Георги Милков за Николай Младенов: Когато Кремъл и Белият дом са на едно мнение, този човек очевидно има сериозни качества

От профила във Фейсбук на журналиста Георги Милков

Николай Младенов е единственият министър на външните работи на България, с когото съм стигал до конфликт през всичките тия 25 години, в които следя българската дипломация и световните дела. По едно време дрязгите ни ескалираха драматично, но няма да разправям, защото това са отдавна забравени глупости. Споменавам го само, защото като журналист, който го е критикувал ужасно, докато беше министър в първия кабинет на Борисов, мога да си позволя да кажа какво мисля за Младенов днес, без някой да ме заподозре в излишна куртоазия.

Николай Младенов може и никога да не се е радвал на популярност в България, но през последните няколко години успя да накара сериозните световни играчи да приемат, че един българин може да бъде толкова висока топка в международната дипломация.

И когато Кремъл и Белият дом са на едно мнение за някого, трябва да се съгласим, че този човек очевидно има сериозни качества. А това, което не може да му се отрече на Младенов, е неговата дарба за комбинативност. И ако на българска почва с това качество по-скоро рискуваше да го заклеймят като „фурнаджийска лопата“, то в дълбоките води на световната политика да си комбинативен, значи да имаш здрави хриле, за да се гмуркаш добре. На поста в Йерусалим като специален координатор за близкоизточния мирен процес тази му комбинативност заедно с умението му в един кратък делови разговор да обясни на отсрещната страна какво иска го превърнаха в играча на международната сцена, когото всички вече познават.

Той успя да договори примирие между Израел и „Хамас“ и от 2014 г. до ден днешен това е най-дългото примирие между двете вечно враждуващи страни. Младенов и екипът му дори доведоха „Хамас“ и Израел до съгласие за влизане в индиректни преговори през 2018 година. Ето това светът го дължи именно на българина Младенов.

В израело-палестинския конфликт Николай Младенов успя да се превърне в истински гарант не само за двете враждуващи страни, но и за всички замесени на терен дългогодишни играчи - американци, руснаци, египтяни, йорданци, емиратци, катарци... Тихо и без излишни движения той създаде инфраструктурата за комуникации в този размирен район. Успя да изгради и доверени отношения с лидерите на важните страни контрагенти.

Младенов винаги е бил в безупречни отношения с американците, но вече в Йерусалим той влезе в динамичен контакт и с руснаците. Сигурно се е виждал със Сергей Лавров и с неговия заместник и специален пратеник на Путин за Близкия изток Михаил Богданов повече, отколкото всички български външни министри накуп през последните 15 години. Успя да спечели доверието дори на египтяните, които винаги са следили скептично всеки представител за Близкия изток, убедени, че те, египтяните, са най-добрият посредник за региона.

Затова за никого не бе странно, когато се разбра, че от Йерусалим генералният секретар на ООН изпраща Николай Младенов като специален пратеник за Либия, но със специално преформатиран (сякаш точно като за него) мандат в Женева. Всичко изглеждаше изпипано. Но Младенов успя да изненада всички, когато в предпоследната седмица на декември обяви, че си подава оставката за поста в Женева - назначение, за което мнозина високопоставени служители на ООН биха убили.

„Ню Йорк Таймс“ лансира версията, че това е заради сериозен здравословен проблем, а медиите в България, естествено, видяха задкулисие, конспирация и таен план Николай Младенов да оглави следващото правителство.

Всеки, който познава поне малко Младенов или гледа в по-широк фокус от центъра на пъпа си, би трябвало да е наясно, че версията за бъдещото му премиерство е смехотворна. Да изоставиш най-лелеяната кариера на света (защото ООН е Олимпът на световния кариеризъм), където всички те тачат и имаш удивителни успехи, на „ти“ си със световните лидери, за да се върнеш в българския политически киреч, където ще те оливат с помия всеки ден от мандата ти, който я продължи 3-4 месеца, я не. Да не говорим за световната практика всички бивши премиери и президенти да се борят след мандата си именно за такива позиции, каквито ООН досега безрезервно гласуваше на Младенов.

Разбира се, съобщението за здравословното му състояние не бива да се омаловажава, но в случая то бе раздухано от камбанарията на „Ню Йорк Таймс“, сякаш Младенов е едва ли не на смъртен одър, а това ни най-малко не е вярно. Да се надяваме, че той ще преодолее много бързо това временно неразположение и ще се завърне на международната сцена, за да поеме поста, за който толкова много страни са разчитали на него. А от репутационна гледна точка най-много България.

Защото като човек, изкарал в Либия цялата СПИН драма в Бенгази и видял как пропагандата на Кадафи превърна България в почти мръсна дума, мога категорично да заключа, че няма по-добър вариант за посредник на ООН в Либия от българина Николай Младенов. Затова би било добре той да се върне. Но не в България.