Дори успешни и богати страни могат да се закопаят сами в блатото на бедността. Историята не е еднопосочна магистрала на прогреса

От Фейсбук профила на Стоян Панчев, председател на Българско либертарианско общество

Историите, разказвани у нас в последните десетилетия са за просперитет. За как да излезем от дупката на бедността към върха на благоденствието.

Особено в романтичния период (2000-2015 г.) на "златния ни век" по Красен Станчев, всички четяхме за азиатски тигри и за успехите в Полша или Естония. Юпитата на Царя владееха публичния разказ, ако не и властта, Каролев докараваше синдикатите до истерия в студиата на сутрешните блокове, дори Кирил и Асен преподаваха курс по development economics в залата на "Америка за България" в СУ (специално ремонтирана за тях и за да роди ПП от своите банки някой ден).

Предвид променящата се обстановка в годините, време е да обърнем повече внимание на историите за разпад и загниване. Не на възвисение от бедността и мизерията, а на срива и бразилификацията. Може да се окаже...полезно, предвид посоката на днешния евроатлантизъм.

Пример за такава история е Аржентина. Ново проучване на университета в Грьонинген твърди, че през 1895 г. южноамериканската страна има най-висок БВП на глава от населението в целия свят. Страна по-богата от Германия и Франция, с производство 50% по-високо от това на Италия и почти двойно от това на Япония преди ПСВ. Доходите на глава от населението в началото на 20 век са 92% от средните за 16-те най-богати страни по това време. Разгледайте само няколко снимки от Буенос Айрес през 20-те.

Днес всички виждаме какъв срив е постигнат за 100 години - топ 3 най-висока инфлация в размер от 150% по официални източници и 240% по специализираната статистика на Ханке. Общество с огромна емиграция, престъпност и 50% процента отчетена бедност. Благодарение на микс от социализъм, перонизъм и кейнсиански полу-лечения/полу-отрови.

Дори успешни и богати страни могат да се закопаят сами в блатото на бедността. Историята не е еднопосочна магистрала на прогреса. Виждали сме го и самите ние и това трябва да ни прави внимателни.

Политическата формула просто да копираме, каквото виждаме на Запад (или по-общо от големия брат), работеше добре в един хубав и кратък период от време, заради чист късмет - братът беше във фаза на умни реформи.

Късметът ни свърши, големият брат днес иска да е Аржентина - разваля си валутата, затваря си енергийната система, разбива си политическия ред. Не бива просто да го следваме в пропастта, както сторихме с предния.