Иво Сиромахов: Ако човек иска да гледа качествен театър, трябва да отиде в Лондон

От Фейсбук профила на Иво Сиромахов

САМ МЕНДЕС и СЪВЪРШЕНИЯТ ТЕАТЪР

Ако човек иска да гледа качествен театър, трябва да отиде в Лондон.

Никъде другаде по света няма събрани на едно място толкова много велики актьори, режисьори, сценографи и автори.

Театрите в Лондон са над 250, а репертоарът в тях е зашеметяващ – от класически шекспирови творби през съвременна драматургия до най-зрелищните мюзикъли – тук може да видиш всичко.

Този път целта на пътуването до Лондон беше Сам Мендес – мой идол в киното и театъра. Със сигурност сте гледали неговите филмови шедьоври „Американски прелести“, „Път към отмъщение“, “Revolutionary road” и „1917“.

Но сър Мендес е преди всичко театрален режисьор. Спектаклите му са истинско откровение – в тях може да видиш онези постижения на човешкия дух, заради които си заслужава да се живее.

„The Motive and The Cue“ в Националния театър е нова британска пиеса от Джак Торн, която разказва за създаването на един необичаен спектакъл – Ричард Бъртън играе Хамлет под режисурата на легендарния сър Джон Гилгуд. Взаимоотношенията между двамата са сложни и напрегнати. Сър Гилгуд (в ролята е изумителният Марк Гатис) е „стара английска школа“, изиграл стотици шекспирови роли, човек с безупречен вкус и хапливо чувство за хумор. Срещу него се изправя младият Бъртън ( в ролята е Джони Флин), който тъкмо е станал звезда, започнал е връзка с Елизабет Тейлър и е обсебен от алкохола.

Сблъсъкът между егото на двамата е титаничен. В търсене на въпроса кой е Хамлет и как трябва да се играе, Гилгуд и Бъртън стигат до крайности. И разкриват демоните си, тъмните духове от миналото им, които са ги направили такива, каквито са.

Сам Мендес търси в този спектакъл истината за човешките мотиви, движещите сили на актьора, раните, които никога не заздравяват. Марк Гатис играе сър Джон Гилгуд изящно, премерено и иронично. А Джони Флин е краен, необуздан и раним. Нещо в играта му през цялото време ми напомняше на Том Хълси в „Амадеус“ на Форман. 

„The Motive and The Cue“ се играе в зала „Литълтън“ на Националния театър (сега са предпремиерните представления, премиерата е на 2 май).  

Другият актуален хит на Сам Мендес е “The Lehman Trilogy” в театъра „Джилиан Лин“. 

Това е брутален спектакъл!

В основата на сюжета е историята на братята Леман, трима германски евреи, емигрирали в Съединените щати в средата на 19-ти век и започнали малък семеен бизнес от магазинче за платове в Монтгомъри, Алабама, за да го развият до най-мощната финансова империя в Обетованата земя.

Сам Мендес разказва тази епична семейна сага в рамките на три часа и половина само с трима актьори.

Но какви актьори! Всеки от тях влиза в десетки роли и е ту разказвач, ту някои от героите в историята. Отделните епизоди се сменят с шеметна скорост.

Сценографията на Ес Девлин ми взе акъла. Не съм виждал подобен полет на фантазията.

Върху сцената не спира да се върти един прозрачен паралелепипед и всяко завъртане прави нова реалност, нова среда. Тази среда е изградена само от картонени кутии, които актьорите нареждат по различен начин, като пъзел и превръщат кутиите в офиси, магазини, борси, небостъргачи.

Цветове няма. Всичко е черно-бяло. Като в старите филми.

Винаги съм се усмихвал иронично, когато някой каже „тази книга (или този филм) ми спря дъха“.

Звучало ми е патетично, пресилено.

Е, сега го преживях.

Видях как заедно с мен, още 1300 души в театъра на моменти наистина спираха да дишат, защото това, което ставаше на сцената беше нещо, което се случва веднъж в живота.

И ти се иска да задържиш този момент.

И той да не свършва никога.

На финала, когато осветлението угасна, в салона се чу мощен тътен. Публиката започна да вика, да крещи от възторг.

Аз се разплаках.

Видях този театър, към който винаги несъзнателно съм се стремил. 

Видях, че такъв театър е възможен!

Мога само да се поклоня на сър Сам Мендес.

И да благодаря на съдбата, че съм роден във времето, в което той твори. 

God bless him!