Доц. д-р Наум Кайчев: Скопските историци отказват да приемат Самуил за български владетел

Историците от Македония са особено податливи на влиянието на държавната политика

Доц. д-р Наум Кайчев е заместник-председател на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси с Р Македония. Член е на Македонски научен институт (МНИ), ръководител на катедра „История на Византия и балканските народи” в СУ „Св. Климент Охридски”. Бил е генерален консул на Р България в Торонто, Канада (1999–2002) и Битоля, Р Македония (2007–2010). Автор е на няколко книги, последната от които е „Маски долу! Национализмът на Балканите през ХХ век” (2018 г., в съавторство). 

- Господин  Кайчев, неотдавна завърши третата среща на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси с Република  Македония. Вие сте неин заместник-председател. Как ще оцените  работата на комисията  досега – ще имате ли какво да отчетете пред правителството?

– Както знаете, Съвместната комисия по историческите и образователните въпроси с Република Македония беше създадена в изпълнение на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Комисията заработи от юли 2018 г. в пълен състав и проведе три заседания, последното от които на 29 и 30 ноември. Започнахме обемиста и трудоемка работа по прегледа на учебниците по антична и средновековна история в прогимназиите, но конкретни резултати постигнахме по общи чествания на някои личности.   Договорихме се по научната аргументация на съвместното почитане на Светите братя Кирил и Методий като значими личности именно за общата история на Р България и Р Македония, с отчитане на решаващата роля на българската средновековна държава и на книжовните школи от Преслав и Охрид за запазване на тяхното наследство. Съгласихме се възрожденският писател и просветител Григор Пърличев да бъде честван общо, но все още не е решен форматът на честването и по тази причина неговият обяснителен текст подлежи на допълнителна редакция. Като цяло обаче напредъкът не е достатъчен, което намери израз в невъзможността след продължителни дискусии да стигнем до единно гледище за делото на цар Самуил. По същество, в противоречие с историческите извори, колегите от Република Македония избягват да приемат, че той е част от историята на Първото българско царство, стремят се да релативизират и отрекат българския характер на държавата, оглавена от Самуил. 

– Срещата се състоя скоро след като премиерът Зоран Заев говори в Института за национална история в Скопие по повод техния юбилей. Вие познавате неговото слово там - какви акценти най-общо постави той пред професионалните историци, които са отговорни за съвременното състояние на македонската историография.

– Действително, на 7 ноември 2018 г. премиерът Заев е изнесъл в Скопие реч по повод 70-годишнината на Института. Досега подобни юбилеи винаги са били повод за преповтаряне на овехтелите македонистки щампи, така, както абсурдно продължава да го прави  при всеки удобен повод президентът на страната Георге Иванов. А сега в поздравителното слово, което премиерът Заев отправи към членовете на Института за национална история в Скопие,  виждаме отказ от лексиката и изразните средства на македонизма, което не може да не бъде приветствано. Заев внушава, че на историята на Македония трябва да се гледа по по-различен начин, не като на вертикална история на някакъв „македонски“ етнос. Вместо това се говори за „народа в Македония“, който очевидно се състои от всички нейни жители, независимо от техния етнически и религиозен произход. Според Заев  „историческият континюитет на този народ се осъществява в средището на Балканите, като кръстопът на цивилизациите“.  Не по-малко значимо е изтъкването, че така разбираният „народ на тези пространства“ има споделена история с тази на съседните народи. Обръщането към историята на собствената държава, която не се проектира преди 1944 г., също е важен акцент от приветствието.  Разбира се, думите на Заев могат да бъдат тълкувани по различен начин, включително като повлияни от или изразяващи това, което аз бих нарекъл „постмодерен македонизъм“.

– Лично на мен ми направи впечатление препоръката на Заев към историците да се откажат от митологиите, с които македонската историография е пълна. Кои, според вас, биха могли да бъдат тези митологии, които Заев визира?

 – Вече открито беше отречен „антиквизираният македонизъм“,  т.е.  митологиите за пряката народностна връзка и дори тъждественост на днешните граждани на Република Македония с древните македони на Филип и Александър Македонски. В същото време речта загатва, но не отговаря кои от измислиците на югославския „класически македонизъм“, би следвало да бъдат  развенчани.

– Институтът за национална история в Скопие се приема за една от най-консервативните институции в Република Македония, още повече, че според Заев, тя е и „първата научна институция в новосъздадената държава Народна република Македония през 1948 година”. Как мислите, възможно ли е един политик, пък бил той и премиер, да разчупи тази консервативност в мисленето и в идеологическия подход към историята, която Институтът за национална история продължава да следва?

– Моето впечатление е, че независимо от етикета на институцията, и в Института за национална история, и сред историците в Република Македония  като цяло все пак протичат процеси на известно диференциране, разпластяване, характерни за всички съвременни историографии. При все това, именно историците от Република Македония са особено податливи на влиянието на  държавната политика, което беше манифестирано по много начини по време на дългото управление на Никола Груевски. Крайната партизация, характерна за обществото на Република Македония, намира своите проекции и в средите на професионалните историци.

– Председателят на македонската част на Съвместната комисия проф. Драги Георгиев е и директор на Института за национална история в Скопие? Как да тълкуваме неговите думи от едно интервю неотдавна, че целта на комисията е да промени някои текстове в учебниците, но не и историографията в Македония?

– Колегата проф. Георгиев пояснява, че „в академичната историография тълкуването на миналото зависи преди всичко от личния подход на всеки отделен историк, от неговия морал, етика и професионализъм при писането на историята“. Едва ли има истински историк, който да не се съгласи с тази оценка. При все това историческите изследвания не се създават в някакъв обществен вакуум. Съвместната комисия има за задача да установи основните елементи на общата история на България и Република Македония, която беше фиксирана в Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество от 1 август миналата година,  съответно нейните решения не могат да не повлияят върху подхода на историците от Република Македония. Още повече, че нейните решения ще почиват на фундаменталния принцип на историческата наука – почитта към автентичните исторически извори.  А що се отнася до учебниците по история, те са винаги достъпен синтез на достиженията на историческата наука, така че тяхната взаимовръзка е повече от очевидна.

Разговор на Костадин Филипов с историка Наум Кайчев, подпредседател на Смесената комисия за история и образование между Република България и Република Македония

Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 12