Гоненето на журналисти явно се превръща в норма за политиците

ПП-ДБ днес станаха поредните политици, след „Възраждане“, които решиха, че ще застанат само пред определени медии и журналисти. Така Николай Караколев бе изблъскан със сила от залата, докато Асен Василев се опитваше да обясни защо няма да участват в съставянето на правителство и ниския си резултат пет дни след провеждането на изборите.

Ето и още от коментарите по темата:

Флора Стратиева

Преди няколко дни, когато адресирах една доста неприятна ситуация, в която бях изгонена от партийно събитие на “Възраждане” в качеството си журналист, заявих, че принципната ми позиция е срещу гоненето на журналисти.

Няколко дни по-късно, виждам, че г-н неизбежния Караколев също не е бил допуснат до партийно събитие на ПП-ДБ от охрана и ПР-и. Като човек в четвърти курс, все още изучаващ журналистика, искрено ме притеснява, че това отношение към медиите започва да става практика и един ден ще ми е ежедневие.

Нека го кажа още веднъж. Гоненето на журналисти - добри-лоши, хубави-грозни, послушни-провокативни, винаги е неправилно.

Подозирам, че някои от вас сега ще излязат в коментарите с аргумента “Ама този не е журналист, а лъжец и провокатор”. Ако действително смятате, че това е добра теза, съветвам ви да си върнете ефира на БНТ от изборната нощ, където ще чуете един политик да употребява дословно същите думи по мой адрес.

Аз лично не харесвам г-н Караколев още от времената му в Алфа ТВ. Не харесвам и този агресивен стил журналистика, който по-скоро я принизява и превръща в обидна дума, отколкото в дейност с обществено полезно значение. Доколкото разбирам обаче, на тази пресконференция, г-н Караколев е бил принуден да напусне без да е казал абсолютно нищо. Имайки предвид, че буквално преди една седмица аз получих подобно отношение (без физически някой да ме изблъсква), намирам за изключително лицемерно просто да си замълча в момента, само защото не става въпрос за мен, а за някой друг.

Никой не е длъжен да търпи провокатори да му съсипват събитията, но Караколев трябваше да бъде оставен да си зададе въпросите. В случай, че действително бе превърнал събитието в цирк, тогава вече с конкретен аргумент можеше да бъде помолен да напусне. Максимата “Виновен до доказване на противното” не е в полза на свободата на словото. Двойните стандарти също.

Ружа Райчева

Гоненето на журналисти явно се превръща в норма за политиците. Вярно, че Николай Караколев силно казано е журналист, но днес имаше доста грозна сцена в централата на ПП-ДБ. Някакви яки момчета го изблъскаха от залата, а отвън няколко минути се чуваше бутане и викане, на фона на което Асен Василев продължи да говори невъзмутимо. 

Сега - разбирам, че Караколев е провокатор и щеше да прави цирк, но и това, което направиха охранителите с него не беше нормално. Реално на влизането му в залата те започнаха да го блъскат, а той още не беше казал нищо.

Някак си обаче, когато не става дума за хубавата Флора Стратиева, заобградена от мъжаги на пресконференция на Възраждане, хората не се трогват. Щом Караколев е изблъскан е ОК, щом са ПП-ДБ, значи е ОК...

Когато журналистите биват омаскарявани така и изтласквани унизително  - така пада репутацията на професията, така се превръщаме в хора, които могат да бъдат изблъскани и обиждани - просто ей така.

Асен Генов  

Аз нямаше да изгоня Николай Караколев. Щях да го оставя да се навика, без да му обръщам внимание, докато журналистите сами го изгонят от залата, пречейки им да си вършат работата. Защо охраната или каквито са били там хората в залата, предпочетоха да го изнесат насила - това ще остане енигма за мен. С това си действие ППДБ се поставиха до Костадинов и всяка защитна пледоария в тяхна полза е безсмислена, безполезна и вредна.