Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мрежата
  3. Хора, тези са опасни. Такива, с московски искри в очите и с мухлясал патос в гласа

Мрежата

Хора, тези са опасни. Такива, с московски искри в очите и с мухлясал патос в гласа

Снимка:

От Фейсбук профила на Пламен Николов

Преди два дни един гол охлюв от „Дума“ и „Позитано“ 20 се изходи по ФБ, че и без друго никога не бил харесвал нито един от хората в инициативния комитет на проф. Анастас Герджиков и бил доволен от собствения си естетически вкус. Апропо, в този списък има поне петима доскорошни червени любимци, но не там е работата.

Тя е в комсомолското самочувствие на един бъбрив хрантутник с тревожна дебилност в погледа, който е готов да копае гроб цяла нощ за всички в този комитет. На разсъмване лично да ги застреля от упор в тила. И до първия рапорт пред началството си да ги е заровил. Впрочем, защо да не му напиша името? Отдавна не се страхувам от такива твари. Този плужек се нарича Александър Симов.

Там е проблемът, хора. Тези са опасни. Такива, с московски искри в очите и с мухлясал патос в гласа. Те надигнаха глави изпод чимовете след личната кадровка на съветския генерал Решетников. И сега ви тласкат към кървави барикади.

Но стане ли напечено, ще ви загърбят, както го направиха преди 98 години Георги Димитров и Васил Коларов: мрете, жалки тъпаци, ние изчезваме в Москва. През винаги по-обичания от кремълските господари Белград.

Те са опасни. Такива са опасни. За вас, за поминъка ви, за доходите ви, за двора ви, за хладилника ви, за резервоара на колата ви, за раничката с учебници на децата ви, за написаното в учебниците, за живота ви, за свободата ви.

По дяволите този живот без свобода!

Мога да го кажа с ярост! Защото половината ми живот досега премина в комунистически лагер, зад чиито телени огради хората живееха, говореха, пишеха, пътуваха свободно.

И изобщо не ме занимавайте с бутафорните протести от миналото лято и с: ай, леле мале, младите хора, които протестирали били. Същите тез бяха на купон, есента си хванаха самолетите и изчезнаха в подредената Европа.

Там, където преди повече от 50 години студентите се вдигаха на стачки и натикваха в ъгъла политиците, за да работят за народа си. Амааааа - местните студенти, родените там студенти, живеещите там студенти, страдащите там студенти, дишащите там студенти, у дома си момчета и момичета, които искаха да направят по-добър своя живот в своята страна.

А не вчерашни български келеши, чиито бащи Хаджинамсикви нареждат по площада маратонки от по 200 лева (само лявата), за да плачат, че децата им били прокудени от лошата демокрация, която много ни отне (Нинова със син в САЩ, а не в Мурманск). Нахалници.

Един пък друг, чийто баща, див комунист и доносник на Държавна сигурност, навремето главен редактор на вестник, в който бачках, пише, че била върховна наглост Фандъкова да назначи за незнамсикакъв бивш важен милиционер, който бил на главен пост в милицията, когато били били били някакви млади хора, които са прекалили с агресията си към и без друго тъпата комунистическа милиция, която днес изкуствено се нарича полиция. На този напорист комунистически и ченгесарски наследник пиша, че върховна наглост е да облечеш новото кожено яке на човек, когото си изпратил на смърт. Изродът е Крум Кюлявков, жертвата е Райко Алексиев. Непоносимо за мен е, че все още има улица в София (в бившия квартал "Червена звезда", къде другаде, и до днес червен, заради майори, подполковници и полковници и техните съветски повлекани), кръстена на убиеца Кюлявков.

Ще напиша и тези имена. Бащата се казва Костадин Филипов, роден в Петрич, върл комунист, номенклатура на ЦК на БКП, доносник на ДС, с агентурно име Дамян. Не знае чий е: димитровско-титовски македонец или македонско-сталински сърбин?! Ама никога българин!

Синът се казва Георги Филипов, обикновено комунистическо шпионско мекере, внедряващо се и внедрявано навсякъде по разни медии, където е възможно да се събере информация за другарите от Москва. Възпитава следващ руски шпионин. Засега има фамилия Филипов, ама после не се знае.

Защо ли толкова се разпрострях? Ето защо: нахалният гол охлюв Симов бил естет и не харесвал бил никога никого от вражеския комитет. Елементарно момче. После се подреди и друг комитет. Да живеят комитетите! На комунистите!  


Топ новини

виж още

Актуална тема