Фучеджиева: Дали някой от вас тук е ходил на регресивна хипноза

От Фейсбук профила на писателя и сценарист Милена Фучеджиева

Изчетох разследването на Бивол за Петроханските будистки практики. Не знам дали някой от вас тук е ходил на регресивна хипноза, но аз съм ходила веднъж при професионален психолог. Подчертавам, психолог, човек учил в университет, а после специализирал допълнително регресивна хипноза. Отидох от любопитство, защото правех ТВ предаване в което заснех епизод за регресивната хипноза. Няма да споделям това, което преживях, освен, че беше катарктично.

Върнах се във време преди 2000 г.. Видях невероятни неща. Изпитах огромна мъка и болка в няколкото предишни живота в които попаднах. И сега е моментът да уточня, че смятам, че това, което преживях не е реалност, никога не съм била хората, които изсънувах за някакви минути изключително ярко, нито съм присъствала на събитията в които участвах. Те бяха епични, исторически, абсолютно потресаващи.

Имам много развита фантазия, която съчетана с отключването на подсъзнанието по време на хипноза, създаде тези хора, които регресивната хипноза твърди, че си бил ти в предишни животи. Начинът по който мозъкът ми беше създал тези действителности ми даде тълкуването им, а то беше свързано с мои личностни проблеми.

Събудих се дълбоко разплакана. Пред очите ми бяха минали невероятни неща, случващи се не в реално време, а като на филм, със сменящи се епизоди с начало, завръзка, развръзка и ярък драматургичен финал. Почувствах голямо освобождение след хипнозата, защото разтълкувах сама на себе си проблемите, които бяха създали филмите, в които мозъкът ми ме изпрати.

Определено беше полезно ако издържиш на целия сеанс, което се оказа невъзможно за приятелките ми, които изпратих там. Всичките са го прекъснали, превзети от неудържим плач заради дълбоката мъка, която са изпитали от техните филми. Не издържаха докрай. Плачът изглежда е задължителен при тези гранични състояния.

Единственото, което не мога да си обясня с помощта на силно реалистичното ми възприятие за мен самата и емоциите ми, е появата в началото на един вълк, който застана до мен. Незастрашаващ, огромен, красив вълк. Просто застана до мен, после изчезна, а после отново се появи, спасявайки живота ми в една гора. Споделяйки с психолога преживяното, тя възкликна, че това е страхотно, защото съм видяла тотемното си животно, което ме пази. Не знам откъде се взе този вълк, но чувството за сила и сигурност остана с мен и досега.

Всичко това би звучало тотално налудничаво ако наистина вярвах, че съм преживяла предишни животи по време на хипнотичен сеанс.

Не вярвам. Вярвам, че мозъкът ни е изключително непозната и неизследвана все още територия в която могат да се намерят отговорите и решенията за всеки човешки проблем. Хипнозата обаче е реалност. Не очаквах, че бих могла да бъда хипнотизирана, което се оказа чисто невежество.

Всеки човек може да бъде хипнотизиран, това е просто техника, която се учи. В нея няма нищо свръхестествено, нито извънземно, нито будистко, нито пък резултатите би трябвало да бъдат използвани за каквито и да било внушения, освен чисто психологическите тълкувания от експерт. ЕКСПЕРТ. Човек учил в университет психология, а после специализирал хипноза.

Не бих поверила себе си, камо ли детето ми на човек, който не отговаря на това описание, защото е опасно. Човек, който няма висок интелект, съчетан с критично мислене и широка образованост, а и дори да ги има, но е психологически и емоционално уязвим, може да бъде жестоко манипулиран от неексперт.

И тук се връщам на това, което прочетох в резюмето от разследването на Бивол. Или по-скоро чух от публикуваните кратки записи от сеансите, водени от Невена Стаева. Тя звучи категорично непрофесионално. Начинът по който започва сеанса, бедният й речник, меко казано плоските внушения, които прави, са просто аматьорски. Би било интересно психолози да дадат мнението си по въпроса. Не гледам телевизия, може би вече са го дали, но само тези откъси от сеанси за мен са достатъчни за да съм наясно, че хората, дори и смятащи себе си за интелигентни хора като изброените от кръга около Калушев, сме доста глупави, наивни и готови да повярваме на всякакви продавачи на фантазии.

Както сте забелязали отдавна, спрях да коментирам криминалната страна на случая "Петрохан", защото не виждам смисъл да се изнервям в спорове за и против конспиративните теории. Нямам време за глупости. Но това, което мога да чуя "черно на бяло", и да прочета неграмотния поток на мисълта на Калушев в публикуваните кратки негови бележки, мога да коментирам. Затова и го правя.

Психо-майките също мога да коментирам, но спрях, защото и без това са жестоко наказани от съдбата. Наказание, което са предизвикали лично те и никой друг. А уж нормалните, които ги подкрепят в безумието, за мен са увредени хора, самите те с проблеми.

Чела съм Ошо, който е един гигантски, изключително интелигентен, чаровен и талантлив вариант на Калушев, и в един момент от живота ми неговото учение, изключително чувство за хумор, дълбок сарказъм и интелект, са ми помагали. Ошо е мъртъв, но след него остана огромна секта, съществуваща и досега. Никога не съм имала желание да стигна до нея, просто защото чувството ми за реалност, лична сила и способности да се справям с живота ми винаги са били достатъчни за да не залитам в подобни пропадания.

Впрочем препоръчвам Ошо на всеки като един забавен, разтоварващ и освежаващ алтернативен поглед към действителността. Книгите му се продават в България. И е пълно с негови видеа в Ю Тюб. Няма друг такъв симпатичен будисто-мошеник. Но той е на високо ниво, по американски - Бентлита, имения за милиони, безброй секс скандали. Не неква хижа вдън гори тилилейски у Бегето. Не че Калушев не се е опитал в Мексико да се сектира в стил Ошо, но не му е достигнала аура за средства.

Най-големият проблем - извън смъртите на 5 мъже и трагичната смърт на едно дете - в разкриването на тази "будистка" микро лудница е присъствието на имена, които имат голямо влияние върху политическите процеси в България. Това е удивително, плашещо и допълващо по напълно неочакван и безумен начин вече нетърпимото безумие на политическата сцена. Това е сериозен нов проблем. Поне него да го нямаше, но вече и такъв има.