Хвалите дебат, от който най-съществената новина е, че Тейлър Суифт вече си имала фаворит

От Фейсбук профила на Александър Симов

Дебатът на Доналд Тръмп с Камала Харис не беше нито забележителен, нито твърде успешен за която и да е от двете страни.

Нека да оставим фенщината настрана.

Това си бяха две съвсем паралелни реалности, които пращяха от статично електричество щом се докосваха, но като цяло си вървяха паралелно.

Тръмп си знаеше своето – Байдън и Харис пуснаха милиони нелегални емигранти в САЩ: престъпници, наркомани, ненормални, заляха улиците на страната, вземат работните места, икономиката страда. Той има аудитория за тези послания и не спря да ги върти като зациклил джубокс.

Камала Харис с поглед на луд проповедник от пустинята пък се отплесна в лични истории и мелодрами, разля се два милиона пъти в любимата ми фраза „време е да отгърнем нова страница“ и се държа така сякаш сега президент е Тръмп, а не Байдън.  Харис е слаба актриса – много си личеше, че е назубрила всичко, което са ѝ написали, но не успя да го поднесе достатъчно вълнуващо или автентично.

Но нека да бъдем честни – единствената задача на Камала беше да издържи на дебата и да не се пропука.

Тя просто трябваше да не поддаде, а оттам-нататък медийната машина да си свърши работата.

Вече видях заглавията – тя била смазала Тръмп, занулила го, нейната истинска политическа звезда изгряла на небосклона, нормалните американци намерили своя говорител.

Камала е търговски политически продукт – всяка голяма медия ще я разнася като промяна.

Аз от нея запомних само едно – тя така и не отговори на въпроса: „По-добре ли живеят американците сега, отколкото преди четири години?“. Заобиколи го като оръдеен снаряд.

Там, където беше наистина интересно и двамата кандидати са тих ужас. 

По трагедията в Газа единият е откровен екстремист, а другата се държа като друсана романтичка.

Той я обвини, че тя мрази Израел и избягала от среща с Нетаняху  (това е солиден неин плюс в моите очи), а тя тръгна да се оправдава и да кърши ръце.

После разви някаква розова сапунка за това как израелците заслужават сигурност, чест и достойнство и как палестинците заслужавали същото. Но така и не обясни как смята да постигне тази тиха, кротка и меланхолична утопия.

Който и от двамата да спечели – Близкият изток ще остане кървяща и гнояща рана, която стотици хиляди ще плащат с отнетите си животи…

И най-накрая.

Нима ще се опитате да хвалите дебат, от който най-съществената излязла новина е, че Тейлър Суифт вече си имала фаворит?