Евгени Минчев: Ако бях пиар на Калина, нямаше да допусна такава медийна кашлица

От Фейсбук профила на пиар експерта Евгени Минчев

АКО БЯХ ПИ АР НА КАЛИНА...

Кажи нещо, Царю честити...

Мъжка дума...

онлайн рубрика на лорд Евгени Минчев

/лично мнение/

Не искам, но ако бях пиар на Калина или царското семейство, нямаше да допусна такава медийна кашлица. Кашлица, която върви от покашлюкване до магарешка. Във връзка с вече популярния случай по задържането на Нейно Височество, мога да кажа, че човек трябва да приеме ситуацията и ако се чувства първоначално объркан и пие кисело мляко, после да седне и спокойно да изясни ситуацията. Да се изкаже, да даде пресконференция, ако трябва да се извини. Хората обичат извиненията а и така тя ще по/каже нещо добро за себе си.

Преди всичко това обаче, царското семейство трябва да има надежден пиар, който да ни въвежда и осведомява в царския живот своевременно, а не той  да тъне в догадки и забрава. За да не питат /както онзи ден ме питаха, Калина пет деца ли имала и Муньос кой поред син бил на царя/.

По подобие на кралското семейство на Великобритания, нашето трябва да показва от време на време потомците си, да ни занимава с тях, да ни ги направи симпатични. Защото в спомените на повечето им „поданици“ те ще останат навярно „онези, които си взеха горите, кръстиха внучето Хасан, Калина кара пияна“ .

Кралските потомци на Виктория също имат своята сива страна, но в съчетание с медии, умилителни извинения и показвания, тези неща придобиват симпатичен характер и остават в хорското съзнание  позитивно. Самата кралица Елизабет Втора, до смъртта си изглеждаше приветлива и гостоприемна за света, откриваше живота си, поне доколкото протоколно това беше възможно. И беше симпатичната кралица, макар да знаем, беше строга и консервативна. Хари, въпреки своята палавост, все още е доста обичан. Нашите са кръвно свързани с Уиндзорите  по най-пряка линия. Може би не са виновни те, а царството, което населяват. Все пак, да се еволюира не е попречило на никого. И от двете страни.

Кажи и ти нещо, царю честити.

А сега да си пуснем „Когато бях овчарче“ и да се повеселим...