Иван Стамболов – Сула: Батко, къде са Партиите на протеста?

От блога на Иван Стамболов – Сула 

Сърцето ми се къса като гледам как работниците от магистралите протестират с жълти жилетки - самотни, оставени на мъката си. Не виждам до тях Мая Манолова, която лани тикаше инвалидни колички и предвождаше медицински сестри, не виждам и Отровното трио с неговите бесилки, ковчези и пернишки винкели.

"Целта е да се нагнетява напрежение" - с право отбеляза по повод протестите служебната министърка Виолета Комитова. И то си е така: що за протест е оня, който не нагнетява напрежение! Предишните протести, които направиха Комитова министър, релакс ли нагнетяваха? Тези поне все още не са родили "партии на протеста".

Партии на протеста. Това вече е официален термин. Според Уикипедия (Свободната енциклопедия) след 2020 г. в България партиите на протеста са: "Има такъв народ" и коалиционните му съюзници, обединенията "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!" (или както там се казва в момента). Какво се случва с тези партии днес, когато по улиците отново има протести?

"Има такъв народ" се спаружи наполовина и отдавна вече не говори за мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура, за задължително гласуване и за един лев партийна субсидия. Сега грижите им са други: с кого да се каращисат? Тошко Йорданов рече: "Логично е да си партнираме с ДБ и "Продължаваме промяната"! Как няма да е логично, като Макс и Мориц (простете, че ги наричам така, но за мен това е мил спомен от детството) им отмъкнаха избирателите! Не че точно тези избиратели са много трудни за отмъкване...

"Демократична България" ("Да, БГ", ДСБ и Зелените) тази година не паднаха на колене пред никого, поне не и по телевизията, нито дебаркираха някъде на гумени лодки, но издигнаха свой кандидат за президент и най-вече за вицепрезидент, като ни увериха, че на втори тур ще подкрепят Румен Радев. Разбира се, все още настояват да ги търсим в дясното пространство въпреки изявлението на Атанас Атанасов, че "Демократична България" е готова да управлява с БСП". "В интерес на държавата", разбира се!

"Изправи се! Мутри вън!" (иже нарицаемые "Изправи се.БГ! Ние идваме!") вместо да са на улицата рамо до рамо с жълтите жилетки в борбата за справедливо възнаграждение на труда, в момента се занимават с партийно строителство. В коалицията си имат даже Политическа партия "Движение на непартийните кандидати", което е възхитително, не мислите ли? Не на всеки светъл ум може да хрумне партия на непартийните! Проблемът на Мая Манолова днес е друг. Омбудсманското ѝ сърце се свива от тревога дали ще успее да влезе в следващия парламент. Опита да се присламчи към Макс и Мориц, но те не я пожелаха. Вероятно са я взели за тетка Грета от "Първа пакост", нали помните: "Тази тука на портрета / е добрата тетка Грета". Обидно...

Ами Отровното трио? Николай Хаджигенов и Арман Бабикян, които всъщност представляват партията "Ние идваме" - втората половина от името на политическия субект "Изправи се.БГ! Ние идваме!" (Дали Хаджигенов няма някой ден да се обособи в партия "Ние", а Бабикян в партия "Идваме"?) - са се снишили, нищо не се чува за тях, гневните им гласове не отекват по площадите. След като се отцепиха от Манолова (така и не разбрах защо) сега пак с нея ръка за ръка ще се явяват на избори. Ех, невольо! Имат ли тези хора изобщо някаква електорална стойност? Според мен правят груба грешка че пропускат новите протести, защото без наличието на някаква истерия, тяхната популярност е твърде проблематична.

Виж, Велислав Минеков, без никакво намерение да се отказва от истериите, най-изгодно от всички осребри Отровното трио. То не че да станеш министър и то точно на културата, и то точно в служебно правителство е някакъв кой знае какъв дивидент, но на Минеков му се услажда, той навремето и президент беше тръгнал да става. Интересно как се чувства сега като член на правителство, срещу което се протестира. Как се чувства, година след като самият той протестираше срещу правителството? Вероятно никак. Днес той е един от най-ярковатите министри на Радев редом с Бойко Рашков, който не спира да говори само в бъдеще време - ще направя това, ще направя онова - и да роптае срещу нередности, които отдавна са негова отговорност.

Партии на протеста! Казвахме ви тогава: тези хора ви баламосват. Излязохме прави. Дано другия път ни послушате. Дано си вземете поука. А каква е поуката? Ето я:

ПОУКА: Ако някой посегне на справедливостта, ако ви ощетят до такава степен, че краката сами да ви изкарат на улицата за гневен протест и ако в този миг до себе си зърнете политик или друг някакъв публичен общественик, протестиращ по-шумно даже и от самите вас, да знаете, че е неискрен и целите му са съвсем други. Той иска да седне на трапеза, на която няма място за вас. Но вие това го знаете много добре. Не разбирам само защо всеки път номерът минава. Да не би пък и вие да не сте съвсем искрени? Да не би да се надявате, че този път, като никога, трапезата ще се окаже достатъчно голяма?

И още една поука: Картаген, с всичките му неискрени протести и тарикатски трапези, трябва да бъде разрушен.