Днес умнокрасивите са статукво и няма кой да заклейми Ицо Хазарта

Коментар на Искрен Вълчев за „Гласове”

Животът е постоянна ирония. Най-големите борци срещу статуквото тихо са се приютили в кресла и кабинети, с което животът в България изведнъж се подобри. ☺ Няма кой да събира подписки, петиции, да се въргаля протестно на земята, непримиримо вадейки на показ клетото дередже на държавата. Като не го вадят, злото изчезва. А не го вадят, защото те управляват, те са държавата. Срещу себе си ли да протестират?

Лято е, сезонът край морето започна. Но няма незаконни строежи, стъпкани тревички, погубени птички. Няма хепънинги, бдения и протестно събиране на миди.

Как да го има, след като Тома Белев и Борислав Сандов ръководят министерството на екологията?

Владислав Панев е управляващ. Кое точно статукво протестира срещу себе си?

С бежанците всичко е 6. Калина Константинова се справя, а реещата се в парламента летяща кодзила твърди, че държавата прави възможно най-доброто. Писах вече, че в общи линии това е така. Но само си представете ситуация, при която кодзилата не бе кацнала в парламента? Що статуси, пози и вдъхновени есета щеше да има срещу клетата държава, независимо справя ли се. Колкото до Константинова, тя си е от котилото на Румяна Бъчварова – умнокрасив сегмент в самата ГЕРБ от времената на историческия компромис.

Когато Христо Иванов бе министър в кабинет на Бойко Борисов.

Както днес е коалиционен партньор на Корнелия Нинова.

Ех, днес вече се смята за тривиален факта, че Иванов може да е партньор на Борисов или Нинова. Брак, в който по някое време драматично се отказва – и Свидетелите Му декларират, че никога не е било секс, ами ги изморявал, за да умрат. Но е добре да се помни, че бяха времена, когато такива партньорства се считаха за невъзможни. Днес за невъзможно се счита с „Възраждане“. ☺

Сега няма кой да заклейми и Ицо Хазарта. Защото нашите средни пръсти са си наши, а другите са ваши. Дори най-обикновено писмо от интелектуалци няма да се напише. За Настимир Ананиев е ясно – яйце няма да метне.

Представяте ли си какъв умнокрасив гняв щеше да връхлети всеки един премиер или проекто такъв, извън тяхната им среда, ако бе казал, че не е чужд гражданин? А да е. Щеше да има поне три културологични бдения в Червената къща на суши и изискано вино.

Докато пиша тези редове научавам, че на честването на Околчица Кирил Петков е ползвал думи на Ботев срещу Русия в словото си. Този случай няма пряка връзка с горните, но косвена има. Петков никога нямаше да нападне Русия извън контекста на актуалната международна обстановка и позицията на България в нея. При друга обстановка щеше да прибегне до  други думи, на Ботев или не, за да похвали Русия.

Така той гнусно употреби 2 юни за текущи цели.

Оценката следва да се направи независимо кой какви пристрастия има във войната. А връзката с горните примери е отново двойният морал на умнокрасавитета.

Най—забележителното е, че тази интелектуална градскост счита себе си не просто за по-извисена, но и същностно различна от ГЕРБ, БСП и целият простосмъртен селски български народ. Те искрено ненавиждат народа си. Въпреки че ако не първа, са втора ръка видинчанин, дупничанин, карловец, симитлиец – сляпо прогледнал в големия град, веднага след пристигането. Мразят го точно заради произхода си. Считат, че заради него не получават заслужената световна слава. А не защото са некултурни. Това самосъзнание не обяснява, но прави двойните стандарти още по-жалки.

Но да оставим дълбинната народопсихология и крехкостта на човешката природа. Да се съсредоточим на забавата. Забавно е.