Харизанов: Някои хора остаряват като катедрали. Други - като видеотеки…

От Фейсбук профила на Георги Харизанов

В кварталния трафопост от години стои празно помещение, което някога е било видеотека.

Прашасало, с още отпечатани на избелялата боя на фасадата букви и отдавна счупени прозорци.

С прораснали бурени, покрили алеята, на която някога са се виели опашки за VHS видеокасети с най-новите филми под наем.

Видеотеките са тъжен спомен за отминали времена и отдавна умряла технология, просъществувала сякаш за миг на фона на голямата човешка история и бързо изпаднала от влака на прогреса.

Само четвърт век след бума им ни изглежда откровено безумно да се редим на опашка в студа, за да наемем за 4 лева и срещу подпис в личния картон с внесения депозит видеокасета с брутално пиратско копие на някой нов филм.

Филм, от който се виждат предимно снежинките и субтитрите, пълни с правописни грешки.

Неслучайно днес не съществува нито една и хората ги забравиха точно толкова бързо, колкото ги и откриха.

И не липсват на абсолютно никого.

Никой не си ги спомня и не се сеща за тях.

Та така.

Някои хора остаряват като катедрали.

Други - като видеотеки.