Докога ще правим „сделки“ с националните ни интереси?

Анализ на Методий Иванов за „Война и мир”

Френското предложение за РСМ е изключително добро за България„, заяви пред Нова телевизия лидерът на Демократична България Христо Иванов. Знаейки, че негово мнение в случая не е достатъчно меродавно, той се опита да внуши на зрителите, че така били мислели всички дипломати от партиите, с които бил разговарял и това било „общото мнение“. Което обаче далеч не е вярно, защото редица анализатори вече посочиха подводните камъни в обсъжданите документи.

Христо Иванов манипулира и като казва, че и според министъра на външните работи в оставка Теодора Генчовска това предложение било добро – уви, тя отчете като успех на българската дипломация само факта, че е било прието искането ни за вкарване на българите в конституцията преди започването на преговорите (а не непосредствено преди финала им, както искаше Скопие). Тя отчете, че е постигнат напредък, но има още работа и проблеми, които не са разрешени – позицията ни за езика не е защитена, няма и достатъчно гаранции за изпълнението на исканията ни, особено за изпълнението на Договора от 2017 г. Как тогава можем да приемем, че това е добре за нас?

Фактите са, че към момента няма информация как изглеждат предвижданите в предложението едностранни декарации за езика и двустранния протокол, свързан с изпълнението на Договора от 2017 г. Този протокол е ключов – ако в него РСМ се ангажира със срокове, конкретни параметри и механизми за контрол на изпълнението и този протокол влезе в преговорната рамка, само тогава би било успех за нас и европейска гаранция за нашите условия. Няма я също пътната карта и плана за действие на Скопие и предстои те да бъдат представени публично. Дефакто това предложение е „котка в чувал“ и само крайно безотговорни национал-нихилисти могат на база на наличната информация да твърдят, че то е добро и да апелират за неговото приемане.

Наред с това, нека отдадем на обикновен пропуск, а не на преднамереност и поети ангажименти факта, че Христо Иванов не обелва и дума за нуждата българските дипломати всъщност да довършат своята работа и да договорят необходимите корекции на работния вариант на предложението, преди то да бъде разгледано и одобрено на заседанието на Комитета на постоянните представители, в който участват представители на всички 27 държави. Това е нещото, от което би имало реална полза и което би гарантирало защитата в пълна степен на нашите интереси. Това е сложна и отговорна задача, която не може да става заложник на конюнктурните интереси на външни сили и поставени от тях ултимативни срокове. Особено в настоящия крайно напрегнат момент, в който България е погълната от вътрешнополитически кризи и проблеми – вероятно падане на правителството, неприет бюджет, висока инфлация, война в съседна държава и др.

Но явно има сериозна офанзива за спешно одобрително гласуване в Наросното събрание на „френското предложение“, защото в паралелно интервю по БНТ неговата съпартийка Антоанета Цонева излага манипулацията, че българските интереси са защитени, поради прецедента „междудържавни двустранни отношения да бъдат вкарани в европейската рамка за преговорен процес“.

Истината обаче е, че интересите ни не са изобщо защитени в цялост, защото няма изрично включване на всички искания от протокола 4+1, а реално са заложени само 2 от тях – за вписването на българите в конституцията на РСМ и за ограничаване на езика на омраза и дискриминацията (без конкретика). Не са споменати изрично проблемът с отказа на Скопие да обективизира историята и да спре фалшификациите, промяната на учебниците и табелите, реабилитирането на жертвите на комунизма. За езика се предвижда подписването на някакви едностранни декларации, които явно са в мултиперспектива посока, защото иначе щеше да е само една съвместна декларация, съответно това няма да е в наш интерес.

В предишно свое интервю пък Христо Иванов стигна дотам да каже, че „това е най-добрата сделка, която можем да получим“. Безкрайно омерзително и срамно изказване от страна на български политик, за когото очевидно всичко е сделка, всичко е въпрос на пазарене и на пари – отстояването на националните интереси, авторитета на България на международната сцена, съдбата на българите в Северна Македония. Но за едно е прав – по-добра „сделка“ няма да получим, докато разчитаме на търгаши и национал-нихилисти. Защото истинските лидери не стоят със скръстени ръце и наведени глави в очакване „да получат“ поредната мижава порция, а се борят с всичките си сили да постигнат желаното от народа си, да успеят да наложат на другите своите приоритети, да защитят правдивата си кауза и да запазят достойнството на страната си. Защото като минимум това дължим на предците си, които са отдавали живота си за българската кауза.

В заключение нека разгледаме една от последните опорки на софийските македонисти –
че сега просто трябвало да пуснем РСМ да започне преговорите, пък после сме щели да можем в самия процес многократно да им налагаме пак вето, ако не изпълняват условията ни. Само че техният любимец Кирил Петков преди ден каза точно обратното – ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПОСЛЕДВАЩО ВЕТО НЕ СЕ ПРЕДВИЖДА (което „случайно“ съвпада с желанието на Стево Пендаровски, Буяр Османи и сие). Нека го цитираме:

„Европейският съюз дава възможност да гарантира правата на българите в Северна Македония през ясен механизъм, че РСМ не започва преговорите си за Европейския съюз, преди да се смени конституцията. Първата стъпка за започване на Северна Македония по пътя на преговорния процес, това се нарича първата междуправителствена конференция, тя да започне, след като те са променили конституцията си. Но променят ли си конституцията, България да не може да ги спре пак, те пък от тяхна страна да им се гарантира, че ние няма да си измисляме по едно условие всеки 6 месеца.“

Това негово изказване противоречи и на становището, изказано от Цонева, че „преговорите за присъединяване може да бъдат спрени във всеки един момент, в който се види неизпълнение на договора.“

Кирил Петков всъщност е напълно прав, защото теоретично ние можем на всяка преговорна глава да слагаме вето, стига само да имаме нужните аргументи. Повечето глави обаче нямат нищо общо с нашите искания – митнически съюз, икономически съюз, социална политика, енергетика, земеделие, статистика, рибно стопанство, околна среда, финансов контрол и т.н.

Реално много малка част от условията ни, и то евентуално, ще може да бъде засегната единствено в главите Образование и обучение, Регионална политика, Външни отношения и Основни положения. Но нищо конкретно или съществено няма да можем да изискваме в хода на пеговорите, ако изрично още сега не бъдат включени исканията ни в своя пълен обем в преговорната рамка.

На ход са политиците – отговорните, не сделкаджиите. Предстоят ни динамични дни.