Гешев: Никой главен прокурор не е бил всевластен, безотчетен и безотговорен

Източник: 24 часа, Борислав Зюмбюлев, Ана Михова

-Г-н Гешев, около процедурата за избор на главен прокурор имаше много емоции. Личното ми мнение, което неведнъж съм заявявал, е, че протестите бяха организирани с цел да бъдете демонизиран както вие лично, така и длъжността главен прокурор. Те обаче не успяха. Но фактът си е факт. Бяхте единствен кандидат. В един момент процедурата по номинацията дори беше по-важна от самия избор. Не мислите ли, че тя трябва да бъде променена, така че това да е свободен конкурс? Който иска, да се явява?

- Ще отговоря с шега. След избора един приятел ми каза: „Вместо те да те откажат, ти ги отказа. И се оказа по-упорит от тях.” Дори накрая не можаха да направят един „качествен” протест срещу избора на г-н Сотир Цацаров за председател на КПКОНПИ, което наистина беше забавно.

Неведнъж казах, че процедурата, каквато е предвидена в българския закон, не съществува в нито една страна от ЕС. Никъде не изслушват кандидат за главен прокурор 10 часа, предавано на живо по националната телевизия.

Критериите и продължителността сочат, че това е най-откритата, най-прозрачната и честна процедура за избор на главен прокурор в страна от ЕС. Интензитетът на протестите беше голям, защото разпознаха в мен по-голяма опасност за хората, които нарушават закона.

- Защо?

- В резултат на работата ми през последните 3 г. определени хора, няма да използвам термина политико-олигархични кръгове, видяха в мен и в прокуратурата заплаха. Те няма да приемат който и да е главен прокурор извън техния кръг. Ще са доволни само ако главен прокурор стане Христо Иванов например. Но истината е, че през последните 3 г. прокуратурата засегна много сериозни интереси.

Като народ и държава сме склонни да се подценяваме, макар че имаме качества, с които да се гордеем. Тъжното е, че наблягаме на лошите черти и неуспехите. В българското общество, а и в европейските ни партньори се насажда мисълта колко страшна, криминална и корумпирана държава сме. Целта е политическа. Не казвам, че нямаме проблеми, но ситуацията не е толкова тъжна.

Наскоро бях в Европейския парламент. Говори заместник-ръководителят на Европол. Той описа над 200 случая на престрелки между съпернически банди за разпространение на наркотици в една скандинавска страна през последните 2 г.

Представяте ли си какво ще стане, ако има престрелка на наракобанда в София? Ще падне правителството. Но за тях това не е проблем. Ние наблягаме върху негативния си образ, а не върху положителния.

София е една изключително безопасна столица, в която можеш да се разхождаш по всяко време на нощта почти с минимален риск. Подобно ниво на безопасност няма почти в никоя европейска столица. Лично аз обясних пред Европейския парламент, че имаме искове за замразяване на активи, придобити от престъпна дейност за над 2 млрд. лв., което е резултат от работата на прокуратурата и антикорупционната комисия. С подобен резултат може да се гордее всяка държава от ЕС.

Не твърдя, че сме безгрешни. Но трябва да работим по конкретните проблеми, а не да представяме превратна картинка с политическа цел. Това правят част от тези хора, които мобилизираха т.нар. протести срещу избора ми.

Но и няма как човекът, който е засегнат от прилагането на закона, да не предприеме действия в своя защита. Разликата между него и прокуратурата е, че ние спазваме правила, а той не спазва никакви. Не обвинявам когото и да било, но тези хора използват политическото, икономическото и медийното влияние, за да се защитават. Атаката срещу процедурата за избор на главен прокурор беше защита.

Отделно съществува политически сегмент в българската действителност, който крепи идеологическата си основа на твърдението, че прокуратурата е всемирното зло, което е причина за всички неблагополучия в България.

Това е нелепо. Не ми е известно да има партия в ЕС, чиято идеология да се гради върху борба с една институция в държавата.

- Протестите не бяха правилно фокусирани. Опитаха се да повторят схемата с Делян Пеевски, когато го назначиха за шеф на ДАНС.

- Използването на еднакви методи в различни случаи говори за липса на потенциал. Но не може да им се отрече, че дадоха всичко от себе си. На първото изслушване във ВСС имаше заплаха за една бомба, на второто - за две коли бомби. Пак ще цитирам един приятел: „Пари да им беше дал, нямаше да направят толкова глупости”. Постараха се. Имаше пълен набор от хибридни мероприятия - опити за провокации, политически въпроси, пускане на компромати в медии. Но нямаше за какво да се захванат. Ако двайсет и няколко години си бил редови магистрат, няма какво да ти намерят. Най-много, че живея без граждански брак, но това не е престъпление.

- Какви ще са първите ви действия като главен прокурор? Очертайте посоката.

- Посоката е напред и нагоре. Казвам го с усмивка, но всъщност е така. Първата ми краткосрочна цел е формирането на екип от заместници и началници на отдели във ВКП. Противно на твърденията, че едва ли не главният прокурор ръководи цялата прокуратура, истината е, че всяка структура, дори и много по-малка, се движи от екипи. Само хора, които имат общи идеи и цели, могат да доведат до резултати. Старая се да има приемственост. Една от лошите черти на нас, българите, е, че винаги започваме от нулата. Бутаме къщата, а после питаме защо ни вали.

Не съм привърженик на този подход и държа на приемствеността между предишното ръководство и сегашното, да бъдат запазени добрите практики и резултати. И заедно с екипа около мен да решаваме проблемите.

- Постоянно се говори за прословутото единоначалие в прокуратурата. Вече Иван Гешев ли се казва най-овластеният човек в България?

- Това е много удобен мит, включително и за определени политически решения. Най-лесно е да обясниш, че причината за неблагополучията на българските граждани не си ти, а някой друг, например главният прокурор. През годините се правят опити тази теза да се наложи, но тя е политическа и дълбоко невярна. Това никога не е било и няма как да се случи. До момента никой главен прокурор не е бил всевластен, безотчетен и безотговорен.

През годините след 1989 г. настъпиха много промени в законодателството, които още повече дадоха възможност за контрол, включително увеличиха отчетността. Главният прокурор се отчита пред Народното събрание и пред Висшия съдебен съвет. Той може да бъде отстранен по процедура и причини, посочени в конституцията - например за уронване на престижа на съдебната власт. По същество това е нарушение на морала, което е много по-лесно осъществимо, отколкото едно потенциално престъпление, защото, който и да е главният прокурор, той не е престъпник. Да се предполага, че е престъпник, е политическа теза.

- Обидно ли ви е?

- Обидно е. Но обидно е и ако се предполага, че президентът, министър-председателят, депутатите, конституционните съдии може да са престъпници. Обидно е не за мен, а за българската държава и гражданите. Тази теза се лансира с цел политическа употреба.

- Работещ ли е моделът шефът на Инспектората към ВКП да разследва главния прокурор, който председателства прокурорската колегия на ВСС, която пък избира шефа на инспектората?

- Дали някой модел е работещ, се вижда, след като се въведе и мине известен период. Дори на една кола ѝ трябва време, за да се установи дали няма дефект. Аз не се притеснявам от механизмите за контрол, защото не съм престъпник. Не смятам да извършвам престъпление, а и не съм извършвал в дългата си кариера като магистрат и служител на МВР.

Тази конструкция е безсмислена от гледна точка на това, че един главен прокурор може и никога през живота си, а и най-вероятно е точно така да извърши престъпление. Подобна хипотеза е много по-малко възможна, отколкото да се осъществи нарушение на морала и да се урони престижът на съдебната власт.

Според мен в перспектива механизмът е безсмислен, защото няма кога да влезе в употреба. А и решението за него е изцяло в ръцете на законодателната власт. Аз и колегите ми просто изпълняваме законите.