Едно цяло българско политическо движение празнува и се радва на смъртта на Чарли Кърк

От Фейсбук профила на Виктор Блъсков

Като много други хора на моята възраст, аз често съм гледал Чарли Кърк. Не бях съгласен с много от неговите възгледи, все още не съм. Често дори съм бил ядосан като съм го слушал. Това, което обаче ме грабна беше неговата идея, че хората в едно общество трябва да знаят как да говорят помежду си, да се разбират въпреки политическите си различия и да стигат до мирен консенсус. Каква прекрасна идея е това! Наследство от великата американска република, в която свободата на слово беше на първо място.

Когато го екзекутираха брутално той сякаш спечели за последен път спора, защото ако заглушиш някой просто признаваш, че те е страх от това, което иска да каже.

От друга страна, Чарли вярваше в диалог и разбиране, а вече го няма. Сега ще има сериозна радикализация, защото човекът с умерените виждания, който искаше да говори с хората беше екзекутиран, а по-крайните са допълнително ядосани. За Бога, той беше толкова умерен! Щом него го екзекутират...

Самият аз в момента трудно намирам как да продължа да му вярвам в идеята. Да, в България още не сме до такива крайности, но пък в предишния ми пост може да видите, че дори българи пишат гнусотии като "една копейка по-малко" или как си го заслужавал. При това не малко. Едно цяло българско политическо движение празнува и се радва на смъртта на Чарли Кърк.

Трудно е в такива моменти да вярваш във възможността за диалог. Трудно е да не промениш своите виждания. Надявам се, че ние тук в Европа ще намерим начин или ще отречем американската културна война с крайностите ѝ.