Истински лъжи

Източник: novinite7, автор: Георги Янев

Онзи ден дъщеря ми, която учи журналистика в Нов Български университет, ме помоли да и помогна със заданието да даде пример за медийна манипулация. Истината е, че далеч не ми бе трудно да открия такава, поради простата причина, че почти всичко, публикувано в родните медии през последните години, има тежък манипулативен привкус. Ето, нека вземем, например, последните „разкрития“ на Антикорупционния фонд с главни действащи лица Ивайла Бакалова и Веселин Денков.

В свое авторско разследване Бакалова предоставила информация на Антикорупционния фонд, как била рекетирана от адвокати, с което иска да онагледи корупцията в българската съдебна система. За целта Ивайла Бакалова, както сама – лично тя, призна в ефир, била записвала напълно незаконно и без тяхно знание различни юристи, докато търсила решение как да освободи от следствения арест своя любим Веселин Денков. На въпрос „Защо е правила всичко това без знанието на другата страна“, Бакалова наивно обясни, че е записвала юристите, за да може след това на спокойствие да анализира думите им. Тук ще оставя настрана, колко евтино и несериозно звучи това обяснение на Ивайла Бакалова, за да се посветя на по-значимото, което възможно най-ясно ще обоснове тезата ми – „Какво представлява медийна манипулация?“

Абсолютно е ясно, че чрез това свое „разследване“ Бакалова е гонила съвсем други цели от тези, които официално съобщава. Нещо повече, докато се опитва да обозначи една широка група от хора като корумпирани, всъщност самата Бакалова уличава себе си в престъпление. Приемаме този факт за естествен, тъй като културните и професионални знания на Бакалова в тази сфера не са високи и се съсредоточаваме върху това – къде точно е манипулацията. Във видеата и записите, които бившата красавица показа в предаването „ЕвроДикоФ“, а в последствие е представила на „Антикорупционния фонд“ няма нито имена, нито лица на конкретно уличени юристи. Нещо повече.

В цялата структура на предаването и на записите съвсем ясно се вижда тенденциозността на отправените послания, които имат формата на отрковена клевета срещу едната страна и ясно обслужва единствено интересите на другата. И как няма да е така, след като информацията видимо е представена на широката публика след монтаж, вследствие на което драгият зрител не разбира почти нищо от същността на така нареченото „разследване“, а единствено научава за удобно хвърлени в ефир фрази и числа.

„Адвокати ми поискаха 100 хил. евро, за да освободят Веселин Денков от ареста“, твърди Бакалова в „скандалните си разкрития“. Какво трябва да означава това? Според някого това може да е хонорарът на един добър адвокат, според друг може да бъде такса за извършени професионални услуги, но според Бакалова това било демонстрация за корупция в съдебната система. Ма, защо така реши бе, Бакалова? Кое те наведе на тази мисъл? Порочното ти мислене или няколко конкретни доказателства? Явно е първото, тъй като във „великото разкритие“ на бившата варненска миска всъщност реални доказателства напълно липсват. Нещо повече, не само че липсват, но и в цялата й теза подобни категорично отсъстват.

Видимо е, че Ивайла Бакалова се опитва да съобщи на публиката, че едва ли не е била рекетирана. Да де, Бакалова, ама щом си била рекетирана и щом си позволяваш да записваш хората без тяхно знание, то ще трябва и да кажеш – кой точно те рекетира, защото в записите не се чува нищо подобно. Да, чува се някакъв мъжки глас, който съобщава, че цената би могла да достигне и до 100 хил. евро, но защо това трябва да бъде възприемано като рекет?! Ако се свърже с адвокатска кантора от САЩ и говори с тях по телефона, а те й кажат, че цената за техните услуги ще бъде 1 млн. долара, то според внушенията на Бакалова ще излезе, че и американската кантора я рекетира. Още по-лошо, Бакалова заради неграмотност или заради тенденциозност във въпросното свое „разследване“ сама провокира отсрещната страна към корупция и престъпление. В своите „шокиращи записи“ Бакалова многократно задава на неизвестния си събеседник въпроса: „А тези 100 хил. евро за съдията ли ще бъдат?“, глупав и безумен върпос, който всячески излиза от контекста на водения разговор, но пък очевидно има практическа стойност в прокарването на манипулативната теза на авторката. Искам да кажа, че това последно „разследване“, добронамерено разпространено от структурите на Антикорупционния фонд всъщност е класически пример за медийна манипулация. То е пример за ниското ниво на това, което наричаме журналистика в България.

Взимам аз един телефон и започвам да обикалям хората, задавайки им манипулативни въпроси, а в последствие манипулативно монтирам техните невинни отговори. Някъде в записа се чува, че някой е гей, а впоследствие на това аз съобщавам, че всички мъже в България са гейове. С две думи – тъжна и евтина история. По-лошото е друго. По-лошото е, че сериозни организации като Антикорупциянния фонд неусетно и за самите себе си принизяват своя досегашен труд и скандално свалят цената си. Разбира се, всеки може да бъде подведен. Особено когато не знае, че е жертва на скрита провокация и особено когато не знае, че дадено действие по природа е измислено не, за да търси истината, а за да обслужи конкретни цели и интереси, защото да ви задам само един въпрос: Кой е по-невинен във вашите очи? Задържаният с обвинения за някакво престъпление или анонимен юрист, който е потърсен от засегната страна, за да му предостави своите услуги?

Накратко. Медийните манипулации са стар прийом. Лошото е, когато те започнат да доминират ефира и в техни жертви се превърнат сериозни организации като Антикорупционния фонд, например. Що се касае до Ивайла Бакалова, трябва да признаем, че тя може да е блестяла в миналото с красота, но в никакъв случай не блести в настоящето с интелект. И още нещо, но не последно. Любовта е алиби само докато не се води от користни и скрити подбуди.

Ако тя премине тази граница, квалификацията за това, което извърши Ивайла Бакалова в защита на своя любим Веселин Денков, вече излиза извън рамките на моралните категории и влиза в полето на наказателното право. Или най-малкото – влиза в полето на класическите евтини медийни манипулации. И съвсем накрая – ако Ивайла Бакалова действително се беше борила срещу корупцията и действително се бе сблъскала с опити за такава, защо в такъв случай тя не сигнализира съответните органи.

Защо не се обърна към МВР със сигнал, че е жертва на такава? Защо няма лица и конкретни виновни? Защо няма задържани?

Отговорът на всичко това е ясен и елементарен – защото Ивайла Бакалова никога не се е сблъсквала с корупция, а от самото начало с ясно съзнание и план, е изградила схема, чрез която да реализира една публична медийна манипулация. Манипулация, която взима много повече жертви извън лицето Веселин Денков, манипулация, чиито жертви станаха освен публиката, така и журналистът Сашо Диков и хората от Антикорупционния фонд. И съвсем последно. Случаен ли е фактът, че „разкритията“ в предаването „ЕвроДикоФ“ излезнаха само ден след освобождаването на Веселин Денков? И логично още един въпрос.

Значи ли това, че съдебният състав, освободил Веселин Денков е взел пари? Защото по разследването на Бакалова илиза, че отговорът е – ДА. И ако е така – имаме ли престъпление?