ЕК не натиска Борисов да се коалира с ПП, смятат ги за ненадеждни, „лека кавалерия” и крайни популисти

От Фейсбук профила на журналистката Соня Колтуклиева

Приятел от Брюксел, близък и до ЕНП, и до ПЕС, ми се обади. Ето какво:

1. Няма никакъв натиск върху Бойко Борисов да направи кабинет с “Продължаваме промяната”-“Демократична България”! Абсолютно никакъв. Защото: ПП не е представена в нито една европейска формация; не членува в нито една от европейските партии и парламентарни групи; няма евродепутати; няма лоби в Европейската комисия; заради забавянето на Националния план за възстановяване и устойчивост - Кирил Петков и Асен Василев са смятани за ненадеждни, тоест - за “лека кавалерия” и крайни популисти.

Евродепутатите на ГЕРБ-СДС са уважавани и ценени; еврокомисар Мария Габриел е харесвана и одобрявана, заради нейната работливост и достъпност, не е високомерна като Меглена Кунева. 

Радан Кънев е игнориран, защото не е направил впечатление с никаква инициатива или позиция; десните, независимо от членството на ДСБ в ЕНП, го пренебрегват, заради общите му действия с русофилката Елена Йончева, насочени срещу България.

2. Има натиск върху Бойко Борисов да направи кабинет - с когото иска и може. В Брюксел вярват, че само ГЕРБ е достатъчно силна и влиятелна партия, за да се противопостави на президента Румен Радев и на разрастването на “Възраждане”; притесняват се от русофилските настроения в България.

3. Кирил Петков и Асен Василев са заложили на американската карта, но в Брюксел не се гледа с добро око на тези действия. Да допълня, освен това - първите стъпки на новия посланик Кенет Мертен показват, че той няма да се заиграва с “харвардците”, както го правеше Херо Мустафа, поне до момента, в който неблагодарниците Кирил Петков и Асен Василев не започнаха да я топят във Вашингтон, че не притиска достатъчно Бойко Борисов да се откаже от политиката.

Опорките на “Парапетите”, че Брюксел и Вашингтон настояват непременно те да са в изпълнителната власт са пиар трикове и медийни абракадабри, прикриващи неистовото им желание да се върнат в управлението на държавните пари.

Толкоз. That’s it.