Дясната, антикомунистическа „Демократична България“ кандидат-кмет с тежка ДС-фамилия и червен милионер

От Фейсбук профила на Петър Николов

От години повтаряме едно и също, но много „десни“ и „антикомунисти“ се правят, че не го чуват. И мълчат. Мълчаха, когато:

- ДБ се отказа от базови десни ценности като християнско семейство, патриотизъм и пр., и подкрепи прогресистки движения като гей-парада, бежанците, Black Lives Matter, идеологическата цензура в медиите и изкуствата, енвиронментализма и др.;

- ДБ започна да се идентифицира изключително с леви световни лидери като Трюдо и Макрон и остро да атакува емблематични десни политици като Тръмп, Орбан, Джонсън, Качински, Мелони и пр.;

- ДБ изостави партньорството с партиите от ЕНП (ГЕРБ и СДС) и ги замести с други политически сили, които на европейската сцена се заявяват като леви, либерални и зелени, нещо което неизбежно доведе до появата на ултралеви фигури като Клеър Дейли на партийните им събития;

- ДБ постепенно маргинализира или директно изхвърли старите си лидери с т.нар. “буржоазен произход” и ги замени с представители на знакови червени фамилии като Бойкикеви или Такови, както и с такива от средната комунистическа номенклатура по места;

- в кръстоносния си поход срещу ГЕРБ, на последните местни избори в София, ДБ откри съюзник в БСП и Мая Манолова, гласува масово за нея на балотажа и получи подкрепа за районните си кметове от БСП;

- при протестите си срещу Борисов, ДБ застана рамо до рамо с Мая Манолова, Татяна Дончева, Костадин Костадинов, Корнелия Нинова, Румен Петков и пр., манифестирайки заедно с тях и активистите на Antifa по софийските улици;

- ДБ подкрепи вдигнатия юмрук на Румен Радев, саботира кампанията на собствения си кандидат за президент Лозан Панов и масово гласува за Радев на балотажа. Не ги възпря дори това, че на финалния си дебат с Герджиков, червеният президент ядосано каза: “Чий да е Крим? Руски е.”;

- ДБ доброволно се превърна в младши партньор на ПП, политическа сила която сама се обявява за лява и която не се посвени да даде властта в МВР на човек като Бойко Рашков;

- ДБ направи невъзможното - коалиция с БСП, вкарвайки Корнелия Нинова в правителството и приемайки “експертизата” на червените гурута като Румен Гечев, Вигенин и др.;

- следвайки идеите на Асен Василев, ДБ изостави основните десни принципи в икономиката и политическия консенсус за финансова стабилност, балансирани бюджети и ниска инфлация, изграден още през 1997 г. от Иван Костов;

Разбира се, всеки от тези тежки исторически компромиси е имал някакво политическо основание, изглеждал е “по-малкото зло” и само моментно отклонение от един принципен и последователен път, в името на постигане на някаква тактически важна цел и добро намерение.

Пътят към Ада обаче е постлан с добри намерения. А Адът в случая е тоталния крах на всяка дясна и антикомунистическа претенция с издигането на ВасилТерзиев за кмет на София, потомък на тежка ДС-фамилия и червен милионер. По-натам вече няма накъде…

Освен може би, на следващите избори - издигане на кандидат за нещо на Тодор Славков. Защото… никой не е отговорен за делата на своите бащи и дядовци!