Гълъбов: Радева смени Иво Христов и пише речите на президента, за 4 години той още не знае какво работи

Румен Радев се държи като Георги Първанов, опитва се да води БСП и затова отношенията му с партията стават все по-напрегнати

Интервю на Васил Василев, Faktor.bg

 

- Доц. Гълъбов, президентът Румен Радев обвини премиера Бойко Борисов, че по време на кабинетите му се краде, а населението ни се топи. Направи ли държавният глава заявка за участие в изпълнителната власт?  

- Румен Радев се движи в тази перспектива през последните няколко месеца. Когато инициира консултациите за промяна на конституцията, казах, че той започва предизборната си кампания. Сега виждаме, че иска да се намеси в „състезанието“ и за парламентарните избори – нещо, което дълбоко не съответства на ролята му на държавен глава според българската конституция. Говорим за човек, който до края на мандата си няма да разбере каква точно е призван да прави президентът на България.

- Реални ли са плановете на държавния глава да опита да се включи в парламентарните избори или се движи по спуснатите опорни точки от „Позитано“ 20?

- Картината е по-сложна, защото след много претенции и критики срещу мерките на правителството президентът инициира една дискусия. Оказа се, че експертният материал, на който той разчита в стратегическия съвет, е ограничен изцяло в рамките на левия политически спектър. Това означава, че той не е в състояние да генерира национална експертиза. Аз не знам дали има материали от тази дискусия, но е факт, че политическият и идеологическият потенциал, който предлага президентът на правителството, е ограничен. Заради това Румен Радев не може да има претенциите нито за обединител на нацията, нито за някаква алтернатива – каквато и да е било.

- С наближаването на изборите усеща ли се напрежение между БСП и държавния глава?

- Изглежда, че отношенията между Румен Радев и БСП стават все по-напрегнати, защото той се опитва да води партията. Подобна фигура имахме по времето на президента Георги Първанов, когато той се опитваше да бъде и председател на левицата. Добре би било Румен Радев и Корнелия Нинова да седнат и да уточнят кой какво точно прави. Онова, което е напълно очевидно е, че президентът не знае какво работи. Съжалявам, че трябва да го кажа, но през последните години се опитах по най-деликатния начин да обясня, че Румен Радев стои извън институцията, че не разбира отговорността на поста си. Истината е, че  той не знае какво прави, което не помага за изграждането на някаква смислена перспектива.   

- Може ли обаче, ако продължава да се меси в партията, ръководството ѝ да отреже подкрепата си за втори мандат на Румен Радев?

- Това ще зависи изцяло от избора на председател и на ръководство в БСП. По този начин ще се определи в каква посока ще се ориентира партийната подкрепа на президентските избори. Преди месеци с вас си говорихме, че тенденциите за подкрепа на президента е такава, че той ще стигне рейтинг на политически лидер, на партиен деец. И виждаме от последните социологически данни, че тази тенденция е устойчива. Ако Румен Радев продължи политиката си по същия начин, само един тесен кръг от негови последователи или дълбоко дезориентирани хора, които твърдят, че са либералстващи консерватори, ще продължат да четат постовете му във Фейсбук. До момента той не е допринесъл с нищо в публичния дебат и това е много тъжно. При президента Росен Плевнелиев видяхме един друг стил на водене на президентската институция, защото ролята на държавния глава е изключително важна в условията на криза. Той може да бъде изключително полезен, но това няма как да се случи, ако се държи като партиен активист.

- В началото на мандата  Илияна Йотова се закани на Румен Радев да внимава със „столетницата“. Кой на кого „дърпа ушите“ в подобна ситуация на напрежение между президента и БСП?

- Няма ситуация, в която БСП да „дърпа ушите“ на Румен Радев по простата причина, че той се опитва да играе нещо като втори вратар в техния „футболен отбор“. Всички голове, които изпуска ръководството на партията, президентът се опитва да отиграе. Президентът по-скоро се опитва да се държи дистанцирано от БСП и да изгради някаква своя алтернатива на управляващото мнозинство. Тъжното е, че това привлича вниманието на хора, които възприемат себе си като десни – „нещо, което е изключително симптоматично“, както казваше президентът Желю Желев.

- Имат ли потенциал Румен Радев и хората около него за собствена политическа сила?

- Има много хора около Румен Радев, които вече се виждат като генерални секретари на такава партия. Съвсем друг въпрос е, че в България създаването на подобни политически проекти преминава през няколко важни условия. Едно от тях е външнополитическа подкрепа и финансиране. Ако приемем, че подобен политически проект може да разчита на подкрепа от страна на Руската федерация, то остава големият въпрос – кой е готов да плати за експеримента?

- Виждали сме всякакви невероятни сценарии през последните 30 г. Представяте ли си Румен Радев в премиерския стол един ден, както самият той вече дава заявки?

- Такава възможност не съществуваше дори когато Румен Радев беше в зенита на своята политическа подкрепа. Той така и не разбра, че не е избран като алтернативен премиер, а за да не бъде концентрирана цялата власт в една политическа сила. Румен Радев дори не разбра как стана президент и какво означава това.

- Къде остана г-жа Десислава Радева с остроумните си постове във Фейсбук и постоянното присъствие до своя съпруг?

- На мен не ми липсва. За съжаление, имам усещането, че част от текстовете на президента, които преди пишеше Иво Христов, сега са дело на Десислава Радева. Така че най-вероятно имаме нов автор на посланията, които ни отправя Румен Радев. Стилът е малко по-различен само от този на Иво Христов, но е достатъчно човек да се вгледа в текстовете, за да разпознае почерка.

- Какво се случва в БСП, ще успее ли Кирил Добрев да детронира от председателския пост Корнелия Нинова?

- Аз мисля, че това е по-скоро един вътрешнопартиен спектакъл. Не смятам, че Кирил Добрев има сериозни намерения да измести Корнелия Нинова от председателското място в БСП. Не мисля, че той има достатъчно силна подкрепа в самата партия. Корнелия Нинова успя до такава степен да модифицира БСП и да я трансформира, че в един момент ще изглежда така, че само тя е единственият възможен неин ръководител. Същественият въпрос е, че вътрешнопартийният дебат в левицата не изглежда принципно обоснован. На европейските избори миналата година се очерта една много интересна тенденция сред избирателите на БСП. През преференциалния вот можеха да се прочетат поне три насоки, които левите избиратели искат да видят в собствената си партия. Подкрепата за Елена Йончева беше и доверие към ръководството на БСП. За Сергей Станишев гласуваха хора, които искат да видят „столетницата“ с малко по-европейски образ – нещо, от което отдавна се е отдалечила. Третият кандидат, който привлече преференциален вот към себе си, беше Велизар Енчев, което има много пряка връзка с опита на Костадин Костадинов във Варна, да бъде издигнат като кандидат на БСП. В партията има много дълбоки политически различия, които за съжаление не се виждат в котерийните и корпоративните сблъсъци на повърхността.

- Защо Корнелия Нинова и пловдивският олигарх Георги Гергов развалиха дружбата си, какво знае той за червената лидерка, което премълчава?

- Георги Гергов многократно е споделял, че е направил всичко възможно Корнелия Нинова да бъде избрана за председател на БСП, за да бъде отстранен Михаил Миков. Ако е назрял моментът да бъде отстранена г-жа Нинова и да дойде някой друг на нейното място, най-вероятно Георги Гергов ще се ангажира с тази задача. Това не е обаче политически дебат в партията. Опитът на БСП да представи, че е партия с различни виждания и с вътрешна дискусия е дълбоко несериозен. Сблъсъците са около корпоративни интереси и кланови територии.

 

- Каква е „играта“ на Васил Божков, с компроматите, които продуцира от Дубай? Ще успее ли планът му да дестабилизира държавата?

- Бяхме свидетели на връщане на времената от 90-те години на миналия век. Слави Ангелов каза след побоя над него, че някои хора все още си мислят, че живеем в мутренските времена. Подобна атака срещу правителството и фигури от кабинета, направена по този начин, е нещо подобно. Записано е и в конституцията, и в НПК, че всеки, който има информация за извършено престъпление, трябва да я адресира към съответните компетентни органи. Ако някой наистина искаше да се разследват злоупотреби и опит за политическо влияние, то начинът е този. Няма друг път и не може това да се случва през подобен, зле режисиран спектакъл, на който станахме свидетели. Освен всичко останало, напълно сигурно е, че тези акции на „Левски“, които Сашо Диков разнасяше из София напред-назад, по същество нямат правна сила по простата причина, че за последно не са джиросани към Васил Божков. Респективно не той има възможността да ги прехвърля на някого. Наред с това, този на когото са прехвърлени акциите, трябва да даде своето съгласие за получаването им. Всичко беше една много директна провокация, говореща за манталитет от 90-те години.