Ивет Добромирова: #АзСъмБарби

Това е стереотипът. Това е стереотипът, с който аз съм се борила в съзнателния си живот, въпреки, че социализмът направи не малко в посока равенството между половете. Може би единственото положително нещо в него. Например - напуснах телевизията, когато ми бе казано, че “нямам топки”, за да стоя лице в лице с водещия на опонентния сутрешен блок. И това, че “нямам топки”, бе буквално. Иначе ежедневието ми се състоеше от ситуации, в които ставаше ясно, че всъщност имам по-големи топки от продуцентите ми, политиците, които “изпитвах” и често онези, за които бяха репортажите ми. И да, изглеждах като Барби на всичкото отгоре.

“Барби” прави и друга много, много тъжна констатация - а именно, че днес, в 2023-а положението по отношение на жените и тяхното място в обществото е по-лошо, отколкото през 90-те. И това е също така. Живяла съм го. Живея го.

Номинациите за ОСКАР доказаха също заключението на филма, както и причините за това той да съществува - номиниран в лично качество е мъжът в него, режисьорката Грета Гъруик и изпълнителката на главната роля Марго Роби, не са. За което е и възмутен Райън Гослинг (Кен) и казва, че “няма Кен без Барби”. Би било смешно, но реално служи като пореден начин филмът да обслужи каузата, с която е направен.

Тъжно е и че в живия живот успешната Барби революция не се вижда на хоризонта.

За онези, които имат нужда от превод на филма, трябва да се обясни и че режисьорката - Грета Гъруик, е известна със своята феминистка битка в Холивуд и че това е нейна кауза във всичко, което прави. Е, Холивуд й го върна, за нея номинация няма. Но в същото време Грета прави история именно с тези номинации, защото за първи път в историята на ОСКАРИТЕ има три жени, чиито филми са номинирани за най-добър филм и “Барби” е един от тях. Напълно заслужено.

Добро утро.