Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мрежата
  3. Доц. Татяна Буруджиева: Оставката на Нинова е жалка - мимикрия на поемане на отговорност

Мрежата

Доц. Татяна Буруджиева: Оставката на Нинова е жалка - мимикрия на поемане на отговорност

Снимка:

Заслуга на Борисов е, че ГЕРБ превъзмогна удара и победи

БСП падна, защото през последните 2 г. изяждането на авторитети се превърна в нейно основно меню

На лидера на БСП не е ясно какво иска партията от него. Но и на самата БСП не ѝ е ясно какво иска лидерът ѝ от нея

Ние, българите, не се възползваме от факта, че имаме толкова голям политик в Европа като Станишев. Това е лошо!

До последния момент социолози се опитваха да въздействат с прогнози. Това е скандално и социологическата асоциация трябва да го обсъди

- Непобедими ли са Борисов и ГЕРБ със своите 6% преднина на евровота след агресивни скандали и оставки, г-жо Буруджиева?

- По принцип няма непобедими партии и лидери. Това се отнася и за ГЕРБ и Бойко Борисов. За да постигнеш победа, хората да те приемат за носител на доброто герой, който може да победи злото. Но за да се постигне победа над силен опонент, трябва да изградиш два образа - неговия в негативен план и собствения в позитивен. Когато обаче изграждаш образа на палач за противника, аз лично нямам спомени нито в историята, нито в настоящето някой палач да е побеждавал.

- Каква роля изигра личното участие на Борисов в кампанията? Част от вашите колеги твърдят, че това е стабилизирало резултата за ГЕРБ седмица преди евровота.

- ГЕРБ е лидерска партия, затова там фокусът е върху лидера. И в момента, в който бе силно застрашена, а вътре в редовете й имаше объркване и стрес, Борисов като лидер бе длъжен да я събере и да я поведе. И го направи. От него зависи много. Това не е БСП, в чиито организации всеки е със своя авторитет, власт и легитимност. Смятам, че ключовият момент в кампанията на ГЕРБ бе две седмици преди финала, когато Борисов с едно телевизионно интервю отговори на всички въпроси, които вълнуваха хората във и извън управляващата партия. Това е и работата на лидера - да успокои хората, да им даде хоризонт и мотив защо да продължат да подкрепят партията му. В този смисъл негова е голямата заслуга, че ГЕРБ успя да превъзмогне себе си, да поеме удара, да не започне да се саморазправя със сгрешилите и да тръгне на разговор с хората в кампанията си. И повярвайте ми, никак не е лесно да тръгнеш на разговор с хората в ситуацията, в която беше ГЕРБ.

- Борисов спечели партията си отново, коментира след приключването на изборния ден социолог по една телевизия. Дали всъщност изобщо я е губил?

- Не, Борисов не е губил партията си, защото той иначе нямаше да може за толкова кратко време да си върне водещите позиции. Истината е, че през последните години Борисов не се занимаваше сериозно с никакви вътрешнополитически и партийни дела. Неговият фокус по-скоро беше към външната политика, към Балканите, към големите фактори, които влияят и с които трябва да се постигне съгласие за политиките в България.

При третото правителство впрочем персоналният му политически имидж получи точно тази трансформация. Фокусът беше при външнополитическите успехи и във връзка с европредседателството ни. В този период той говори през възможностите на България като мост между Изтока и Запада, страната и политиците ни да получат друга репутация и друг престиж. Така че аз не бих казала, че той си е губил партията. Неслучайно мотото в неговия разговор с хората беше “На този човек вярвам”. Такова доверие не се изгражда за ден-два. Още по-малко, ако е било “загубено”.

Неслучайно обръщам внимание на интервюто му преди вота, защото с него премиерът Борисов внесе спокойствие и начерта перспективата и задачите пред собствената си партия. Това стана изключително бързо. Борисов нямаше нужда да си връща нищо в ГЕРБ. Това, което направи, е, че застана като гарант за връщане на ГЕРБ към първоначалния му образ и морална стойност.

- За втори път губим спечелени избори, каза Сергей Станишев за представянето на БСП на евровота. Къде сбърка столетницата?

- БСП сбърка и стратегически, и тактически, и организационно. Нека обаче започна отзад напред с организационните грешки. Първо, когато искаш да победиш, отиваш там, където има най-много избиратели. Погледнете обаче къде и какви срещи направиха кандидатите за Европарламента в листата на БСП. Второ, когато се готвиш за победа, ти можеш да отделиш последния месец за това партията ти да се запознава с кандидатите. Трябва да отваряш периферии. Това случи ли се? Не. Фаталната тактическа грешка според мен беше, че когато нападаш леговището на вълка, няма нужда да го будиш, докато му крадеш храната. Така увеличаваш риска да не успееш. Докато през последните две години фокусът на г-жа Нинова беше върху сравнението с Борисов, като целта беше чрез това сравнение да се постигне по-висок рейтинг на партията. Имам чувството, че и хората, които я съветваха, като че ли я бяха убедили, че начинът да стане голям политик, е да прилича на Борисов. А както знаете, най-близкото най-много се мрази. И заради това имаше една непрекъснато засилваща се атака към самия Борисов, персонално и по всякакви поводи. ГЕРБ беше олицетворен с Борисов, показано беше, че той трябва директно да отговаря и т.н. Тоест през цялото време се работеше за това Борисов да си поведе партията и да поеме отговорността. И той го направи. Това впрочем беше единственият начин да увеличиш избирателите на ГЕРБ.

- Коя беше стратегическата грешка на Корнелия Нинова?

- Започна военни действия срещу сериозни и влиятелни имена в собствената си партия. Това не е за първи път, но беше черешката на тортата, защото през тези две години изяждането на авторитети се превърна в основно ядене в БСП. Ако ги нямаше преференциите, резултатът на столетницата щеше да е скръбно малък. Оставката на Нинова е жалка - мимикрия на поемане на отговорност.

- Загуби ли Нинова партията си, или партията я губи? Питам ви, защото днес (вчера - б.р.) на Националния съвет тя подаде оставка.

- За мен големият проблем е, че Нинова никога не си е спечелвала партията. Вижте, БСП лидерът се избира в БСП, но той се превръща в истински лидер с това, което прави. В момента на избора той е пръв сред равни и оттам нататък следват неговите стъпки, за да завоюва авторитет и доверие. Различните лидери на БСП са го правили по различен начин.

- Кой е начинът на Нинова?

- Начинът на Нинова най-ясно се вижда по това как подаде оставка. Този акт може да се направи с достойнство, но може и да изглежда доста жалко във варианта, в който тя го направи - хем да подадеш оставка, хем да искаш да останеш начело на партията. Сам да си подготвиш избора, сам да си смениш ръководството и въобще да направиш всичко така, че на теб да ти е удобно. Това е една мимикрия на поемане на отговорност за драматичното разделение в БСП и за поражението на евровота.

- Какво е вашето обяснение за този похват на лидерката на БСП?

- Аз мисля, че стъпвайки върху битката си срещу Борисов и Станишев, Нинова се опита да изгради авторитет и да придобие лидерски ореол. Вярно, и в теорията, и в практиката има похват, когато, качвайки се върху авторитета на опонента си, ти лично по-бързо придобиваш собствен. Само че успоредно с това можеш да покажеш и специфични свои качества и поведенчески характеристики, които да те придвижат напред. Но точно това липсваше у Нинова.

- Само битките със Станишев и Борисов ли даваха сили на БСП и лидера й да си повярват, че са силни?

- Не, тя и хората около нея повярваха, че победата на Румен Радев на президентските избори е лично нейна заслуга и на БСП. И отчасти е вярно, защото резултатът от президентските избори не можеше да се получи такъв без БСП. Но също така е вярно, че победата не можеше да се случи без Румен Радев.

Едно от най-лошите неща, които един лидер може да направи, е да влезе в политиката със свръхсамочувствието на заблудата, че може да пренесе победата от едни мажоритарни избори
в пропорционалните. Е, не може! Така две възможни победи на БСП бяха проиграни като обективни тенденции.

Вгледаме ли се в субектите, с които партията трябва да влезе в унисон с тези обективни тенденции, става ясно, че победата й не може да се случи. И на парламентарните избори стана ясно, че Нинова и БСП ще загубят заради ръководството, а в последните седмици отново всичко се фиксира върху Нинова. Всички трябваше да повтарят онова, което казва, опорните й точки. Тоест всичко се превърна в една щампа и така се загуби възможността да се използват специфичните мотивации по места. Те се покриха от една национална мотивация, която не беше достатъчно коректно формулирана. Затова и хората не тръгнаха след нея.

- 57% от пусналите бюлетина за БСП са използвали преференции. Очаквате ли от това пренареждане да дойде аргумент за смяна на лидерството в БСП?

- Самият факт, че Националният съвет пренареди листата на БСП, вече говореше ясно, че ще има битка в това поле. И тази битка би трябвало да е оздравителна, защото политиците отиват при избирателите си с авторитета, визиите и качествата си и ги убеждават чрез тях, че те са по-добрият вариант от своите колеги. Но този тип кампания притежава специфика - да не взривява собствената ти партия. Т.е. атаките не могат да бъдат персонални, спорът е по нюансите на политическите решения. А в случая с г-жа Нинова спорът е в същността на ценностите, което е разкъсващо.
Второ, спорът е персонален и личен и в този смисъл, крайно некоректен. Не можеш да блокираш персонално човек в собствената си партия и да очакваш, че преференциите няма да се превърнат в оръжие срещу твоята лична битка. И когато казваш, че Националният съвет е отговорен за кампанията ти, ами тогава не й пречи! Не изваждай в последния момент идеологическите и ценностните си спорове. Видяхме, че Станишев нито веднъж не си позволи да каже нещо остро по адрес на ръководството и лидера на тази партия. Докато Нинова си позволи да вади противоречията си с него.

Според мен е ясно какво искат хората днес от левите партии. Но на лидера на БСП не му е ясно какво иска БСП от него. Мисля, че и на самата БСП не й е ясно какво иска лидерът й от нея. Преференциите в този смисъл са много важни, защото, ако ги нямаше, резултатът на БСП щеше да бъде скръбно по-малък.

- Изненада ли е, че ВМРО и почти незабележимата преди вота “Демократична България” преодоляха бариерата?

- Този техен скок над бариерата е знак, че всички партии трябва да се смирят, да си видят грешките и кусурите и оттам нататък да работят за тяхното изправяне. Ще бъде огромна грешка, ако която и да било партия, независимо от радостта от успеха или от огорчението от загубата, приеме този резултат като някаква индулгенция и продължи да си прави каквото си иска.

Не е добре, че до последния момент имаше социолози, които се опитваха да въздействат с прогнозите си. И това не е за първи път. Затова ще се наложи социологическата асоциация да обсъди тази скандална ситуация, тъй като залогът е много голям.

Колкото до ВМРО, освен че имат устойчив твърд електорат, те направиха изключително мощна кампания, която не можеше да не даде резултат при много ниска избирателна активност.

Успеха си “Демократична България” пък дължи на разочарованието, че широкото дясно поле няма свой представител и на обстоятелството, че в последните две седмици ГЕРБ също се обърна към дясната мотивация, доведе до подкрепа на част от десницата, с която ГЕРБ бяха сключили споразумение, и така подсили подкрепата и за десницата.

Десницата на този вот не се поколеба да потърси разумно мислещи хора от всички посоки, не само от твърдо дясното. Докато левицата тръгна към национално-патриотичния вот, където имаше мощни и със силна визуализация кампании. Факт е, че и другите партии доста работиха сред хората.

- Какви са основните поуки от тези евроизбори?

- Борисов е прав, че от днес Сергей Станишев ще има една изключителна роля в европейската политика. Ние, българите, не се възползваме от факта, че имаме политик като него в Европа, и това е лошо. До този момент не съм установила България да има самочувствието, че е една от страните, които решават за Европа. Това е така, защото оставя големите си хора да са големи сами по себе си. Приемам, че е възможно един политик и сам да си извоюва позиции и място без особената подкрепа на държавата си. Затова обаче няма нужда да му пречиш, когато вече е станал голям политик.

Това, между другото, се отнася и за нашите спортисти, певци, художници, творци. Всеки, който е направил нещо голямо, нямам спомен да се е похвалил, че българската държава е била заедно с него. Не мога да разбера обаче защо непрекъснато полагаме усилия да откажем държавата да има връзка с някого, след като е станал голям.

Урокът за нас, българските граждани, от тези евроизбори е да можем да оценяваме полезното, което политиците правят за нас. Още не сме се научили да го правим, затова и предстои да преживяваме още много проблеми с политиците си.

CV

Татяна Буруджиева е родена в София

Доцент по политически комуникации и доктор по социология

Специализирала е политически комуникации и политически мениджмънт във Франция и Белгия

Член на УС на Асоциацията на социолозите и научен секретар на Асоциацията на политолозите, над 10 г. работи по проекти в неправителствения сектор

Бивш депутат от БСП, първи мандат от Разград

Беше шеф на кабинета на соцлидера Сергей Станишев

Преподавател в катедра “Политология” на СУ “Св. Климент Охридски”

Източник: 24 часа  


Коментари (1)

katapus Трябват ти пари ? Опитай късмета си тук !Нон стоп печалби !https://bit.ly/2HKWzdH
30.05.2019 19:08 / Отговор

Добави коментар




Топ новини

виж още

Мнения

виж още

Мрежата

виж още

Хороскоп

архив