Добромир Проданов: Искате да протестираме? Ето как

Това написа във Фейсбук общинският ръководител на ГЕРБ - Габрово Добромир Проданов

ИСКАТЕ ЛИ ДА ПРОТЕСТИРАМЕ? ЕТО КАК:

"Ако родината ти е толкова мила, че да татуираш картата на България на гърба си, давай. Но не изчерпвай усилията си с това. Без значение с колко национални герои си се изрисувал или колко тениски с трибагреници имаш, не си никакъв патриот, ако само псуваш и люпиш семки пред блока. Започни с малки неща. Изчисти градинката пред блока (от същите тия олюпени семки) или ако не искаш сам, организирай съседите. Не си изхвърляй фаса на улицата. Оправи някоя пейка. Помогни на възрастен човек да се качи в градския транспорт или да си пренесе торбите. Не минавай на червено. Стани доброволец в организация, която ти е близо до сърцето. Отстъпи мястото си на бременна жена в автобуса. Не троши детските площадки. Купи си български домати, вместо вносни. Има толкова много малки неща, от които може да се започне. После идват и по-големите. Гласувай, но информирано. Ако всички партии ти се струват еднакви „маскари“, основи партия. Или ако избраниците на народа безчинстват, иди на протест. Създай НПО, ако политиката не е твоето нещо, а все пак имаш кауза. Мисли, че представляваш страната си, когато пътуваш и се дръж подобаващо.

Бележитите българи от едно време са тези, които са давали. Които са строили, образовали, които са се борили. Същите тези, дето днес някои си татуират по прасците. Тези, с които се гордеем днес, са тези, които припечелвайки повече пари, са ги давали за другите. За училища, библиотеки, читалища. По времето например на Васил Априлов и Петър Берон изобщо не е имало българска държава, но това не ги е спряло да работят за народа. Не ги е спряло да направят нещо за другите. Тъй че днес да казваме, че политиците са неадекватни, затова ние няма да си мръднем пръста, но иначе сме патриоти, е меко казано несериозно. Да си патриот е значело да служиш на народа, а не да се гордееш с всички от Аспарух до Вапцаров, които са живели и измрели, за да си клатиш ти днес краката. Нека пак започне да значи същото.

В крайна сметка не е от значение дали ще се гордеем или не. Ако освен гордеенето дойде и „деенето“. Ако спрем да бленуваме България на три морета и видим България на две преки оттук. България днес. България тук. България сега. С нас ще има ли за какво някой да се гордее?"

Мария Стойкова