Елено, Елено. И ти, Иво! За това ли ви прати там наивното социалистическо войнство?

И петимата евродепутати на столетницата гласуваха онзи ден резолюцията, която определя Евросъюза като „зона на свобода за ЛГБТ“

Текст: Христина Христова, memoriabg.com

И петимата евродепутати на столетницата гласуваха онзи ден резолюцията, която определя Евросъюза като „зона на свобода за ЛГБТ“ и за всички производни видове, подвидове, полове и полуполове, скрити в абревиатурата на джендър-активистите.

За това ли ви прати там наивното социалистическо войнство? Вие ли не знаете настроенията по този въпрос не само в партията, която ви беше ракетата-носител към Брюксел, но и в огромната част от българското общество? Нали уж сте от гражданската квота? Нали уж трябваше да защитавате убежденията на мнозинството от гражданите, които ви се довериха? Корни да я оставим настрана, ами всички тези хора, дето ви повярваха?! С какво точно ви спечели гейското лоби? Или самият Станишев го направи? Окей, Елена му е бивша, ами Иво?

Спомням си колко естествено лъсна Голата истина в Брюксел в края на миналата година – 25 голи мъже в частен апартамент, сред тях дипломати и депутати, в групова оргия с наркотици, а един евродепутат бяга гол от полицията по водосточна тръба. И забележете – полицията тогава се намеси, само защото пируващите нудисти нарушавали локдауна и някой се обадил да ги натопи, иначе всичко друго си било напълно „в реда на нещата“. Но вече свикнахме с това – когато Западът рухва зрелищно пред целия свят, евроовцете в европарламента политкоректно мълчат и гласуват. Там винаги е имало твърде много евроовце и твърде малко съзнаващи индивиди. Мислех си доскоро, че Елена и Иво са от последните. Да, ама не.

Убедена съм, че гласуването на Елена Йончева и Иво Христов ЗА приемането на резолюцията никак не е случайно. И няма как да бъде. Нищо в Брюксел не се случва случайно или по погрешка. Именно чрез тяхното гласуване станаха възможни заглавията от вчера – БСП подкрепи ЛГБТ общността. Един вид, БСП вече не е против Истанбулската конвенция и обърна палачинката. Чудесен номер точно преди изборите! По същия начин в края на октомври 2016 г. Сергей Станишев и групичката прогресивни социалисти около него извъртяха брилянтен шамар от Страсбург на своята столетна майка само седмица преди изборите за държавен глава у нас, като подписаха резолюцията на ЕП за интеграцията на бежанците. Тогава ударът беше насочен директно към Корнелия Нинова и кандидата за президент Румен Радев. Само че шамарът изплющя мощно върху целокупното социалистическо войнство, което направо се олюля от удара, тъй като тогава проблемът с бежанците беше особено горещ и актуален.

И сега, както и тогава, в действието на Станишевия клуб се вижда дългата ръка на ГЕРБ. Изключително прост и ефективен ход на Борисов – неговите евродепутати не са в списъка из българските медии на гласувалите „про-джендъри“ – просто защото хората на Бойко гласуваха „въздържал се“. За „цвят“ само либералът Андрей Ковачев гласува „за“, все пак да се види, че има плурализъм.

Така ГЕРБ предизборно се затвърди като борец срещу джендъризма, а БСП и битката й срещу налагането на Истанбулската конвенция бяха компрометирани – или поне за колебаещия се електорат, който отново ще се извърне я към ГЕРБ, я към ВМРО, чиито евродепутати, естествено, гласуваха против. Няма значение, че през октомври миналата година Нинова се дистанцира от текстовете в Рeзoлюциятa срещу България нa ЕП за корупцията (чиитo aвтoри бяха Eлeнa Йoнчeвa и Рaдaн Кънeв), в които се настоява бългaрcкитe влacти дa нaпрaвят всичко нeoбхoдимo, за дa бъдe рaтифицирaнa Иcтaнбулcкaтa кoнвeнция, въпрeки рeшeниeтo нa Кoнcтитуциoнния cъд. Тогава Нинова заяви: „Нo в тaзи рeзoлюция имa cмущaвaщи тeкcтoвe, cъдържaщи упрeк зa пaртии и пoлитици в пaрлaмeнтa, кoитo нe пoдкрeпят Иcтaнбулcкaтa кoнвeнция и прeпoръки Бългaрия дa нaмeри нaчин дa я рaтифицирa. БCП нe пoдкрeпя кoнвeнциятa и имa ceриoзeн принoc тя дa нe бъдe глacувaнa в бългaрcкия пaрлaмeнт. Личнo cъм пoнecлa мнoгo удaри зa тaзи пoзиция. Чулa cъм мнoгo упрeци, чe oтхвърляйки я, прoмeням хaрaктeрa нa пaртиятa oт лявa в кoнceрвaтивнa.“

Тук бих вметнала – разбира се, че няма нищо лошо, г-жо Нинова, партията Ви да бъде консервативна в отстояването на културната и цивилизационната памет на Homo Sapiens, нито е лошо да се придържа към науката, която определя и до ден днешен наличието само на два биологични пола, формиращи психосоциалното поведение на всеки един индивид и на обществените енергии като цяло. Няма как да отстъпите от това знание в себе си, защото сте възпитаник на Класическата гимназия. На нас ни се е паднало да помним. Това обаче по никакъв начин не противоречи на борбата за социални политики и права на човека. Чудесно е, ако успеете да отстоявате умерения културен консерватизъм и да го съедините умело с идеологията за социална справедливост. Това би превърнало БСП в идеалния „център“ по оста на отиващата си парадигма „ляво-дясно“, както и в центъра на налагащата се идеологическа парадигма в световен мащаб – „краен либерализъм-консерватизъм“. Това бих казала лично аз на Корнелия Нинова, ако някога някъде я срещна на живо. За да не разчитам на случайността, го пиша тук.

Така или иначе резолюцията на ЕП няма юридическа стойност. Тя е просто пиар и част от промивката на мейнстрийма за формиране на ново глобално обществено съзнание, свързано с налагането на джендър идеологията. И без гласа на Иво Христов документът щеше да бъде гласуван. Затова можеше да се въздържи. А не да поставя интелекта и ерудицията си в позиция на политическа употреба, спомагайки за омаскаряването на публичния образ на единствената партия, която в днешната политическа реалност може да обърне играта на ГЕРБ и да ги извади от зоната на 11-годишния властови комфорт. И не става въпрос само за това гласуване, а и за някои общи изявления с Елена Йончева от Брюксел, които не бяха ок. Просто не бяха. Не го казвам с радост, напротив. Дори ми е тъжно.

Но както и да е. Тъй като психето на един класик понякога говори със себе си на латински, си мисля, че навярно твърде често в последните години на Нинова й се е случвало да чува в тишината на съзнанието си онези думи: „Tu quoque, mi fili?“ (И ти ли, Бруте, сине мой?).

Ами да. И той. И тя. Много е трудно да влезеш в центъра на световното или родното политическо блато и да останеш чист. Защото малцина са способни да платят цената на ясния поглед пред лицето на бездната, в която летим.

Само че прошката, която си даваме днес, също има своята висока цена. Затова лично аз днес избирам да помня.