Хората питат какво трябва да се направи, но искат кратки отговори а ла “Оставка и затвор”

От Фейсбук профила на режисьора Стоян Радев

Смешно е, че хората питат какво трябва да се направи, за да се постигне реално политическо подобрение, но не им се четат дълги публикации. Искат кратки отговори а ла “Оставка и затвор”, “Смърт за Тиквата и Свинята”. На никого не му се губи време да се информира по-подробно и да разсъждава. Но ето, все пак, фрагмент от диалог под публикация на стената ми:

Какво, според вас, би било наистина ефективно действие?

На първо време трябва да се спре изтичането на енергия в заблуждаваща посока. Предлагам ви да си представите следното: Ако сами си кажем, че трябва да изпълним целите си без скандиране на лозунги по улицата и без вой и обиди срещу противниците си, тогава фокусът ще отиде където му е мястото - в добре обмислени, планирани, последователни действия, чийто реален резултат би бил единственото ни удовлетворение, понеже другите утехи (скандиране и хвърляне на кал) сме окачествили като подвеждащи и контрапродуктивни.

Кои според вас са тези обмислени, планирани, последователни действия? Имам предвид на хора като мен и вас.

Ако питате за мен и вас като граждани, главната задача на гражданското общество е да коригира политическия процес в цялостта му - това означава да не позволява да бъде разделяно на пристрастни агитки, защото ако позволи, тогава няма борба за справедливост, а за надмощие на нашите, без значение дали те реално вършат добро или само се правят. Гражданите трябва да изискват съвестна работа и изпълнение на обещаното главно от тези, за които са гласували. Това е нормалната политическа, а и житейска логика. Но се получава обратното - с умишлени манипулации критиките се отправят към опонентите и така политиката се превръща в място за размяна на обвинения в злоупотреби, оправяни от враждуващи лагери. Вместо това всеки трябва да отговаря за постъпките си пред тези, които са го назначили за свой представител. А цялото гражданство да се грижи точно за тази чистота и функционалност в политическите отношения. Само така може да има отчитане на действителни постижения, а не внушения и фиктивни победи. Колкото до борбата с мафията - навсякъде в цивилизования свят тя се води от специализирани групи, които следват строг процедурно-следствен план и най-често действат в секретен режим, защото изтичането на информация дори сред колеги носи риск. Не е вярно, че само у нас институциите за завладени, а службите - пробити. Този порок в една или друга степен е повсеместен и затова борбата е трудна и изисква особена експертиза и дисциплинираност. У нас политиците провокират гражданите да излизат на улицата, за да се преборят с мафията - това е истински абсурд. Подобни хаотични прояви са само в полза на организираната престъпност. Те могат единствено да размътят водата, а за престъпниците мътната вода е идеалната среда.

Какъв е начинът гражданите да изискват от политиците, да си изпълняват задълженията?  Не можем да ги поставим в изпитателен срок и да ги уволним, ако не се справят, както всеки работодател, въпреки че ние сме точно такива да тях, плащайки заплатите им от данъците, които се събират.

Ами ето какво трябва да се коригира в политическия процес. Редно е тази корекция да се изиска от собствените ни политически представителите, с които би трябвало да имаме директна връзка. В противен случай не сме по-различни от тези, които обвиняваме, че гласовете им са купени, или че не гласуват. Но вместо да се фокусират върху такава смислена цел, гражданите са провокирани от своите политически избраници да крещят обиди към враговете по площадите и да се заблуждават, че така вършат нещо полезно.