Енчев: Телефонният разговор на Радев със Заев поражда тревоги. Ще капитулира ли София пред Скопие?

„Текат последните дни на служебното правителство на Стефан Янев, остават още два месеца до края на първия президентски мандат на Румен Радев. А точно след две седмици - на 14 декември, ще се проведе последната за годината среща на върха на ЕС, на която Брюксел очаква България да даде „зелена светлина“ за присъединяването на Скопие и Тирана към ЕС.И точно в този момент, по инициатива на македонския премиер в оставка Зоран Заев, се проведе телефонен разговор с Румен Радев. Това заяви пред "Епицентър" Велизар Енчев.

Според него мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на България за компромис, който ще му даде глътка въздух за оставане на премиерския пост,  а капитулацията на София може даже да го направи национален герой.

„Всъщност „компромисът“ в преговорите по оста Скопие-София, както го наричат в Брюксел, е другото име на капитулацията. Но езикът на дипломацията е такъв – той обилно захаросва горчивите решения, за да се преглътнат по-лесно от губещата страна. Защо обаче премиерът на Северна Македония търси диалог с държавния глава на България, а не с колегата си Стефан Янев? Поне за мен отговорът е един – защото цялата изпълнителна власт все още е в ръцете на Румен Радев и само от него зависи позицията ни по „македонския въпрос. И как протича този телефонен разговор, който днес е централна тема в скопските медии?“, пита Енчев.

По думите му от официалното съобщение  се разбира, че по време на разговора са обсъдени аспекти от двустранните отношения между България и Република Северна Македония, ефективното спазване на правата на хората, които открито се изявяват като българи в югозападната ни съседка, както и европейската перспектива на страната…

„И нито дума за „системното унищожаване на българското културно- историческо наследство в Северна Македония, за изкореняването на езика на омразата и превратното тълкуване на българската история в учебниците и музеите…“ Цитатът не е мой, това са думи на президента Радев, изречени на Срещата „ЕС-Западни Балкани“, провела се на 6 октомври т.г. в Словения. Какво кара Румен Радев да забрави своето словенско послание към Скопие и да се ограничи само до правата на българите в Северна Македония? И защо България изобщо повдига такъв въпрос, след като е ясно, че той е нож с две остриета?“, допълва още той.

Енчев е категоричен, че да настояваш за вписването на българско малцинство в македонската конституция е не само наивно, но и опасно. 

„Тази идея, впрочем приета с ентусиазъм в Скопие, води до две неблагоприятни за България последици. Първо - така ние признаваме, че „македонският етнос“ няма нищо общо с българския, второ – даваме международно-правно основание на другата страна да иска признаване на „македонско малцинство“ в Пиринския край. Нека не си затваряме очите пред истината - това ще са две катастрофални за нас признания, водещи до пренаписване на Средновековната и Възрожденската ни история според македонисткия прочит. Защо в телефонния разговор със Зоран Заев държавният глава загърбва позицията си от 6 октомври и поставя акцента върху несъществен въпрос в преговорите, при това въпрос, който жертва националните ни интереси?“, завършва Велизар Енчев.