Член на ВСС: Как Демократична България ще се противопоставят на Конституцията и Закона

Интервю на "24 часа"

- Г-н Диков, Иван Гешев ли е най-силната кандидатура в прокуратурата за следващ главен прокурор?

- Работил съм с Гешев 10 г., бил съм му и административен ръководител, когато оглавих временно Софийската градска прокуратура. Познавам го много добре.

Преди това обаче ще отбележа нещо любопитно. След 18 декември 1947 г., когато за първи път съгласно тогавашната конституция се избира главен прокурор, който не е министърът на правосъдието, настоящият Сотир Цацаров е тринадесетият. Интересното е, че само 2-ма от тях са започнали кариерата си в прокуратурата. Иван Вачков като околийски прокурор във Велико Търново, който по-късно става и окръжен прокурор на Габрово, и Мартин Гунев. На практика излиза, че Цацаров е третият главен прокурор действащ магистрат. Надявам се

Гешев да бъде третият главен прокурор, който е започнал кариерата си от най-ниското ниво

– следовател, като е преминал по стълбицата на прокурор в районна и прокурор в градска прокуратура. Той бе и административен ръководител на Специализираната прокуратура, където видимо се усети неговото присъствие.

- Кое качество на Гешев обаче го прави безапелационна кандидатура, при положение че цялата прокурорска колегия го номинира?

- Той е човек, който винаги е на първа линия. Готов е да отиде на оглед на голямо произшествие, да участва като редови следовател или прокурор при реализации на акции, които Специализираната прокуратура провежда. Не е човек, който си стои в кабинета, поема рискове, дори и да бъде очернен след това.

- Кое е по-важно за прокуратурата - главният прокурор да може да говори на разбираем език с МВР и службите или да е един блестящ юрист, който защитава дисертации?

- Главният прокурор няма да пише обвинителни актове. По-скоро е важен управленският опит, който има Гешев. За разлика от другите спрягани кандидати, които са били административни ръководители, но на регионално ниво, а някои от тях не са и били, той има поглед като ръководител на Специализираната прокуратура, след това и като заместник на главния прокурор за ситуацията в цялата страна. Например Румен Попов, с когото също съм работил, е много добър административен ръководител, но за Пловдивския регион.

- Защо не се обединихте около кандидатура на жена? Говореше се за градския прокурор на София Емилия Русинова и прокурорката от ВКП Румяна Арнаудова?

- Русинова, както е известно, кандидатстваше за административен ръководител на Апелативната специализирана прокуратура, накрая се отказа. Явно не смее да поеме този риск! За мен Румяна Арнаудова също е добър юрист, но освен да е командвала двама прокурори в Сандански, грубо казано, няма административния опит като ръководител.

- Номинацията на Гешев отприщи политическия гняв на дясното обединение “Демократична България”, които заявиха, че ще се съпротивляват с всички демократични средства срещу избора му, защото е слуга на олигархията. Това не е ли политически натиск върху ВСС?

- Не знам какво означава с демократични средства да се противопоставиш на процедура, регламентирана в конституцията и Закона за съдебната власт. Когато започна процедурата, пред ВСС имаше двама души с мегафон и други десетима около тях, които скандираха: “Мафия”, макар че ние отвътре чувахме “Славия” (смее се)... Трудно ще ни повлияят подобни изказвания. Естествено,

Гешев засяга много икономически интереси

с действията си като ръководител на Специализираната прокуратура и като зам. главен прокурор. Не знам какво очакват – някоя безлична фигура, която си стои в кабинета, подписва заповеди, подготвени от други лица, и дава някакви указания.

- А търсиха ли контакт с ВСС други политици за номинации за главен прокурор?

- След като Гешев обяви, че 99% не иска да участва в процедурата за главен прокурор, ние, членовете на прокурорската колегия, бяхме изненадани и учудени. Имаше много дълъг разговор с него и го убедихме да се съгласи. Никой друг не е разговарял с мен за номинации.

- Ще успее ли Гешев да спечели гласовете на съдийската колегия?

- Предполагам! Всичко зависи от това каква концепия ще представи и как ще мине изслушването му във ВСС. Задължително към него ще има неудобни въпроси.

- През последната седмица във ВСС освен кадрови обсъждахте и сградни въпроси. Взе се решение да се изградят 4 външни асансьора в Съдебната палата в София. Защо и колко ще струва това?

- Този въпрос се постави по-остро през м.г., когато адвокат почина в Съдебната палата, чакайки дълго време асансьор. Понеже закъснял за заседание във ВКС, колегата се качил по стълбите, получил инфаркт и издъхнал на място. Асансьорите ще струват около 2 млн. лв. В момента в Съдебната палата работят 3 асансьора. Големият проблем обаче е, че тази сграда е паметник на културата от национално значение и на фасадата нищо не може да се прави. Затова асансьорите ще бъдат откъм вътрешните дворове. Те ще са два товарни и два обикновени.

- 20 млн. лв. ще струва ремонтът на новата сграда на спецправосъдието на столичния бул. “Ал. Стамболийски” 82, известна като “техникума Сталин”. Защо?

- Оказа се, че държавата не знае какво притежава. Според акта за държавната собственост разгърнатата площ бе 7200 кв. м. Направихме геодезическо заснемане, оказаха се 13 хил. кв. м плюс подземен гараж. Бе направена количествено-стойностна сметка, за да може да бъде обявена обществената поръчка. Предполагам, че това ще стане до септември.
- Дотогава спецсъдии и прокурори остават на ул. “Черковна” 90?

- Да, след като Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) освободи част от сградата на ул. “Черковна” 90, основният проблем вече е липсата на съдебни зали.

Идеята ни е на първо време 5 кабинета да се преустрояват на зали в порядъка на 60-70 квадрата

Разговаряхме с архитекта, който е проектирал сградата. По думите му има възможност върху едноетажната част на зданието да бъде изградена надстройка, която да бъде само със съдебни зали.

- Приоритет за ВСС е и ремонтът на сградата на бул. “Драган Цанков” 6, където до неотдавна се помещаваше Софийският районен съд. Там какво се случва?

- Поръчката за проектирането на тази сграда я спечели прочутият архитект Врабчев. Спечели я заради краткия срок. Проектът му бе готов през март миналата година. Започна се обаче едно ходене по мъките. Първо, от страна на пожарникарите, които поставиха условие за външно аварийно стълбище. От Института за паметниците на културата обаче са категорични, че и една тухла по фасадата не може да се променя.

Започнаха едни преработки... Сега след съгласуване с експерти се постигна компромис. На 25 юни т.г. целият проект бе внесен в Направление “Архитектура и градоустройство” (НАГ), чакаме разрешение за строеж и обявяване поръчка за чисто строителство.

Големият проблем пред този състав на ВСС са наемите, които плащаме. За 1 г. даваме 1 350 358 лв. Имаме общо 10 договора за наем. Например за сгради в Елин Пелин, Разлог са в размер на по 1000-1500 лв. В Девня, колкото и да е странно – районният съд се намира на територията на община Варна, а районната прокуратура – в апартамент под наем.

Прокурорът в единия апартамент приема граждани, а на друга тераса пържат кюфтета

Това го установиха наши експерти. Има проект, за който се оказа, че навремето е намерена делва – античен съд за съхранение на зърно, заради което е спрян. Сега археолозите са преустановили изкопните работи и се опитваме да подновим проекта, за да бъде изградена нормална сграда в центъра на Девня. Другият ни голям проблем е със сградата на ул. “Съборна” в София, за която плащаме най-големия наем. Там се намира Административен съд – София-област, има кабинети на следователи към Софийската градска прокуратура и Софийската окръжна прокуратура. На месец даваме по 76 хил. лв. Проблем от години има във Варна, но нещата не вървят. Топката там е в полето на Министерството на правосъдието. Ако то освободи избрания терен, ще се намерят и пари мястото да се проектира.

- Актуална тема са и ведомствените жилища на съдебната власт. Колко от тях имат наематели и как се определя наемът?

- Наемът се определя по реда на правилника за приложение на Закона за държавната собственост. За съжаление, имаме апартаменти по 160 квадрата, които наскоро ВКС отказа и стоят свободни. За тях се опитваме да водим преговори с областния управител. Общо разполагаме със 76 ведомствени жилища. Сега само в 46 от тях има наематели. Голяма част от жилищата обаче са негодни за обитаване.

- Приехте ограничения магистратите да нямат право повече от 5 г. да ползват ведомствено жилище.

- Аз бях много против това, но мнозинството в пленума на ВСС надделя. Предполага се, че магистратите, които вземат сравнително високи заплати, за 5 г. би трябвало да се устроят. Ние приехме и други ограничения. Едно от тях е кандидатът за ведомствено жилище не само да не притежава имот в населеното място, в което работи, ами и изобщо да не си е закупувал имоти на други места. Както бе случаят с колежката от ВСС Атанаска Дишева –

живееш във ведомствено жилище, а в същото време купуваш апартамент във Варна

- Почти 2 г. вече не сте директор на Националната следствена служба. През 2016 г. помня, че казахте, че мечтаете за хеликоптер със суперекстри, който до час и половина да стига и до най-отдалеченото местопроизшествие. Три години по-късно мечтата ви не изглежда да се е сбъднала.

- Сега имаме поне дрон. След трагичните случаи в Горни Лом и Хитрино, когато се наложи да търсим помощ от военните, беше закупен дрон. Да работят с него, бяха обучени всички експерти от националното следствие. Когато стана влаковият инцидент в Хитрино през 2016 г., разговаряхме с професор Йонко Кунчев, който

предложи старозагорска фирма да дойде за 2 ч и с помощта на лазери да заснеме цялото произшествие

Но главният комисар Николай Николов, директор на пожарната, не допусна никой да стъпи на този терен. Така че в България има такава фирма, и то с български специалисти. По мое предложение се осигуриха 5 микробуса и бяха оборудвани със сравнително добра техника. Когато тръгнахме да възстановяваме криминалистическия отдел през 2015 г., чиито служители основно правеха справки в “Български документи за самоличност” и вадеха ЕГН-та и адреси на лица, г-н Цацаров ми каза: “Намери криминалисти, но не с 3-месечни курсове в Симеоново, а завършили.” Аз му отвърнах: “Съжалявам, г-н Цацаров, но последните криминалисти завършиха във Волгоград през 1990 г.” Оказа се обаче, че във Варненския свободен университет има магистратура “Криминалистика”.

- Най-трудни за изпълнение обаче според мен изглеждат автотехническите експертизи по дела за катастрофи. Така ли е?

- Както автотехническите, така и железопътните експертизи са трудни. Най-добрият вариант е да се осигури експерт, който да отиде на произшествието, да участва при измерването на спирачните следи, при заснемане на обстановката, за да се направи схема на произшествието. Обикновено така се процедира! По мое време в Националната следствена служба бяхме осигурили съдебни медици на повикване, които, ако станеше произшествие, следовател взема медик с кола и заедно отиват на оглед. Вече са малко хората, които се съгласяват да работят като такива експерти.

- Г-н Диков, не мога да не ви попитам какво мислите за румънката Лаура Кьовеши, която има големи шансове да стане главен прокурор на ЕС. Знам, че българските прокурори не я долюбват особено.

- Мисля, че тя направи достатъчно издънки в собствената си държава, макар че европейски главен прокурор не означава да е над националните прокуратури. Европейският главен прокурор ще работи по конкретна тема - престъпления, свързани с икономическите интереси при европейските фондове. Така че пряко не може да окаже някакво въздействие върху прокуратурите в държавите - членки на ЕС. Пак повтарям, не мога да си представя как човек, който е разследван в собствената си страна, може да бъде издигнат за европейски главен прокурор.

CV

- Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”

- От 6 януари 1980 г. до 6 януари 1981 г. е стажант-съдия в Софийския градски съд

- От 20 юли 1981 г. до 21 март 1983 г. работи като районен прокурор в Бяла Слатина

- 1983-1986 г. е зам.районен прокурор на София

- От 1 юли 1986 г. до 1 януари 1989 г. работи в Благоевска районна прокуратура - София, след това е зам.районен прокурор в Първа районна прокуратура – София

- 1989-1991 г. е прокурор в Софийската градска прокуратура, за 1 г. е и неин зам.-ръководител

- Излиза от системата през 1992 до 2003 г., когато е адвокат

- От 6 януари 2003 г. до 29 май 2006 г. е следовател в Националната следствена служба, а след това става и прокурор във ВКП

- От 16 май 2013 г. до 2 декември 2013 г. е и.ф. градски прокурор на София

- От 20 декември 2013 г. до 3 октомври 2017 г. – директор на Националната следствена служба и зам. главен прокурор

- От 3 октомври 2017 г. е член на ВСС, избран от квотата на следователите