Диана Дамянова: Първо ще съобщят, че сестра ти е лека жена. После ти ще се обясняваш, че нямаш сестра

От профила във Фейсбук на Диана Дамянова

ШУМ В ПРОСТРАНСТВОТО. ИЛИ ДРУГАТА ГЛЕДНА ТОЧКА

          Напоследък започнаха да се случват събития, които човек не знае от коя гледна точка да погледне.

          Дали през задълбочения експертен и професионален анализ, през спекулацията с факти, полуфакти и статистика, или през политическата манипулация с цел придобиване на важност и известност.

          Да започнем с второто по време.

          Умното момче, което направи статистика на пътните инциденти в красив презентационен вид и затова получи многобройни похвали, аплодисменти и дори задъхване от радост от отделни журналистически единици, днес е направило подобна статистика за „откраднатите пари в здравеопазването“.

          Тази статистика има известни дефекти. Основният от тях е, че се занимава само с държавното здравеопазване, сиреч не с онова, където са „големите пари“, без да обръща внимание на истинския проблем – различния аршин, с който се измерват държавното и частното здравеопазване.

           Но все пак си е статистика. Похвална е – не се наемам да преценя доколко е вярна.

          Същото момче може например да направи статистика на средствата, вложени през последните 30 години в програмите за ромско включване. Ама не го прави, защото там реципиентите някак са му близки. Но за ромското включване и резутатите от него ще говорим следващия път.

         Та направило момчето статистика, обикаля телевизиите и я разпространява, като оставя у публиката впечатлението, че говори за цялото здравеопазване, а не за една трета от него.

         Получава аплодисменти и похвали – и наистина, браво за трудолюбието – и повдига, макар и съвсем леко, перденцето пред проблемите на здравеопазването.

          После една телевизия, пред която същото момче няколко месеца по-рано направи политическа провокация – защото то е от добрите сили, от моралните съдници и като такова има право да съди телевизията за кадровата ѝ политика – решава да не го допусне до ефир.

         И започнаха: цензура, недопустима намеса, отнемане на правото на глас и т.н., и т.н.

          Не знам какво кара добрите сили да си мислят, че всяка статистика, направена от техни представители, без тя по никакъв начин да предлага решения, а само частично да илюстрира проблем, е достойна да бъде в центъра на общественото внимание с месеци.

            И така – демокрацията е потъпкана, момчето-гений е отлъчено от национална телевизия, която преди това публично и в собствения ѝ ефир беше злепоставило, а шумът, че е направен пробив в представата ни за проблемите в здравеопазването, се развива с темпове и по начин, достъпни само за добрите сили.

          В същото време, но малко преди това, друг шум разбуни обществото.

         Цял министър на вътрешните работи се разходи в Народното събрание и информира света, че разни лица, начело с конституционния съдия Десислава Атанасова, са пътували със самолета на Пеевски и са били с него в Дубай.

Факти не бяха изложени, защото, когато си министър, явно факти не са необходими, а и обществото не се нуждае чак толкова от тях.

           После конституционният съдия показа документи – факти, – че това не е било така.

          Министърът не се извини.

          Тези, които са си присвоили правото да осъждат, рядко се извиняват.

          Не се и отрече.

           Не постави под съмнение данните, с които е разполагал.

           Напротив. Доста ясно заяви, че това не било главното в неговото изказване. Главното било друго и ние – аз – не трябвало да се фиксираме във второстепенното, а да гледаме главното.

          Само че, когато министър, облечен във власт, обяви, че си направил нещо, което не си направил, това не е второстепенно.

          Това е много, ама много първостепенно.

          И второто, най-важното.

          По въпроса дали Атанасова се е возила в самолета с Пеевски до Дубай, или не, няма две гледни точки.

         Има само една.

         Или се е возила, или не се е.

         Едната от двете версии не е просто грешна или невярна.

         Тя е откровена лъжа.

          И когато обществото разбере коя е лъжата и кой е лъжецът, ще се произнесе.

          Повярвайте ми – не в полза на лъжеца.

          А моята грижа днес е друго.

          Вдигането на обществен шум за лични цели.

          Ето това вече е ненаказуемо.

          Когато си истински експерт, когато си работил с месеци и си постигнал резултат, с който осветяваш важни факти, особено когато те са неблагоприятни за обществото, ти си обществено полезен – не само защото разказваш за злоупотребите и недъзите, а защото помагаш те да бъдат решени.

         Но когато вдигаш шум просто заради самия шум, без значение дали той е част от истинската картина или представлява догадка, полуинформация или съвсем непроверени факти, това вече е проста злоупотреба с общественото доверие.

          Добре подплатена от солиден медиен гръб, какъвто обикновеният шум не би трябвало да има.

           Но това е положението, скъпи съотечественици!

           Първо ще съобщят, че сестра ти е лека жена.

           После ти ще се обясняваш, че нямаш сестра.