Интервю за Le Monde? Чудесно! Следваща стъпка – „Комсомольская правда”

Източник: FRONT.bg

Оправдан е интересът на медиите към интервюто на Слави Трифонов за френския Le Monde. След като си мълчи у нас, белким чуем нещо от чужбина. А и това е меродавна политическа традиция в България –  „нещото”, което идва от чужбина изглежда по-достоверно и авторитетно.

Друг въпрос е, колко е авторитетен Le Monde, но в крайна сметка  няма нищо лошо в това да се дават интервюта и на левичарски медии. Лошият вкус идва от изреченото, че българските медии не са свободни и затова „давам интервю на вас”.  Казано  е от човек, в чиито предаване и цяла телевизия от години не е известно да е гостувал някой, с различно мнение от неговото, или от мнението на сценаристите му.

Територията на свободата, тръгнала от „Ку-ку”, „Каналето” и „Хъшове” се превърна в една от най-клакьорските и несвободни политически медии в България, а от година насам си е направо партиен орган. Вероятно и Васил Божков може да си уреди интервюта, в която поиска западна медия. Особено американските са петимни да разпитват хора, попаднали в списъка по „Магнитски”, но той избра  несвободните Карбовски и Диков…

Оплакванията, че журналистиката в България е несвободна и постоянното подчертаване на положението ни в някаква, съчинена от  съмнителни NGO-та  класация, са крайно дразнещи, най-малкото, защото не отговорят на очевидни факти. Свободата на журналистиката винаги е била избор на журналистите. Както и винаги е имало натиск от политици, собственици на медии, икономически кръгове.

В този смисъл и кръгът „Капитал“, и медиите на Пеевски са еднакво несвободни, а класацията кой е по-несвободен е доста комична. Но когато медийната несвобода се подчертава от човек, чието предаване близо две десетилетия се къпеше в пълния медиен комфорт на най-голямата частна телевизия в България…?

„Господа, в България не бият” – това са думите на Петко Каравелов през 1891 година пред чуждестранните журналисти, произнесени след излизането му от Черната джамия. Тези думи са останали 130 години по-късно.

Слави, пробвай и с „Комсомольская правда”  – може пък казаното пред тях да остане също в историята.