Гълъбов: Без Иво Христов реакциите на Румен Радев започнаха да се влошават, политиките му нямат съдържание

Листата на левицата за евроизборите прилича на стар колаж, направен с ножица и лепило

Нашата комунистическа партия не само не стана социалистическа, а все повече настоява за болшевишки реваншизъм, казва политологът Антоний Гълъбов в интервю за Faktor.bg

Интервю на Васил Василев

- Доц. Гълъбов, БСП празнува с шествия Деня на труда 1-ви май. Какво общо обаче имат днешните социалисти с работническата класа?

- На днешния ден има един много важен знак – социалистите ще празнуват пред сградата на президентството, а не в „Парка на свободата“. Това е показателно колко ги интересува „Левият печат“ или търсят възможност ръководителите на БСП да проведат една предизборна кампания, в която допълнително да ангажират президента Румен Радев с подкрепа за собствената си кауза. От времето на Стефан Продев винаги това събитие е било до „Братската могила“. Това поведение на „червеното“ ръководство вреди на него самото, а не помага на БСП.

- Какво тогава очаква да спечели „столетницата“ от демонстративното показване пред президентството, с липсата на собствена политика и с атаките срещу ГЕРБ?

- БСП печели от това, че общественото внимание не се фокусира към партията и към нейните кандидати. Би трябвало да изглежда като някаква пауза, в която левицата артикулира към нещо различно. Видяхме миналата седмица обаче, че водачът на листата на БСП Елена Йончева припомни историята с министър Боил Банов. Това означава, че кампанията ѝ започва да зацикля и се оказва, че има само говорене срещу ГЕРБ. Това е стратегия, която няма къде да се разгърне, защото БСП повече няма какво да каже. БСП разчита да привлече вот срещу ГЕРБ, а в същото време се намира в много сложна ситуация с „Коалиция за България“, защото става въпрос и при двете формации за използването на едни и същи техники и похвати. Този път обаче ще бъдат употребени срещу самите тях. Кандидати за нишата „говорене анти ГЕРБ“ има и те не са никак малко. Още повече, че след този старт на кампанията никой не очаква да има кой знае колко висока избирателна активност.

- Вътрешната опозиция в левицата също вече спря да говори срещу Корнелия Нинова. Участието на Сергей Станишев ли беше каузата на кампанията срещу червената лидерка?

- Всички се опитаха да затворят вратата, за да не се вижда какво се случва в БСП. На пленума на партията беше отхвърлена не само листата на председателката, а и на Изпълнителното бюро. Тя беше пренаредена от Националния съвет, което се оказа изненадващо и за двете страни. В момента има една листа, която изглежда неразпознаваема за преките поддръжници на БСП, както и за различните опозиции в „столетницата“. Изглежда, че в левицата ще се разчита на безмоторно летене и на ситуации от типа на тази в Куклен, на различни въздушни течения, за да се придвижат до изборите, но не и на собствен ход и със собствен двигател. В БСП по-скоро има много добра последователна дисциплина и разбраха, че колкото по-бързо затворят вратата, толкова няма да се вижда вече какво се случва в партията. Сергей Станишев попита преди пленума съпартийци „що дирите тука“? Ако го е казал, трябва да си зададе въпроса какво правят европейските социалисти в ЕС. Ако той самият смята, че БСП върви в авторитарна посока, то неговото име, нека не забравяме, също е в листите за кандидатите за евродепутати. Темата е сериозна и тя не може да остане така. В това отношение по пример за партийна дисциплина БСП затвори вратата, защото бяха разменени много нелицеприятни думи между властови кръгове в левицата, а те не желаят това да става достояние до собствените им избиратели. Партията ще продължи да се движи на принципа на безмоторното летене, разчитайки на въздушни течения, на битови скандали и разправии.

- Каква е ролята на президента Румен Радев и на бившия началник на кабинета му Иво Христов, ще влезе ли в ЕП, или ролята му е на рекламно лице в листата на БСП?

- Румен Радев се вписва доста неадекватно в цялата предизборна кампания, защото е в течение за поканата на Иво Христов най-вероятно още от миналата година, както твърди и самият кандидат за евродепутат. Действията на държавния глава през последните няколко месеца могат да бъдат разглеждани в друг контекст, в който със собствените си средства и представи насърчава кампания срещу ГЕРБ. Той не иска да изпълни със съдържание присъствието си в политиката със своите правомощия. Явно е, че в това отношение няма да има подобрение, а напротив. Откакто г-н Иво Христов не е част от екипа на Румен Радев, виждаме влошаване в реакциите на президента. Трудно ми е да преценя дали Иво Христов, ако бъде избран за евродепутат, ще се откаже и ще се върне на „Дондуков“ 2. При всички положения той помага в момента на БСП, защото е медийно грамотен човек и има интелигентно присъствие в публичния живот. Друг е въпросът до каква степен избирателите на БСП разпознават Иво Христов като фигура, която противоречиво присъства в техния свят. До колко са готови да приемат подобен тип колаж като партийна листа? В нея има фигури с различна биография и опит, но нямат обща политическа култура, не споделят общи разбирания. Това е изкуството на „ножицата и лепилото“, както се казваше някога – подредени са някакви имена и се разчита само на това, че над тях стои надписът БСП.

- Какви са вашите очаквания за предстоящите избори, ще бъде ли променен драстично обликът на ЕП?

- От гледна точка на развитието на политическия процес в България, една от най-тежките поуки в кампанията е, че дясно-центристките политически сили не са готови да припознаят собственото си политическо наследство. Присъединяването към нациите на ЕС беше започнат и отстояван от десните политически формации, които платиха висока цена. Неспособността на техните наследници беше много тежък урок за политическо наследство, което не само остана неразбрано, но и незащитено. Политически формации, които претендират за доверието на десните избиратели, оставят този терен на произвола на съдбата, а едновременно с това застават в ролята на провинциални политици, които виждат Брюксел като Европейски съюз. Всичко това е тежък провинциализъм, който ще коства много на десните избиратели. Част от бившите комунистически партии успяха да се променят, за разлика от българския случай. Ние имаме една наречена „социалистическа партия“, а тя всъщност все повече настоява за болшевишки реваншизъм. БСП има все по-малко общо с ПЕС и с европейските социалисти. В България нямаме модерна реформирана европейска левица, а ядра, които се реферират към партизански отряди, землячески общности и корпоративни интереси.

- Как си обяснявате, че 30 години след падането на Тодор Живков, все още има проруски партии, за които хората гласуват и пращат евродепутати в Брюксел?

- За жалост, някои от партиите дори са просъветски. Руската федерация възприема европейските избори като много важен момент, в който ще потърси всичко възможно за разколебаване, разфокусиране и постигане на един много по-сложен състав на ЕП. Това се случва във всички страни, в които Руската федерация е запазила своето влияние, това не изключва и България. Съставът на новия ЕП ще е много по-разнороден и неясен, както и много по-труден като съгласие. От една страна работата в ЕП ще бъде доста по-трудна, но от друга, ще има по-широка територия за отстояването на интереси, включително и на българския.