Фандъкова – кандидатът на стабилните

Иван Стамболов-Сула, 24 часа

Вече е официално. Още в понеделник и двете руси дами обявиха намеренията си, с което, разбира се, не изненадаха абсолютно никого. Фандъкова сякаш за първи път е предизвикана сериозно, или поне така изглежда, защото до този момент Манолова не е споделила някаква своя визия за управлението и развитието на града, а Фандъкова прави това ежедневно.

Въпрос на време е хората да се запитат дали забележителният омбудсман може да бъде и забележителен кмет. Но така или иначе ръкавицата е хвърлена.

Какъв ще бъде отговорът на Фандъкова, какво ще противопостави на енергичния популизъм на своята съперничка? Нейният проблем е, че е много “по-прибрана”, не говори излишно, камо ли пък с гръмки фрази, а това невинаги е печеливша тактика, особено когато битката се води в медиите. Но пък може да се окаже и печеливша, ако се опакова като

контрапункт на

пресиления патос Има няколко неща, които Фандъкова безспорно притежава за разлика от всички свои опоненти.

Дългото управление е преимущество, а не недостатък

Никой от опонентите не може да се похвали с опит като кмет, и то толкова дълъг и резултатен. Затова опонентите на Фандъкова се опитват да наложат тезата: “Тя отдавна е на поста, време ѝ е да си ходи.”

Аргументът, че някой трябва да бъде сменен само поради срока на пребиваването си, е ирационален и много прилича на “стани, за да седна”. Който тръгва на избори с мотива “стани, за да седна”, по-добре да не обижда интелигентността на избирателите.

Нови идеи и нови лица

Никой от опонентите не е имал “стари лица”, тоест досегашен екип, върху който да надгражда. Неслучайно Фандъкова вече постави в центъра на програмата си новите идеи и новите лица, защото те са диалектическата връзка между дългия опит и поредните предизвикателства.

Фандъкова показва дългосрочна визия за града, по време на която приоритетите се менят – едни цели се постигат, поставят се други; новите цели изискват и нови хора, които да ги преследват по-компетентно, по-настървено и по-успешно от предишните.

Новите цели отговарят на новите приоритети, които често са и в нови области, затова е нужно навлизането на личности с различна компетентност и различна визия.

Това е начинът едно дълго управление да не закостенее и да не се остави на инерцията. Така Фандъкова ще може да каже нещо, което не може да си позволи никой от опонентите ѝ: “Да, досега се справяхме добре и то се вижда по резултатите ни. Да, въпреки всички трудности не компрометирахме безукорния си образ – никой в нищо сериозно не може да ни обвини. Но това не е достатъчно нито за нас, нито за нашите избиратели, затова тръгваме към следващия мандат с нови лица и нови идеи. Може би нови идеи ще предложат и други – иначе защо се кандидатират? – но нашите са не само смели, но и изпълними. Защото знаем какво е нужно на града, но в същото време знаем и как може да бъде изпълнено. Конкретно и експертно.”

Кандидат на доволните и успелите

Повечето опоненти и претенденти за кметската позиция се стремят да ги разпознаят като водачи на недоволните.

На хората вече започва да им омръзва от всички страни да изскачат нови и нови спасители. Фандъкова само ще спечели, ако се покаже като кандидат на доволните и успелите. Не преуспелите – те са единици, а на хората, които са постигнали и продължават да постигат, на хората, които са доволни от плодовете на своя труд и не желаят върху себе си експерименти и чести смени на правилата.

Българите не са нация от неудачници

Фандъкова е десен политик, тя мисли в икономически и финансови форми.

Дори когато провежда социална политика, когато строи ясли и детски градини, тя разсъждава като инвеститор, а не като “благодетел” и в това няма нищо нередно, защото стара истина е, че десните управления провеждат най-успешни социални политики.

София е столица и принадлежи на цялата нация. Тук отвсякъде идват млади и енергични хора и търсят реализация, отговаряща на капацитета им.

Самият факт, че са намерили работа в столицата и са започнали кариерите си, вече ги прави успели. А вероятно и доволни. Оттук нататък им предстои да увеличават успеха си, професионализма си и богатството си. Наред с младите “завоеватели на света” в София живеят и много хора в по-зряла възраст, при които радостта от постигнатото вече преобладава над амбицията за покоряване на нови върхове. Те също

не са революционери и нямат нужда от “спасители”

Има, разбира се, и хора, които все още не са постигнали целите си, но вярват, че това ще се случи и затова не са се отдали на деструктивни настроения, на анархия и хронично недоволство.

Фандъкова е кандидат на всички тези хора и това е обективен факт, а не изкуствено предизборно позициониране.

Ако успее да го подчертае с поведението си в кампанията, ще постигне много ценен резултат – ще прокара разделителна линия между себе си и опонентите, картината ще изглежда “Фандъкова и всички останали”. Тези три нейни преимущества – че е опитен кмет и знае как функционира сложният организъм на Столичната община; че е в състояние да надгради екипа си с нови лица и нови идеи; че е кандидат на успелите, стабилните, разумните и не желае (а и не ѝ прилича) да оглавява протести – я поставят в положение не да е просто един от кандидатите, а Кандидатът, с когото мерят сили останалите.