Искрен Вълчев, „Гласове“: Борисов се справя с коронавируса

Коронавирусът онагледи огромни психични отклонения на българина

Искрен Вълчев, Гласове 

Не съм адвокат на Борисов. Българите основателно го мразят. Но истината е по-важна от партии, олигархии и опозиции. Тя е, че досега Борисов се справя с коронавируса. Може и да е злодей, корумпиран, тиква... Но се справя. Същото трябваше да бъде отчетено и при Нинова, Пеевски, Христо Иванов или който и да е, ако беше премиер.

Eдин призрак броди из България - партизанщината. „Партизанщина” не в смисъл някой да напада мандра, а за разделението на принципа „мой-твой”. Събития, думи, факти нямат значение, има кого плюем или хвалим. Всеки свой е бранен до полуда, всеки враг е хулен до припадък. Според случая еднаква логика може да бъде взета на въоръжение от едни и същи хора, произвеждайки противоположни изводи.

Няма обективност, няма безпристрастност. Единственият принцип на този бяс е бой по врага и защита на своя отбор, партия, Фейсбук-лагер. 100 години по-рано тези състояния водеха до гражданска война. Абсолютно същото днес се случва по тема, която би трябвало да е далеч от дребните страсти – коронавируса. Войната е на словесния фронт, но пораженията са огромни. Заради нея не отсяваме зърното от плявата. Лагерите ще се избият, хвърчи слюнка.

Но не взаимната им вакханалия е големият проблем, а партизанщината, стоварена върху Бойко Борисов.

Какво да се прави, той е натоварен да взема решенията. Липсата на обективност спрямо него замъглява най-важното за нас самите – верните отговори за собственото ни здраве и живот.

Само факти – не Борисов измисли пандемията, макар българите да се държат тъй, сякаш е той. Не Борисов създаде конспирацията, ако коронавирусът е измислица. Всички държави по света с изключение на Швеция и Беларус се изолираха през пролетта и платиха висока икономическа цена. Българите не са дисциплинирани като шведите, нито сме диктатура извън ЕС като Беларус, за да си позволим риска за обратното. В основните направления Борисов стори същото като началниците си Меркел, Макрон, Туск, Путин. И по-навреме. В резултат

България се размина със смъртността на далеч „по-умни” държави като Италия, Испания, Белгия, Великобритания и САЩ.

Те горяха, ние не. Икономическите компенсации бяха такива, каквато ни е икономиката по принцип – богатите държави раздадоха повече пари, бедни като България малко - логично според икономическите стандарти. Имаше грешки, но всички бъркаха.

Кой от изброените факти не е истина? Какво друго освен смъртността може да е критерий за оценка за справяне или не?

Какво друго освен свободните легла, след като България се подготви и ги има? А ако вирусът все пак е лъжа, пак трябва да бъде припомнено, че измамата е глобална, Борисов е пионка.

Колебанията да носим ли маски, да се събираме групово или не, другите еднодневни решения на българското управление, са дразнещи, но дребни. България се справя засега. Как ще е утре, не се знае, но досега решенията са били правилни. И когато хулим Борисов за грешки, даваме ли си сметка, че няма как да не ги допуска, след като всички държави бъркат за нещо?

 Да сравняваме ли грешките на Белгия и България?

Всеки един разговор за българските мерки при коронавируса трябва да започва и свършва с тези факти. Защото касаят истината, здравето и живота. Компас трябва да ни бъдат за най-важното. Вместо това – хули и партизанщина. А Борисов е хулен по една единствена причина – чужд е, враг, не свой. Винаги най-виновен, винаги най-черен трябва да е.

Бой по него независимо от фактите. Добра дума заради тях – не. Същото щеше да се изсипе, ако друг бе премиер. А партизанщината не спира и не спира. „Защо си с шапка, защо без?”.

Нека си припомним началото. Крясъците през първите дни на март бяха защо България не взема мерки. Никой не мерел температурата по летищата, кръчмите работели на макс, сапунът бил кът. Една леля дори оплака Фейсбук, че дотърчала в „Пирогов” за тест, но я върнали.

Но такава бе ситуацията по всички европейски летища и кръчми без Италия. А дори и в Милано тестове не се правеха на своя глава. Фактите нямаха значение. Крясък!

Две седмици по-късно истерията бе обратна – репресии по летищата, кръчмите - несправедливо затворени, хора без причина били тествани. Сапун се появи, чистачки шетаха, но пък многото чистене провокира опашки пред вратите. Как така ще чакаме на опашки! Зъзнем навън, какъв унизителен филм! Опашки се виеха в целия свят, но светът няма значение, българската участ е най-клета.

Филмът продължи. Когато правителството не изискваше маска в магазините, бе виновно. Когато изисква – пак.

Появи се НОЩ и кръгът се затвори. Вой, че дават брифинги. Вой и „информационно затъмнение”, когато не дават.

Проблем, когато Борисов е при НОЩ, „не му е работа да е там”. Проблем, когато не е, „оставил ги да се спасяват”. Проблем, когато свика паралелен съвет. Проблем и докато не свика, защото се доверява на Мутафчийски, „който не разбира”. И в парковете голям проблем – движението от дясно на ляво или от ляво на дясно да е.

По същото време в една Франция, която нямаше жертвите на Италия и Испания, за излизане до магазина се изискваше специален документ. Но какво от това?

Борисов бе виновен, че не го е въвел тук. Щеше да е виновен и за тежките репресии, ако го бе въвел.

Дойде лятото. Другите държави и България свалиха карантината. Борисов бе обвиняван, че е сваля бързо. Също и че бавно.

Критикуван бе, че отваря кръчмите. Същите кръчми, които същите критици... напълниха.

Заработиха детските градини. Когато контактни деца се тестваха, негодуванието бе защо се причинява стрес на децата, след като рядко боледуват. Когато не се тестват – защо се позволява да заразяват други. Вой за деца под карантина – не може така, как да го запреш вкъщи! Вой и като не ги запираш. Същото междувременно се случи с училищата.

Лошо е, че са на дистанционен режим. Сега през октомври е лошо, че не са. Утре, след като ги затворят, пак ще е лошо.

Септември също бе интересен. Паниката набираше скорост из Европа, започнаха да се вземат мерки. Борисов бе лош, защото не ги взема. През октомври вече е лош, защото ги взема. Ако през септември ги бе взел, щеше да е лош, че бърза.

Тази седмица правителството върна маските на открито и истерията отново е на макс.

Как така маски на открито, какви глупаци са министрите?! Но ден по-късно и Чехия въведе маските на открито. В региони на Франция ги има от август.

 Просто маските на открито е сред първите и най-безобидни мерки, всички я предприемат. Но ако утре Борисов махне маските, пак ще е виновен – че нямаме маски, докато другите имат. Днешният крясък е побратим на онзи вой, че в театрите трябва да се сяда на зиг-заг. Помните ли го? Миг след като Боил Банов въведе зиг-зага, той бе повторен из европейските театри, а и в автобусите. Но партизанщината няма склонност да се самоосъзнава. Тя просто прескача от точка на точка.

Едно и също:

Когато има тестове, карантини, барикади – защо ги има. Когато няма – защо няма. Когато дете кихне в училище и учителката го остави – защо тя не предприема мерки. Когато го прати на лекар – защо предизвиква опашки в болниците.

Това е и предпоставянето. Всеки факт се преобръща според предварително заложената мисловна цел действителността да бъде черна.

Такава критика не може да бъде съзидателна. Тя не води да откриване на истински грешки, до подобряването им. Стреми се просто да бъде бит оня лошия, врага. Градивна критика е, че Борисов не носи маска, когато трябва. Но заедно с това да се отчете, че и Радев не носи, Христо Иванов също. Градивна критика е опонирането, че никакви мерки не се спазват на отворените стадиони. Но успоредно да се отбележи, че никакъв мор не настана при отварянето и неспазването. Не са ли това все обективни факти от многообразната действителност?

Партизанщината е психическо отклонение. Но дълбоката й причина не е просто склонността на българина към мрънкане. Тя не е и политическо разделение в основата си. Партизанщината е ментално увредено разбиране за света.

В онзи чип, правилно диагностициран от царя преди 20 години, е коренът на предпоставянето. Чипът предопределя всяка българска власт да е винаги виновна за всичко в мислите. Фината настройка на съзнанието обработва логиката така, че всеки факт да е предпоставено черен. Само лошо! От там идва и убеждението, че българинът е най-клет на света. Единствено правоверните партийци превъзмогват настройката, за да хвалят любимата партия. Но с менталността и „полезността” си са близнаци на овикващата маса.

Не знам дали всичките хулителите са едни и същи хора. Вероятно са различни – всеки крещи от собствената си камбанария за вярно и грешно. Но с това партизанщината е още повече оголена. Нима обективният трезвомислещ човек не следваше да подкрепи Борисов, когато той върши правилните неща според мислите на същия човек?

Нима коронавирусът и икономическият хаос не са много по-значим проблем от самия Борисов, че да го подкрепим въпреки омразата си към него?

Привържениците на карантината подкрепиха ли го, когато бе наложена? Не. А привържениците на свободния живот подкрепиха ли го, когато я събори, след като останалите още не искаха? Не. Привържениците на маските подкрепят ли го сега? Не. А тия, които не искат маските, подкрепяха ли го, след като ги свали? Не.

Говори се само, когато трябва да се хули.

Това е същото психично отклонение. Него аз наричам партизанщина, защото дели света независимо от фактите и защитава свирепо лъжите.

Но коранавирусът не само извади на показ тази патология. Тя отваря и неподозиран проблем. Във всеки един момент Борисов, чиято природа и без това е двойствена, си има оправдание. И да бърка, може да се позове на народа. Не щете тестове? – О’кей, спираме ги. Искате? - Почваме ги. Не ви се живее в изолация! – Няма, без затворени градове повече! А, страх ви е – добре, ще затворим тук-там!

Във всеки един момент той прави различни неща, защото народът иска различно.

Чист е. Голям демократ!

Така враговете му помагат. Заради пълната си безпринципност те са най-големите му приятели. Освен това вредят на себе си и околните. Но както да го разберат, след като това е психическа болест?