Ирини Зикидис: Qanon е обективна реакция на лудостта, обхванала планетата последните двайсетина години

От Фейсбук профила на Ирини Зикидис

Не знам колко от вас следят движението Q, което последните две години се превърна във феномен в САЩ и Западна Европа. Дори да не сте чували за него, вероятно сте срещали поне слоганите Where We Go One We Go All (WWG1WGA); The Great Awakening; Тhe Calm Before the Storm; The Storm is Coming… Казано накратко, привържениците на тази удивителна конспирологична теория вярват, че Q (или Qanоn) e човек, или по-скоро група от хора, патриоти с високи позиции в средите на американските военни и службите, с достъп до висококласифицирана информация, които помагат на Доналд Тръмп в борбата му срещу „дълбоката държава“ (deep state). Чрез публикациите на Q, те осъществяват неопосредствана от корумпираните медии връзка между американския президент и американския народ, предоставяйки, чрез криптирани съобщения, инсайдерска информация за тази невидима битка. Теорията е допълнена от един важен елемент с дълбоко окултен привкус – според Q представителите на „дълбоката държава“ в САЩ са част от мрежа, обединяваща глобалистките елити по планетата, сред които са дори Джефри Епстайн и неговите извратени клиенти.

Когато преди време започнах да чета за Qanon, изобщо нямах представа, в какъв огромен информационен океан ще нагазя. Оказа се, че последователите на тази теория са се разпространили по цялата планета и вече представляват глобален субкултурен феномен. Съществуват стотици групи в социалните мрежи, сайтове, изследващи и анализиращи посланията на Q, youtube канали. Пишат се книги, създава се музика. Привържениците на Q генерират стотици хиляди публикации ежедневно и дори притежават собствен „фейсбук“. Удивена бях и от реакцията на либералните медии - дори най-големите от тях са посветили на Qanon движението множество разгромни статии. Квалификациите варират от „несъстоятелни“, през „крайно десни“ до „нацистки култ“. От своя страна Big Tech компаниите постоянно унищожават информационните им ресурси, но явно без да успеят да намалят влиянието им. Личното ми впечатление обаче е, че Qanon не представлява някакво хомогенно движение, неговите привърженици се различават в своите политически убеждения и трудно биха могли да бъдат подведени под общия знаменател „нацистки култ“. Разбира се, сред тях вероятно има и откровени нацисти, но те едва ли са определящи за общия профил на Qanon.

След всичко казано дотук, човек би си помислил: бе майната им – поредните луди, на които не трябва да се обръща внимание. Но ето, оказва се, че самият Тръмп често споделя публикации на привърженици на Qanon. Не му се разминаха и журналистическите въпроси за отношението му към тях. Отговорите му бяха уклончиви и двусмислени, но отразяваха подчертано положително отношение  –  не знаел много за движението, но доколкото разбирал, те много го харесвали и той оценявал това.

Каквото и да си говорим, изглежда, че легитимацията на движението е в ход. Особено на фона на информацията, че поне 11 от новите републикански кандидати за конгреса са привърженици на Qanon. На всичкото отгоре, генерал Майкъл Флин, който, според теорията, е една от водещите фигури в невидимата битка с „дълбоката държава“, преди време сподели в своя туитър видео, което напълно преднамерено завършва с произнасянето на слогана Where We Go One We Go All (WWG1WGA) – ясен сигнал към пoследователите на Q, който предизвика фурор в социалните мрежи и гнева на медиите.      

Нямам никаква представа кой и какво стои зад Q. Лично на мен подобна теория ми се струва прекалено смътна, а историите за сатанистите-педофили ми идват в повече, но ясно си давам сметка за нещо друго. Преди време, и по друг повод, един приятел ми каза: страховете и съмненията на хората понякога придобиват странни и дори гротескни форми, но това съвсем не означава, че те са необосновани. Мисля, че случаят с Qanon е точно такъв.

Ако за момент се абстрахираме от надменните подигравки на техните самонадеяни критици и се опитаме да разберем какво последователите на Qanon не приемат, в какво се съмняват и от какво се опасяват, ще имаме възможност да си обясним реалните причини за възникването на този феномен. Например те не приемат мултикултурализма като теория и практика и се опасяват от резултатите от масовите миграции, свързани с него. Отхвърлят модерните джендърни теории и ги възприемат като своеобразно социално инженерство, прилагано в глобален мащаб. Съмняват се в почтеността на съвременните либерално-глобалистки политически елити и възприемат дейността им като опит за отнемане на реалните им граждански права, като опит за налагането на нова форма на либерален тоталитаризъм. Последователите на Qanon отхвърлят откровените лъжи и истеричната пропаганда на мейнстрийм медиите, които се превърнаха в „новото нормално“ за съвременната журналистика. В частност, те не приеха една друга конспирологична теория - „руската връзка“, която обаче беше отличена с високи журналистически награди. Изобщо, последователите на Qanon не вярват в „Системата“ и налаганата от нея прогреситка парадигма в цялото ѝ многообразие. И ето - зад налудничавата конспирологична теория откриваме цял спектър от реални проблеми и кризисни процеси, довели до възникването на движението. Същите проблеми и процеси, които често коментирам и аз. Чудя се, дали и този път либералните шамани ще пропуснат да видят слона в стаята, и да схванат обективните причини, довели до появата на Qanon. Да ви кажа, не храня особено големи надежди за либералното котило, затворено в своята уютна ехо камера и прекъснало връзките си с реалността.

Едно е сигурно – Qanon е обективна реакция на лудостта, обхванала планетата последните двайсетина години и точно в това се крие тайната на неговата популярност.