Дилов: Война е, глупако! Трябва ли да тръгнат военни камиони с трупове по улицата, за да повярваме?

Текст от онлайн изданието на Любен Дилов-син*

Когато кажем „нямаме държава“, или – по-модерното – „няма такава държава!“, ние всъщност описваме собствената си неспособност да си подредим общия живот и отношения. Тази неспособност се разпростира от етажната собственост до етажа на президента. Тя се корени в удивителната и характерна само за нас поговорка „като знам какъв инженер съм, ме е страх да отида на лекар“.

Основава се и на прозрението, че децата горе-долу ни се получават, защото са от малкото неща, които не правим с ръцете или ума си.

Удивителното е, че иначе сме народ от съобразителни хора, бързо възприемащи новото, общо-взето безстрашни и склонни на самопожертвование в името на каузи и идеали. Историята ни отпреди 1945-а  изобилства с примери в тази посока. С личен героизъм, а и колективна мъдрост, като Търновската конституция например.

Какво ни става в днешни дни?!

Само вземете начина, по който днес обществото приема обявените мерки срещу грипа до 21 декември. Добри, или лоши, това са стъпки, премислени дълго (според мнозина прекалено дълго) и неизбежни, ако искаме не толкова да ограничим заразата, колкото да дадем възможност на изтощената ни здравна система да лекува болните.

Още от пролетта беше ясно, че когато Мутафчийски каза „яко ще се мре“, не го каза, за да плаши безстрашната Бенатова, а защото прости математически модели и достъпната информация за разпространението на Covid-19 предсказваха класическа пандемия с особено голямо разпространение. Нито първата, нито последната в историята на човечеството, но напълно изненадваща за разглезеното състояние, в което ни сварва.

И сега, когато наистина яко се мре – най-яко в света, даже, според някои изчисления – мнозина от нас продължават да мислят, че цялата тази история е някакъв заговор на държавата лично срещу тях. Като знаменитият герой на Джоузеф Хелър от „Параграф 22“, който в разгара на войната, представете си, твърди, че искат да го убият…

***

И днес, когато чуя таксиметровия шофьор да въздиша по адрес на мерките: „искат да ни убият“, все ме напъва да му изкрещя: Война е, глупако! Искат да убият всички ни и не държавата, а невидимата гадинка, дето се убива със сапун! Трябва ли да тръгнат военни камиони с трупове по улицата, за да повярваме?

Собствената ни глупост ни убива всеки ден.

*Публикуван е само откъс от целия текст на автора