Георги Неделчев: Та, казвате, кофти държава сме?

От блога на известния журналист Георги Неделчев

България може и да не се окаже чак толкова лошо място за живеене, но е тъжно, че само неща като корона-епидемията ни го показват. Представяте ли си, ако онова, което се случва в лелеяния Западен свят, ставаше тук? Какво ли тогава биха говорили хората, които не спират да ни тровят с хленча си?

Британският лидер Борис Джонсън заразен и под карантина. Престолонаследникът Чарлз прекара една седмица изолиран в замък. Путин ръководи Русия от дистанция, защото е под карантина. Двама английски топ-лекари, на 55 и 63 години, погубени от корона-болестта, както и бивш френски министър от кабинета на Никола Саркози.

Германски финансов министър се самоубива, депресиран от случващото се. Италиански свещеник умира, след като е преотстъпил животоспасяващия си апарат на по-млад човек…

Колко още такива новини трябва да съобщят, за да разберат някои хора у нас, че нещата са сериозни? Сигурно трябва да умре някой световен лидер или предприемач-милиардер. Само тогава вечно отвореният и разбиращ от всичко българин ще се почеше по тила и ще приеме, че страданието явно е реално, че никой не е имунизиран срещу него, и че от всеки се изискват някакви компромиси и лишения тези дни.

А представяте ли си, дори само за миг, ако в България се случваха, или недай си Боже започнат да се случват, нещата, които в момента стават в любимите ни туристически и емигрантски дестинации – Италия, Испания, Франция, Англия, Нидерландия, Щатите?

Ако вземат да се пълнят военнополевите болници с умиращи, ако хладилни камиони складират труповете поради задръстване на моргите, както е в центъра на световната цивилизация – Ню Йорк? Ако лекари, спасили стотици и хиляди човешки животи, започнат да гинат като мухи, защото единственото им прегрешение е не че са се събирали на раздумка в парка, а просто са на предния фронт на тази война?

А ако всеки от нас изведнъж се окаже с близък или познат, който е починал или е в много тежко състояние заради корона-заразата? Интересно тогава какво ще е кресчендото на онези, които сега шумно роптаят срещу строгите мерки, които се вайкат заради пропусната разходка или повтарят като развалена плоча как съсипаната икономика ще отнеме повече животи от тази болест?

Ще ви отговоря – воят ще бъде неописуем. Обстановката наоколо ще бъде непоносима. Тогава целият този хленч заради отнетите (явно от някаква пъклена световна конспирация, хаха) права и свободи ще бъде заменен от истерични крясъци, а нищо чудно да има и самоубийства.

Удивително е колко много българи не са в състояние да мислят хипотетично – да си представят възникването на неимоверно по-страшна ситуация, която се случва сега, в реално време, но другаде, и то в някои от най-благоденстващите точки на планетата.

Неспособността да прогледнем по-далеч от собствения си нос, да се поставим дори за миг на нечие друго място, всъщност е най-голямата ни трагедия като общество. Такива хора, дори и когато заразата един ден отмине, ще продължат да бъдат вредни и опасни за всички. Подобен късоглед егоизъм е по-опасен и от най-коварния невидим вирус. Тази констатация е по-депресираща от всякаква карантина.

Един от парадоксите на сегашната драматична ситуация е, че постепенно осъзнаваме как България не е чак толкова лошо място за живеене. За доста български емигранти корона-епидемията е само формален повод да се приберат в родината. Реалната причина е, че къде по-бавно, къде по-бързо са се убедили как някои важни неща са много по-достъпни у нас, отколкото в лелеяната чужбина.

Здравеопазването – при всичките заслужени критики към системата и към представители на лекарското съсловие – май се оказва доста по-хуманно тук, отколкото в Щатите. В Ню Йорк живееш и работиш до откат, като роб, и просто стискаш палци никога да не се разболяваш. Защото лечението в тамошна болница е нещо, което наистина малцина могат да си позволят.

Тук болничните листи, лежането в клиники и пускането на клинични пътеки го нямаме за нищо. От пациенти през псевдо-пациенти до лекари и псевдо-лекари – всички са на държавната хранилка и хрупат от нея, та чак им плющят ушите. Досега обаче не сме си давали сметка за това. Е, вече си даваме.

В тънещата в охолство Австрия сега има такъв недостиг на дезинфектанти и спирт, че държавата помоли гражданите да правят дарения от алкохолни напитки. Да не говорим, че сега там изнемогват без българските и румънски гледачки на възрастни хора, та се чудят как да им организират чартърни полети до Грац и първоначална карантина за австрийска сметка, та после да могат да разчитат на тях.

В Англия и Германия се видяха в чудо без събирачите на плодове и зеленчуци от Източна Европа и пак българите ще се окажат една от малкото им надежди. Току-виж се стигнало и до вдигане на обидно ниските досега надници…

Корона-кризата рязко вдигна и търсенето на шивашкия труд, а авторитетът на българските шофьори на камиони никога не е бил по-голям от днешния. Така две от най-разпространените тукашни професии не само че не са заплашени от безработица, а дори могат да просперират.

Фармацевтични фабрики, химически заводи, селско стопанство и дори оръжейна индустрия – ето още отрасли, които, оказва се, са нелошо развити у нас и гарантират на страната ни завидна самостоятелност при сегашната международна изолация. Статистиките показват и рязък скок в купуването на велосипеди – хората масово търсят начини за независимо придвижване и упражняване на физическа активност. Познайте дали и тук не сме сред водещите производители в Европа?

Оказа се, че и по брой магазини на глава от населението и оперативност на доставките в търговската мрежа също сме доста по-напред от редица уж високоразвити държави. Допълнителен късмет за нас ще се окаже и фактът, че имунизациите против туберкулоза са били задължителни за цялото ни население още от 1951 година – и точно тези БЦЖ-ваксини могат да се окажат ключови за общонационалната ни устойчивост на този коварен вирус.

Разбира се, дежурните тролове веднага ще гракнат – ама Гърция и Сърбия раздават директно пари на калпак. Звучи наистина чудесно, но колко от тези хейтъри биха се задоволили с тези 100 или повече евро и биха казали, че всичко вече е наред? За хората, свикнали само да получават и да намират кусури, нищо и никога няма да е достатъчно. Едва ли ще ги утеши и фактът, че спрямо брутния вътрешен продукт у нас спешно предвидените финансови мерки са по-големи от тези в доста по-развити държави от нашата.

Нито един от пишман-предприемачите не е и задължен да приема 60-процентната държавна помощ за заплати на персонала си. Нека да пробва да се лиши от хората и да ги съкрати – те няма да останат без приходи за два месеца, но него да го видим какво ще прави, когато тази карантина приключи.

Дойде времето за очистителни фалити – за прекратяване на бизнеси, чиито създатели нямат умствените и морални качества да ги упражняват. Няма да спрат да живеят, когато фалират – просто няма да се занимават с неща, които не са в състояние да адаптират към ситуацията или замразят за два месеца.

Но за някои хора чашата винаги ще е наполовина празна, и винаги ще се фокусират само върху компромисите, които са принудени да правят. Те никога няма да признаят публично, че държавата ни се оказва едно не чак толкова кофти място, и че лелеяният Запад днес е територия, на която въобще не биха искали да се намират. Дано поне го признаят насаме пред себе си.

По-важното тези дни е друго – докато в различни точки на света хората мрат като мухи, а сред тях са и здрави и прави лекари, тук поне малко да намалее шумът от непрестанното вайкане за дребни, нежизненоважни неща. Ако всеки свикне с мисълта, че за известно време се налагат някакви лишения, ще преминем през това нещо и догодина даже ще си спомняме с усмивка за него. Затова ви призовавам и аз – нека се отнасяме с нулева толерантност към всеки, който се опитва да прави ситуацията у нас по-черна, отколкото е. Той със сигурност не помага на никого с това, включително и на себе си.