Георг Георгиев: Време е да се разделим с наглостта

От Фейсбук профила на Георг Георгиев

Може би е време да се разделим с наглостта. С крайната, крещяща и натрапчива наглост, която лицемерно претендира за справедливост, честност и откритост, но всъщност зад фасадата е нищо друго освен обикновено дебелоочие.

В нашето публично пространство има една категория позната като "те”.

Те, които особено в последните години, обсебиха обществото, указвайки му как да мисли, живее, разполага със себе си. Зададоха му репери кое е добро, зло, приемливо или заслужава да се отрече. Описаха какъв трябва да си, за да бъдеш харесван и разбиран и съответно обратното - какво те чака, ако излезеш извън стандартите им.

Те могат да са всякакви и каквито си искат. Те определят и ти какъв трябва да си.

Но кои са Те:

Те са демократи. Искат лустрация. Били са на площадите през 97-а или познават едни дето са били. 2013 г. са пяли “Когато падне БСП”.

Днес вече нямат проблем столицата им да я управлява отроче на комунисти, което дължи парите, кариерата и същността си на най-свирепия инструмент на тоталитарния режим.

Те са блюстители на абсолютната истина за света и вселената. Те са непрестанно на своя пост, буквално и във FB. Бдят и не дават буква да прехвръкне в посока различна от тази, която са решили сами Те да изпишат. Пазят справедливостта зад високите телени огради единствено на собствения си морал, който разбира се е безспорен и тотален. Те казват какво може и какво не.

Не търпят възражения.

Те са борци за свобода на словото. На словото, което унищожава антипатичните им. Всеки да може да говори и пише каквото пожелае, стига то да е достатъчно обидно за онези, които Те не харесват.

Те заливат ефира във всеки миг с мнението си. С правилното мнение. Останалото не е.

Те обругават в личните си профили, но това няма нищо общо с въпросите, които след минута ще зададат. Неееее! Въпросите ще са компетентни, безпристрастни и обективни, а коментарите след това само и единствено в услуга на истината. Повярвайте им.

Те искат активно, пасивно и всякакво избирателно право за всичко и всеки. С двойно гражданство, с чуждо гражданство, без гражданство - няма значение, да избира и да може да бъде избиран. Машини, онлайн, поща, устно, с вдигане на ръка. Всякак и отвсякъде. С едно условие само - Те да избират кой може да бъде кандидатът. И конституцията да наруши, ама правилният нарушител да бъде.

Те не са журналисти или служители в медии. Те са самите медии. Те не се качват в джипове. Качват се в техните джипове. Накрая определят в кой джип е правилно да се качваш и дори ти обясняват защо. И понеже Те ти го обясняват ти кимаш примирено с глава и казваш: “Е, с тях не може да се спори”. Нали все пак са Те?

Те са шефчетата на обществото - прави, дори когато грешат. Казват истината, дори когато лъжат. Те могат да са политици, управници, кметове, царе и императори. Ама не искат. Не им се занимава с “тия помии”. Тяхната работа е да ти кажат, че не ставаш, защото харесваш тия, които пак Те са определили, че не стават.

Накрая се будиш и откриваш, че Те са определили едно нагло комуне, което да ти обясни как работело демократичното общество?!

Ай’ стига.