„Дневник” в ролята на PR на правителството

Дава ли „зелена” светлина министър-председателят Кирил Петков на членството на Република Северна Македония в Европейския съюз? И в този смисъл, промени ли в движение позицията на страната ни българският премиер по казуса между София и Скопие?

Поводи за тези питания има от вчера, когато Кирил Петков даде интервю за Financial Times. В него българският премиер казва следните няколко неща, касаещи Северна Македония:

„Ще предложим нов процес, много бърз, с кратък краен срок от само шест месеца”;

„Ще използваме работни групи…за да търсим решения на въпроси като съвместната икономическа активност, инфраструктура, култура и история”;

„В македонските учебници България не трябва да се нарича фашистка”.

По отношение на т.1, трябва да кажем, че този срок от шест месеца бе споменат в интервюто на Кирил Петков пред Der Spiegel, където той казва, че „ние трябва да създадем работни групи и да ги оставим да работят шест месеца, така че не само националистите от двете страни да имат думата”. По отношение на т.2, разликата между тези евентуални работни групи и старите такива е в това, че при новите се предвижда по-силно застъпен икономически и бизнес елемент.

По отношение на т.3, тя отразява сравнително широк консенсус сред българското общество. Но трябва да отбележим, че извън „В македонските учебници България не трябва да се нарича фашистка”, коментар по условията, за да вдигнем ветото си, липсват. Още миналата година, когато наложихме ветото на Северна Македония за членство в Евросъюза, поставихме три изисквания.  Езикът, на който говорят македонците, да бъде наричан „официален език на Република Северна Македония“, да бъде поставено приемането на пътна карта за изпълнение на договора за добросъседство с България от 2017 г. и в преговорната рамка да се включи поемането на ангажимент от страна на Скопие да не подкрепя претенции за признаване на македонско малцинство в България.

Как видяха българските средства за масова информация това интервю на Кирил Петков пред чуждоезичната медия?

„Кирил Петков: Ще предложим бърз процес по членството на Северна Македония в ЕС”, пише 24 часа. „Кирил Петков си даде шест месеца, за да разреши казуса със Скопие”, е заглавието на дописката на Mediapool (тук интересното e подзаглавието „Ще промени ли България позицията си?”). „Кирил Петков пред „Файненшъл Таймс”: Ще прекратим възпрепятстването на Северна Македония за ЕС”, рапортува бТВ. Нова ТВ отразяват премиера по няколко повода в рамките на деня, но със съвсем други акценти: „Петков: Ще анализираме защо КЕВР вдига цените на тока”; „Петков: Първата ни задача са наводненията, втората – ваксинацията”; „Петков иска засилване на ваксинацията, призова работодателите да въведат зелен сертификат”.

Там, където е отразено обаче, въпросното интервю е оставило впечатление у родните медии, че българският премиер е променил позицията на страната. Такава е оценката и на самото издание, пред което е говорил Кирил Петков: Financial Times определя позицията на министър-председателя като „обратен завой”. Ако това не бе така и имаше някакво недоразумение между журналиста и интервюирания, логично би било Министерски съвет (МС) да излезе с  опровержение. Такова към момента на писане на този текст обаче няма.

В ролята на МС влизат „Дневник”, които още в заглавието ни казват, че „Файненшъл таймс“ приписа на Петков обещание за „обратен завой” в спора със Скопие”. За да не би случайно да стигнем до алтернативен извод, от изданието ни обясняват търпеливо, че „в действителност утвърденият вчера от парламента министър-председател говори по-скоро за „нов“ и „по-бърз“ процес, с който трябва да се реши спорът, а не за промяна на българската позиция”. Тук е моментът да кажем, че явно това интервю на Кирил Петков за Financial Times е предизвикало смущения в редакцията на „Дневник”, тъй като техният материал по темата се появи няколко часа след като другите медии вече го бяха отразили.

Но нека сега видим каква бе последната позицията на Кирил Петков спрямо Република Северна Македония, която той изрази пред българска медия. Става дума за първото „премиерско” интервю на новия политик пред БНТ на 13.12.2021-ва г., ден преди да излезе това за Financial Times.

„С нашите коалиционни партньори ясно направихме дебата и записахме в коалиционното споразумение какво трябва да се очаква от нас (бел.р. от българската позиция спрямо Скопие). Ние запазваме позицията на България във връзка с изискванията към Северна Македония, но ги надграждаме (бел.р. изискванията). И тук това ще бъде новостта. Надграждането трябва да стане в общи съвместни групи, които да работят ежемесечно като най-дълъг период от време. Където да говорим за обща инфраструктура, обща култура, общи икономически стъпки…”.

И по-натам:

„Достатъчно време загубихме през тези години. Така че това ще бъде основен приоритет на министъра на външните работи: организацията на тези работни групи. За новия тон, който ще бъде много по-конструктивен и ще набляга на общите неща, които можем да спечелим, не само на казусите, които са проблематични. Но за тези казуси ние ще отстояваме българската позиция абсолютно по същия начин. Просто трябва да разширим обхвата на комуникацията и обхвата на „Какво означава да сме добри съседи”. Трябва да го предефинираме”.

Ако при Хегел тезата и анти-тезата поне водят до синтез, то при Кирил Петков нещата остават на нивото на обикновените антиномии или, с други думи, на противоречието. Как хем надграждаш изискванията към РСМ, хем ще заложиш на новия и по-конструктивен тон? За първи път чувам някой да плесне с ръце от радост, когато му поискат по-висока цена за нещо. А как едновременно запазваш българската позиция, която е била досега, и в същото време предефинираш добросъседството?

Но това сa бели кахъри.

Основният въпрос тук е защо новият министър-председател на България предпочита да информира чуждоезичните издания за ключови политики, касаещи страната му, преди да е запознал с тях българските средства за масова информация (а оттук, и сънародниците му)? Трябва ли да четем Financial Times, за да сме запознати с последните тенденции в политиката на София спрямо Скопие? Да не би парламентарният контрол в петък да се замени с дописка в чуждоезично издание, с която да се изчерпва отчетността на новия кабинет?

Или пък става дума за нещо друго. Кирил Петков говори едно пред българските медии, друго – пред чуждестранните. За всеки това, което иска да чуе. Макар и това да е условно, защото през ноември Петков ясно даде да се разбере, че той намира основната вина за забавянето на процеса по присъединяване на Македония към ЕС, в България.

Още преди да бъде избран за министър-председател, Кирил Петков направи две спорни изявления, критично разминаващи се с базовите ни изисквания към Скопие. През ноември, в интервю за Македонската информационна агенция (МИА), той обеща нов подход към Скопие: „От българска страна политиците няма да бъдат проблем“.

Буквално часове след това, в интервю за Нова телевизия съпредседателят на „Продължаваме промяната“ направи нещо много по-фрапантно, дословно повтаряйки опорките на Македония, че: „Не може добросъседството с Македония да се свежда само до историята“, допълвайки: „Не може да имаме само едната страна на монетата в тези преговори, а да не говорим за всички други. Защото ние тук слагаме на карта добросъседството. Видяхте какво се случи в последната година и нещо – темата Македония да се използва за политически лозунги и цели. Тогава няма да постигнем нищо“.

Не на последно място, казусът с интервюто на новия министър-председател се превърна в стрес-тест за българските медии. Някои от тях отразиха бързо казаното от Кирил Петков пред Financial Times (бТВ, ClubZ, „24 часа”), други го направиха, но дидактично, неоставяйки никаква свобода за собствени изводи на читателя („Дневник”), а за трети въпросното интервю изобщо не съществуваше (Нова ТВ). Ах, тези медии!

Коментар на Виктория Георгиева за „ahtezimedii.com“