Игор Марковски за концерта на Любо Киров: Нищо друго не ти трябва. Летиш

Снимка: Фейсбук

Търся лекар, който да ми даде термин, без значение дали на латински или на гръцки, с който да определи как така музиката венозно влиза в мен.

Кислородът, знаем от химията, има атомен номер 8. И сигурно знаете, че поддържа горенето.

Без кислород пък няма дишане.

Без кислород губим съзнание.

В затворената зала 1/НДК в две поредни вечери Любо Киров (26.10.1972.) добави към атомите кислород още нещо - магия, измислена от него и инжектирана в ноти и думи, които ни бяха поднесени толкова изящно, че едва ли ще могат да се нарисуват, за да ги видите, но с всяко вдишване на атомите от тази магия човек разбираше значението на думата любов. И колкото песните се редуваха една след друга, толкова повече любовта се превръщаше в обич.

Обичта, казват, е безгранична, космическа дори. Онзи, който ни е създал, го е направил с обич. С невидимите прашинки, които е разпръснал е бил безкрайно щастлив, за да разбере през милионите години, откакто съществува тази планета, че в началото е била музиката. За словото някои все още спорят - да оставим това на учените.

Любо Киров беше беузпречен. Впрочем той е такъв по рождение, навярно. Дори да не е вярно си готов да му простиш всичко само и само да чуеш акордите на следващата му песен. Думите написани от него звучат и те изпълват с увереност. Ти ги приемаш като свои, превръщаш ги в идоли, вярваш им и запяваш "Мога", защото вече вярваш, че това си Ти. "Както преди" и отново сякаш се раждаш. Вече не се питаш "Има ли цветя", този кислород е влязал в теб - "Ти можеш" си казваш и стигаш до "Края на света".

Нищо друго не ти трябва. Летиш. А Любо не е на сцената. Той е вътре в теб. Навсякъде. Във въздуха ратворен. Във вените. И ти подарява "Ново сърце". Това е обичта. Няма вече "Забранена любов", "Усеща се сила" "За красивите неща". Гориш без да си "Восъчен герой".

"За красивите неща" "Вече няма как" и знаеш, че "Всички пътища водят към теб"

"Всичко е наред", нали?

Вдишваш. Издишваш. Вдишваш. Затваряш очи. Но виждаш. И чувстваш. И пееш.

Любо Киров не се нуждае от тълпа, която му ръкопляска. Тълпата не е неговата публика. Той пее лично за теб. Поглежда те в очите. Лично теб. Поднася ти думите - ясни и категорични. И венозно влиза в теб. (за)винаги.

...

И когато си тръгнеш към дома, в крачките безшумни чуваш как листата хрущят под теб - нотите са като следите на Хензел и Гретел - по тях ще стигнеш до началото на пътя, но и вероятно до началото на любовта.

....

Не пускам снимка от концерта. Този спомен си го пазя само за мен.

Но ето снимка на Любо Киров. От 2014. Той Ви гледа право в очите. И казва:

ЛИПСВАШ МИ

...

До следващата песен

До следващия концерт

До онзи град

До онази планета

В космоса дори

До онзи атом кислород

За да не загубим съзнание

За да има любов

до началото

без край

...

и една добавка. Любо Киров е баритон. Това са 100-400 Hz в поп музиката. За онези, които се интересуват от музика баритоните са "разделени" в категории - драматичен, лиричен, Верди-баритон и т.н. Но има една категория, които критиците наричат "благороден".

Ето, това е Любо Киров - благороден баритон.

@акцент