Иво Димитров: За Вежди и парламентарните херувимчета

Иво ДИМИТРОВ, „Филтърнюз“

Пиша този коментар с две уговорки в началото, защото са важни. Първата е, че ненавиждам мъже, които могат дори само да си помислят да ударят шамар на жена. Независимо от това какво е направила и колко ги е ядосала. Презирам мъже, които използват служебното си положение, за да се възползват сексуално от свои подчинени жени, както презирам и разни ревльовци, които подстригват неверните си приятелки. Така съм възпитан и няма човек на този свят, който да докаже противното. С това смятам, че изчерпвам темата за отношението ми към домашното насилие.

Втората уговорка е, че Вежди Рашидов ми е приятел от десетилетия. Свързват ни общата любов към изкуството, хубавите спомени и бохемските вечери в разговори за политика, жени и за смисъла на много неща от живота… От тук нататък става ясно, че следващите редове са за това, което се случи с Вежди. И по-скоро за това, което му се стовари върху главата от една реплика в парламента.

Не знам защо, когато научих какво е изръсил пред включени микрофони в пленарната зала, пълна с херувимчета, не се учудих. Той си е такъв – няма цедка на устата. Както казва една негова приятелка – Вежди е ходещ скандал. Ще добавя само едно – скандал с Вежди не може да ме изненада, единствено Вежди може да изненада скандала. Но това е той – натурален, неподправен и до болка откровен. Такива хора обикновено си патят от езика, но и на такива хора със сигурност може да се вярва. Защото Вежди може да бъде обвиняван във всякакви грехове, но няма да посегне на жена, няма да я обиди публично с нецензурни думи, няма да я унижи. Него няма да го видите нито с макетен нож в ръцете вместо с глина, нито с машинка за подстригване, вместо с длето, нито пиян до козирката да гони с ножа някоя силиконка, вместо с традиционната малка водка в приятелска компания.

Вежди е артист – понякога грубоват в изказа, но винаги раним и съпреживяващ несгодите и проблемите на хората около себе си. Сензитивността му е особено силна. Чувствителен е както към красивото, така и към несправедливостите. Иначе като при всеки човек на изкуството при него някои неща се случват с особена лекота, която голямата част от останалите парламентарни ангели няма как никога да разберат. Вежди не помпа мускули, не се прави на мачо, не ходи във фитнеса, не спазва диети, не брои кеша в първата кръчма пред приятели. В същото време не се прави на политкоректен и си казва това, което мисли. Става много за приятел, но е труден за коалиционен партньор. Чепата работа.

След скандала в понеделник неговите го призоваха да се махне като шеф на Комисията по култура в парламента и от Изпълнителната комисия на ГЕРБ. Ами очевидно мястото му не е и в двете комисии. При толкова добродетел наоколо този бохем е излишен. След като начело на културата са били хора като Нина Чилова, Боил Банов и Велислав Минеков, а в ръководството на ГЕРБ се мъдриха Цветан Цветанов, Цецка Цачева и Искра Фидосова, Вежди наистина няма работа там. Да се спасява с 200 километра в час и по този начин да спомогне за издигане езиковото равнище на дебат в българския парламент.

При всички положения думите на Вежди не са подходящи за бивш министър на културата и шеф на Народното събрание. Скулпторът наистина няма цедка на езика и в това е неговата вина. Казаното е спонтанно и убеден съм, не се отнася за всички жени, а за една малка част, която няма как да не се възползва от поредния глупав закон.

Преди да седна да пиша, говорих с десетина души за случилото се с моя приятел в парламента. Почти всички бяха на мнение, че това, което казва Вежди, го мислят и останалите, но нямат куража да го кажат. Само двама бяха на обратното мнение. Често лично съм го упреквал за мълчанието му. Сега го упреквам, че изстреля истината без елементарна редакция. И най-лошото – не направи това от парламентарната трибуна, а без да знае, че микрофонът е включен:

„Има и сега закони. Какво чешем езици? Всички ку*ви се събудиха да се сетят, че са били преди 15 години изнасилвани. Като с оня американския режисьор, където го направиха на маймуна“.

В интерес на истината същото по повод допълненията в Закона за домашното насилие казаха и десетки юристи, сред които и бившият министър на вътрешните работи Емануил Йорданов. Казаха го спокойно, без излишен патос и без вулгаризми. Според тях тези промени, вместо да защитят жертвите, ще доведат до шантажиране и до дела за изнудване при разводи, при раздели с бивши гаджета и т.н. Като се има предвид какво е качеството на съдиите у нас, жална ви майка, момчета.

П.П. Преди години, когато една умнокрасива групичка крещеше под прозорците на министъра на културата Вежди Рашидов, написах текст със заглавие „Убийте Вежди!“. Не понесох лицемерието на тези кресльовци. Сега същите със сигурност са доволни, защото Сглобката е решила да похарчи артиста. Без да си направят сметката, че изкуството не умира…