Георги Коритаров: 4 февруари да стане ден на републиката

Урокът от 1997 г. може да помага в решаване и на световни кризи

Георги Коритаров е един от най-ерудираните български журналисти аналитици. Завършил е славянска филология в Софийския университет. Полиглот - владее сръбски, хърватски, руски, полски, английски и китайски, ползва албански език. Журналистическата му кариера започва през 1990 г. във в. „Демокрация". Бил е политически репортер и водещ на предавания в Радио „Свободна Европа" и Нова тв. В момента коментарно-аналитичното предаване на Георги Коритаров „Свободна зона” по Тв „Европа” се ползва с голяма популярност.

Малцина знаят, че г-н Коритаров има роля в драматичните събития около ключовата дата 4 февруари 1997 г., когато председателят на БСП Георги Първанов и министърът на вътрешните работи Николай Добрев връщат мандата за съставяне на ново правителство след оставката на правителството на Жан Виденов в разгара на вълна протести при тежка криза с хиперинфлация и средни заплати от 5 долара. Открива се пътят към предсрочни избори, които през април 1997 г. са спечелени от ОДС.

- Настина ли преди 22 г. бяхме на крачка от гражданска война? 

- Да, реално в началото на 1997 г. бяхме пред гражданска война. Нещо, за което много малко се говори - да, щеше да се пролее кръв. Ескалацията на граждански протести доведе до практически блокаж на цялата страна. На много места имаше издигнати барикади, имаше блокади на пътища. А в центъра на София, където се разиграваше основното действие, хиляди хора се струпваха пред парламента всяка вечер. 

Драмата придоби кулминационен характер на 10 януари, но на 10 срещу 11 януари се стигна и до първите сблъсъци с ранени протестиращи. На ключов пленум на 3 февруари на тогавашния Висш партиен съвет на социалистическата партия огромно мнозинство - над 250 души, гласуваха за това Николай Добрев да внесе за обсъждане в парламента проектокабинет. Само 7 души бяха против. 

Разработваните планове, както разбрах вечерта на 3 февруари от драматичен разговор с Николай Добрев, са предвиждали на 5 февруари официално в парламента да се внесе проектосъстав на кабинета. За да има заседание обаче, народните представители трябваше да влязат в сградата, след като бъде пробита блокадата на гражданите - затова беше предвидено да се употреби сила. Това беше най-рисковата ситуация, предопределяща неизбежни сблъсъци!

За съжаление тези събития потънаха в особена форма не само на умишлено налагана деформация и изкривена представа какво всъщност се е случило, но сякаш февруарските събития, развръзката на кризата се превърна в кладенец за извличане на персонални политически дивиденти. Започна едно ежегодно наддаване кой и какви заслуги има за ситуацията, кой е спасителят на нацията. 

Едва ли не тази ситуация, заредена със съвсем друга поука, се превърна в политическа битка за надмощие, която от години прилича на състезание между отдавна изпаднали от центъра на обществено внимание политици.

Ако има някакъв смисъл и поука в събитията от 4 февруари 1997 г., те са в изключителната, лична саможертва на Николай Добрев - тогавашния мандатоносител и кандидат за министър-председател на БСП, пред която се прекланям.

Николай Добрев върна мандата не защото се беше уплашил, не защото не беше готов да изпълни волята не само на последния пленум от 3 февруари, но и изричната резолюция на 42-ия конгрес на БСП, който беше задължил социалистическата партия да довърши мандата и да излъчи второ правителство след оставката на Жан Виденов. Добрев върна мандата и заради нещо, което някак си и до днес остава неосмислено докрай.

В дългия разговор в пресцентъра на БСП, който имах с Николай Добрев след пленума, стана дума, че второ правителство на БСП няма перспектива да оцелее до края на мандата - 2 години след евентуалното му съставяне, дори да бъде гласувано с цената на сблъсъци и пробиване на блокадата около парламента. Напротив - щеше да се стигне до още по-сериозна криза. А кризата неизбежно изискваше да бъде намерен спасител, национален стабилизатор. В ситуация, при която управлявалата доскоро БСП е рухнала и станала причина за граждански сблъсък, а опозиционната СДС би се оказала не в състояние да осигури развръзка и стабилност, търсенето на стабилизиращ фактор или национален спасител щеше да се насочи по посока на човека, който беше дошъл в България само няколко месеца преди тези събития. През лятото на 1996 г. триумфално, едва ли не като божество, от милиони българи беше посрещнат монархът в изгнание Симеон Сакскобургготски. 

В разговора с Николай Добрев стигнахме до опасението, че евентуално предизвикване на каквато и да е форма на граждански сблъсък, не дай, боже, гражданска война, би поставило в риск не БСП, не СДС, а републиката в България.

Малцина може би са вникнали в обстоятелството, че при идването си в България г-н Сакскобургготски щедро даваше интервюта със силен акцент и апологетика на Търновската конституция, със силен стремеж за насочване на вниманието към монархията като обективно съществуваща алтернатива за страната. 

Така че за мен 4 февруари е датата, на която Николай Добрев извърши саможертва в името на Република България, в името на това младата ни република, наскоро свалила етикета „народна”, да се стабилизира, да поеме глътка въздух. Това е датата, на която Николай Добрев спаси форма на демократично републиканско управление на България, предотврати риск от гражданска война. От тази гледна точка, ако искаме да сме почтени към историята, е редно 4 февруари да бъде провъзгласен като ден на победилата република в България, не толкова ден на политическото решение над конфликта, победа на една партия над друга.

- Как се роди идеята решението да дойде именно чрез Консултативен съвет за национална сигурност, свикан от току-що положилия клетва президент Петър Стоянов?

- Подобни кризи се решават не толкова с емоции, не толкова със страсти или улични действия, колкото с хладнокръвен анализ. Разговори, водени между 11 януари до 3-4 февруари, потвърдиха тезата ми, че единственият начин за развръзка преминава през индивидуално решение на мандатоносителя Николай Добрев. 

Ясно беше, че кандидатът за премиер има нужда от формат, който да съхрани неговото политическо, човешко и достойнство на социалист. Както и да наричат Николай Добрев - изменник, предател, той беше човек, който издигаше партията си на много висок пиедестал и никога не би я предал, ако в оня момент не беше поставил на първо място две много по-високи ценности -гражданския мир и републиката. 

Идеята за свикване на Консултативен съвет, който вече беше регламентиран със закон, беше просто една от формулите, опиращи се на две реалности. Към онзи момент президентската институция в лицето на г-н Петър Стоянов беше единствената легитимна, натоварена с огромно доверие държавна институция, а и това беше единственият формат, който, без да е пряк еквивалент на парламента, съдържа в редуциран вид хора, които биха могли да изведат формула на съгласието. Каквато и изведоха малко по-късно.

- Би ли могла формулата за мирно решение на кризата у нас преди 22 г. да се ползва в други случаи?

- Ако българският опит от тази дата беше достатъчно осмислен постфактум, включително точната формула, която България е разработила за предотвратяване на граждански конфликт, бихме могли да изнасяме този опит по света - там, където има кризи. В момента например има криза на далечно от България място - Венецуела. Най-малкото хора, които познават добре технологията, чрез която се е стигнало до развръзката на 4 февруари 1997 г. в България, биха могли да направят анализ и да изградят хипотеза за това, което би могло да се случи във Венецуела, доколко то е предотвратимо, и с какви средства.

Разбира се, аналогията между двете събития не е пряка, става въпрос за два образа на кризи, чието разбиране ни дава както параметри за сходства, така и за много съществени разлики, които биха ни отвели към други изводи. В този смисъл правя паралел - важно е да се осмисля технологията на решаване на кризи. Разбира се, не може да не се отчете обстоятелството, че политиците и държавниците са тези, които поемат отговорност и вземат решенията. Основната кауза, основната фигура, която извърши това жертвоприношение, каквото се оказа в буквален смисъл, беше Николай Добрев, който си даваше сметка пред какви рискове би била изправена България.

Днес някой ще каже: Какво толкова? Особено хора, водени от импулсивен антикомунизъм, биха казали: Защо е трябвало да бъдат легитимирани бивши комунисти като партия, която е част от вземането на такова цивилизовано, мирно решение?

Николай Добрев беше наясно, че ще започне състезание за наваксване в икономически позиции от страна на силите, които предстоеше да вземат управлението. Въпреки това той направи този жест. Дори тогава се роди понятието „сини талибани“ - в характерния му стил.

- За какво трябва да съжаляваме? Кой урок не научихме, за пореден път?

- Сигурно още пазя касетката с историческия запис - първото обръщение на Петър Стоянов към българските граждани, в което президентът каза: „Фабриката за илюзии трябва да бъде затворена! Необходим е нов обществен договор!“. Беше изключително емоционален призив, но за съжаление не се получи. А не се получи, защото надделяха партийни страсти, ценностите останаха неразгадани и неразпознати. Онзи дълбок урок за защитата на принципи остана непреподаден.

Би било много красиво, ако някое управление обяви 4 февруари за Ден на Републиката. Това би имало наистина огромен ценностен и възпитателен потенциал. Това ще бъде истинският морален паметник на Николай Добрев, а в същото време ще затвори веднъж завинаги кладенеца за правене на политически капитал кой е по и най. Паметта на този човек наистина заслужава точно в този ден, нека да се знае, че той върна мандата в името на демократична свещена българска кауза. 

- Плод на онова драматичното време ли е този жест? Възможно ли е при някакви обстоятелства лидерът Корнелия Нинова на днешната БСП да върне мандат?

- За да върне Нинова мандат, първо трябва да постигне ситуация да е кандидат-премиер, т.е. социалистите да спечелят избори. Колкото и да е изненадващо, не бих казал дали Нинова би или не би върнала мандат - всяка ситуация е индивидуална, всеки човек носи в себе си онзи дори неподозиран заряд патриотизъм, който може да направи така, че всеки отговорен политик да върне мандат, ако съдбата на България изисква това. И за Добрев негови съпартийци твърдяха, че е сталинист и е изключено да върне мандат. Никой не вярваше, но човекът го направи. За съжаление не го разбраха правилно.

- Знаем ли вече как се преодоляват кризи?

- За предотвратяването на кризи имаме нужда от просветено, демократично, високообразовано общество, съставено от хора, подготвяни и профилирани като граждани и демократи по европейски, а не националистически. Нужни са ни хора толерантни, уважаващи различията. Само тогава България ще се връща към още необявения официално Ден на Републиката 4 февруари като към спомен и поука, която, надявам се, наистина да бъде усвоена.

Защото турбуленциите, в които се намира днес Европа, надигането на ксенофобски, националистически, да не кажа дори открито нацистки тенденции, показва, че не сме усвоили много уроци, дори още по-стари от този на 4 февруари. Явно имаме още много да учим тепърва.

- Днес отдавна сме забравили какво е да си на ръба на гражданска война, но вместо надежда у нас преобладава песимизъм. Защо?

- В изключително ценната книга на турския експремиер Ахмет Давутоглу „Стратегическа дълбочина” фигурира понятието „национален стратегически манталитет”. В него влага ресурс, който турската нация притежава - да черпи сила, увереност и гордост от победни моменти в тяхната история, да генерира енергия и да се стреми към следващи победи. Когато България намери онези истински опори в своята история и култура, които да изградят устойчив, силен и демократичен стратегически национален манталитет, тогава няма да оклюмваме, а ще знаем накъде сме се устремили и как да стигнем там.

Не искам да сме стаден народ, който си търси овчар, пътеводител. Искам да сме силен народ - от свободни, мислещи личности.

- Къде да търсим извор на оптимизъм?

- Не знам дали в България има аналог на Давутоглу, но истински, реалистичен, произтичащ от реалностите оптимизъм можем да потърсим например в това, че Пловдив е европейска столица на културата и поне в параметрите на тази инициатива можем да покажем европейски модели. Не се притеснявайте за изписаните критики по откриването. Само си представете как птичките украсяват паметниците с естествен полет, но тази украса не отнема от яркостта и величието на мемориалите. А шансът да имаме първа европейска столица на културата е безспорно обнадеждаващ.

Източник: marica.bg