всички останали. То има своята строга специфика, при която не егото, а отговорността е водещото качество, което трябва да притежава вътрешният министър. Защото последиците от обратното са за цялата държава или за това, което е останало от нея.