Гърците вадят добиви, които са в някои случаи х2 на нашите! Поливат всичко и навсякъде! Вода за поливане НЕ се плаща!

От Фейсбук профила на Цветомир Глоговски

Днес няма да Ви пиша за политика, войни или икономика.

Ще Ви разкажа набързо за една от вятърните мелници, с които се борих тази година...

Може би за много от Вас няма да е интересно, но ще ме изтърпите... за пореден път!

Една от най-големите световни корпорации в хранителния бранш (да, американска) има доста сериозен 5-годишен фонд-програма за подпомагане на земеделските производители, които намаляват карбоновия си отпечатък и използват практики на обработка, които възстановяват почвата. Финансират се земеделци по цял свят, но България я нямаше в списъка.

По ...стечение на обстоятелствата, Румъния беше извадена от програмата и България влезе на нейно място буквално в последния момент (ще ме прощават румънските ми приятели - нищо лично).

Специфичното е, че се субсидира само една култура, която в нашия случай ще е соя, защото почвата ни е изключително изтощена, а тя е много добра за възстановяване (азотофиксираща, спомага за образуване на хумус и т.н.).

Тук дойде драмата.

Екипът ни, който се хвана с тая работа, се разбрахме с американците да дават нелоши пари (субсидия до +20% от изкупната цена), но естествено те искат резултати срещу тях.

И се започна с проблемите...

1. Соята е нерентабилна култура сама по себе си - разходите просто са по-високи от приходите, т.е. никой не иска да я сее с цел печалба. Тя има сериозни плюсове за следващи култури (примерно пшеница или слънчоглед/царевица), защото сваля разходите за торове и препарати, като същевременно вдига добивите й, главно заради обогатяването и подобряването на почвта.

Да де, ама за този плюс, един земеделец трябва да може да планира с години напред, а не сезон за сезон...

2. Поради спецификата на нашето земеделие, се появява един уникален фактор/проблем: земеделците, които вземат земята под аренда, не могат да са сигурни, че следващата година ще обработват същите парцели. Следователно, няма как да гарантират, че 5 години ще може да се правят изследвания и ще се докаже подобрение в състоянието на почвата.

Единствен вариант остана да се ползва собствена земя.

Да, но за да засееш 2000 декара с една култура, трябва да отделиш поне 6000 за проекта (изисквания за сеитбооборот и т.н.), което директно изключи по-малките производители... а на нас целта ни беше да подпомогнем точно тях чрез този фонд.

3. Американците гледат документи, статистики и т.н.

Сравняват прогнозните добиви у нас с тези в Гърция и понеже имаме по-добри климатични условия, се очаква резултатите ни да са значително по-високи.

Да, ама не!

Гърците ни бият "като маче у дирек" и вадят добиви, които са в някои случаи х2 на нашите!

Казах си "тая работа не е нормална" и реших да поговоря с няколко гръцки земеделеца.

Оказа се, че гърците поливат всичко и навсякъде! Повечето от Вас, както и аз тогава, си казват "къде отива сметката, това са сериозни допълнителни разходи"!?

Пак греда!

Гръцката държава има политика, която казва, че за вода за поливане НЕ се плаща! Земеделците дължт само някаква малка такса за поддръжка на поливните системи.

Като стана въпрос за системите...

Един по-възрастен гръцки земеделец ми разказа следната история:

"Когато при вас падна комунизма, вие започнахте да разпродавате всичко. Ние купихме поливните ви системи, които работеха в Северна България за центове на долар (т.е. с голям % отстъпка). Да, не бяха връх на технологията, но дори сега те захранват немалка част от обработваемите ни земи."

Не зная доколко е истина, но предвид че ми го разказва грък, а не българин, съм склонен да вярвам.

Та този проект е една от моите вятърни мелници, които ще останат непреборени през 2023 година. Нядявам се 2024 да успеем да я "гътнем" по някакъв начин и да помогнем където трябва.

ПС: Не, аз нямам обработваема земя и няма да получа пари от този проект под никаква форма. Да, през пролетта, лятото и есента "екипа" (т.е. тримата човека, които си казахме "майната му, ще я свършим тая работа") навъртяхме няколко хиляди километра из България, за да намерим подходящи земеделци, които да участват в него.