Филип Димитров: Да се твърди, че последните 10 години са изгубени, е не просто лъжа, обидно е

Като се махнат тези, от чужбина ли ще внасяме политици? Или от съседна галактика, пита бившият премиер на България

Хубаво би било хората, които виждаме на протестите, вместо да повтарят 3-4 мантри да имаха някакво по-широко разбиране за нещата. Чух някакви хора да говорят (сред тях имаше и млади) „сега ние ще махнем тези и след тях ще дойдат добри и честни хора и политици“. Не знам от чужбина ли ще ги внасяме, от някаква съседна галактика ли ще дойдат? Не видях да ми ги посочват. Когато човек казва такова нещо, трябва да има някого предвид. Това казва бившият премиер и лидер на СДС Филип Димитров, сега коституционен съдия и зам.-председател на венецианската комисия в пространно интервю за https://transitionstories.eu/,цитиран от "24 часа".

Идеята, че ние сега ще махнем това и другото ще падне от небето дори и за млади хора не е препоръчителна. Тези, които искат да променят държавата и да я правят по-добра, може би трябва да хвърлят усилията си в това не само да бъдат на площада, което е лесно, а и в своята подготовка за това, което може да предложат.

Защото не е вярна тезата, че в България хората, които имат какво да кажат, няма да бъдат чути. Не е вярна тезата, че хората, които имат знания и умения, няма да могат да ги приложат. В известен смисъл в България има глад за знания и умения. И не е вярно, че всеки бърза да пренебрегне читавите само и само, за да пусне калпавите – това са градски митове.

Имам суетата да вярвам, че в тези години хората, които показаха високи качества – успяха. Много често тези, които не са успели приписват своя неуспех на държавата, на системата, на лошите хора и т.н. Моят съвет към младите хора е преди всичко да си подготвят нещата и да бъдат в състояние да поемат отговорностите, които ги чакат, а дали ще бъдат на площада не е въпрос на тяхно разбиране, на политическо мислене и на това кой им харесва.

Когато тръгнахме да сменяме комунистическата система, България беше на дъното, хората бяха задръстени и в икономическо, и в социално отношение - от гледна точка на възможност за пътуване, обмен и ако щете комуникация със света. Никога икономическото положение в страната не е било толкова добро, колкото е в момента (може би само след 1938 г., когато е имало някакъв бум, свързан с предстоящата война). Може да има много проблеми, може да има хора, които едва свързват двата края - имало ги е и тогава. Но общото ниво на българските граждани и икономика в тяхната целокупност никога не са били толкова добре, колкото са сега. Да се твърди, че последните 10 години били изгубени е не просто лъжа - то е обидно. България се развива, сигурно би могла да се развива и по-добре, казва Димитров.

Тук някой иска България да настигне останалите европейски страни – вероятно ние бихме могли успешно да се опитаме и в бъдеще да видим дали можем да стигнем до едно по-добро ниво от Словакия и Румъния. Идеята, че ще надминем Германия, Франция или Холандия скоро ми се вижда малко съмнителна и това е базирано върху исторически процеси, които трябва да бъдат взимани предвид. Мисля, че всеки 15-годишен момък иска да има физика на Шварценегер, но повечето я нямат. 

За върховенството на закона

В България естествено има много какво да се желае по отношение на прилагането на най-добрите практики на върховенството на закона. По този повод е имало много коментари, предприемани са действия и подлежат да бъдат предприемани в бъдеще, има какво да се развива, но това е едната страна на нещата. В този смисъл и България, както и вече всички европейски държави (досега бяха само някои) ще бъдат под мониторинг, защото този въпрос добива особена значимост в целия ЕС, казва Филип Димитров.

Другата страна на нещата е яростната кампания, която се води отвътре, но далеч не без помощ и отвън и която е насочена към това България да бъде представена в някаква много особена позиция по отношение на върховенството на правото. Едва ли не, че то не се прилага – нещо, което според мен по-скоро е свързано с интересите на външни сили спрямо ЕС и НАТО, отколкото с нещата в самата България.

България, която се опитва да играе една стабилизираща роля на Балканите е трън в очите на онези, които искат да видят Балканите разклатени. Какво по-хубаво от това да твърдиш, че в България нямало свободна преса? Всичката преса плюе правителството – от името на кого това е друг въпрос. Ние можем да говорим, че тя е подвластна на определени олигархически интереси, можем да говорим, че в определени отношения тя проявява груба пристрастност в една или друга посока. Можем да твърдим, че степента на компетентност на българските медии е по-ниска, но да се твърди, че тя не е свободна, а че изпълнителната власт може да й налага нещо – това е смешно. Въпреки това обаче тази тема непрестанно бива раздухвана.

Има критики по отношение на дейността на правоприложението. От друга страна твърдението, че това е свързано с някакъв контрол от страна на изпълнителната власт изглежда доста съмнително. Преди 10 години в един свой текст бях написал, че трябва да внимаваме да не объркаме проблемите на днешната ситуация с проблемите отпреди 1 век. Когато проблемът на зависимостта на съда от изпълнителната власт е стоял на дневен ред. Аз не съм сигурен, че изпълнителната власт в момента е способна да влияе на българския съд. За съжаление допускам ситуации, в които на някой конкретен български съдебен състав може да влияе някой друг и това е проблем, разбира се.

Запитан дали това са олигарсите, той потвърждава.

За прокуратурата и правомощията й

Където и да сложите прокуратурата трябва да се има предвид следното. Аз затова и толкова се дразня на хора, които четат, но не дочитат правната литература и приказват каква е половината от американската система, без да знаят каква е другата половина. Каквото и да направите с прокуратурата – тя винаги ще бъде в особено положение спрямо администрацията и няма да бъде част от нея. От друга страна съдебната власт се упражнява от съда, а прокуратурата прави неща, свързани със съдебната власт и очевидно не може да бъде равностойна, казва Филип Димитров.

Дали ще бъде по-дълъг или къс мандатът на главния прокурор е въпрос на суверенно решение. Искам да подчертая, че все пак главният прокурор има някакви функции. Идеята да бъдат кастрирани неговите правомощия напълно също не е добра идея. Има решение на Конституционния съд, има внесен законопроект, който е с определени ограничения и по-скоро възможности да може в изключителни случаи да се търси отговорност на главния прокурор. Идеята, че всяка втора седмица главният прокурор ще бъде подсъдим е малоумна и не трябва да бъде произведен законодателен акт, който да изхожда от тази презумпция. Друг въпрос е, че е редно да има начин да се търси отговорност и на главния прокурор, ако той „сгази лука“ (и в този ред на мисли има съвети от страна на Венецианската комисия). Oтделянето на съвета, който отговаря за прокуратурата, от Висшия съдебен съвет е продължение на тази идея за двете камари, които бяха създадени с последното изменение на Конституцията.

Но пак казвам прокурорът никога няма да бъде носителят на третия клон на властта - съдебната власт, но той не може да бъде напълно откъснат от нея. Ако проследите вариантите в другите държави ще видите, че единият вариант е на вратата на съда да седи някой (както е във френското законодателство). По отношение на него има особена позиция от страна на прокуратурата, но винаги има някой който пази някъде. Или прокурорът, както е при нас, е свързан със съдебната система – той е магистрат и разбира се не е съдия и не може и не трябва да бъде такъв. Той е на банката наравно с подсъдимия, но има специални функции, които ангажират съдебната власт по един начин, който е несравним с възможностите на който и да е било друг. Ентусиазираните приказки на хора, които от днес за утре решават проблеми на материя, която не познават, не биха могли да бъдат основата за критика или анализ на тези предложения.

За депутатите и изборите

Въпросът не е да се гледа на представителите на нацията като на врагове, изедници и мракобесни фигури, които пречат на народа да живее, казва Филип Димитров. Моят съвет към тези юнаци, които искаха толкова дълго това и станаха повод в този проект за нова Конституция да се постави така ребром въпросът (за намаляване на броя на народните представители - б.р.), да си помислят как да намалят унищожаващите приказки по отношение на свои представители и да ходят на избори. А не след като се проведат избори да заявяват, че те са били честни само, когато на тях им отърва. Сега като има избори и избраният е някой те са ок, обаче другите избори винаги били опорочени – как става това?