Как бившите управляващи сринаха авторитета на Европейската прокуратура

Едва осем магистрати се кандидатираха за шест вакантни места за европейски делегирани прокурори, сред тях и отхвърленият вече Бойко Атанасов

„По-малко от година отне на вече бившите управляващи от Четворната коалиция да сринат авторитета на Европейската прокуратура, особено в професионалните среди на магистратите. Най-активни в това начинание бяха представителите на две от партиите в доскорошното управление – „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. И по-конкретно  Надежда Йорданова, която повтори провала на своя политически ментор Христо Иванов като министър на правосъдието. Парадоксалното е, че това се случи на фона на опитите на ръководните фактори в правителството и в двете формации - ПП и ДБ, да дискредитират българското държавно обвинение. Европейската прокуратура и персонално европейският главен прокурор Лаура Кьовеши бяха ненужно натоварени със свръх очаквания, като им бяха преписвани почти „месиански“ способности – как за ден-два ще се справят с корупцията по високите етажи на властта и злоупотребите с европейски средства“, пише в анализ „Труд“

„Приемането на специално законодателство, което буквално да изолира европейските делегирани прокурори от българските им колеги, а и опитите да ги представят като „свръх магистрати“, по никакъв начин не кореспондираше с реалностите, за което вината в никакъв случай не е на онези девет европейски делегирани прокурори, излъчени от България и одобрени от Колежа на Европейската прокуратура. Особено отчетлива вина имат именно Йорданова и бившият вътрешен министър Бойко Рашков, който искаше да ползва лустрото на европрокуратурата в опит да използва националната полиция за политически цели.

Еманация на употребата на Европейската прокуратура от бившите управляващи несъмнено бе ювелирната акция по обявения за незаконен арест на бившия премиер Бойко Борисов, бившия финансов министър Владислав Горанов и ПР-та на ГЕРБ Севдалина Арнаудова. Така и не бяха опровергани твърденията, че в нощта на незаконната полицейска акция, в кабинета на тогавашния премиер Кирил Петков, освен него, Лена Бориславова, Асен Василев и Бойко Рашков, е присъствала и Елена Попова, делегиран прокурор, чийто съпруг – Борислав Попов, няколко седмици преди това бе получил от управляващите високо назначение в държавния ВиК Холдинг, с активи за 1 млрд. лв. Не по-малко скандален конфликт на интереси има и с българския представител в Европейската прокуратура в Люксембург – Теодора Георгиева, чийто съпруг Васил Георгиев стана заместник-министър на външните работи с подписа на Кирил Петков, макар да бе от квотата на обявената от „Продължаваме промяната“ за мафиотска партия на Слави Трифонов – „Има Такъв Народ“.

Опитът да се изгради величав образ на европейските прокурори за сметка на българските им колеги, претърпя фиаско и по чисто обективни причини. Правомощията на Европейската прокуратурата по регламент са ограничени, което обаче не пречеше на Надежда Йорданова и компания да залъгват месеци наред, как чрез Лаура Кьовеши борбата им с корупцията ще успее. Не само, че нищо подобно не се случи, най-малкото, защото изначално престъпления се доказват на база факти и доказателства, а не на внушения, още по-малко на такива, идващи от ръководителя на изпълнителната власт. Равносметката е такава, че за малко повече от година, откакто функционира Европейската прокуратура, тя няма нито едно значимо разследване за злоупотреба с еврофондове у нас, още по-малко пък и конкретен резултат под формата на наложено наказание, ако се изключи една едногодишна условна присъда, при това по разследване, което е започнало от българските магистрати и по-късно е прехвърлено на европейските им колеги.

Употребата на Европрокуратурата от група политици, а и стоящите зад тях олигархични кръгове, съчетано с разминаванията между очаквания и реалност, в крайна сметка доведе до срив в авторитета на институцията. Именно това показва слабия интерес към обявената на 27 юли от Прокурорската колегия процедура по подбор на шестима нови европейски делегирани прокурори от България. По настояване на Кьовеши, бройката на българските магистрати от 10 се увеличава на 15, от които към момента заети са девет места. След изтичане на крайния срок се оказва, че кандидатури за шест места са подали едва осем магистрата.

Макар да няма никакви шансове, следователят Бойко Атанасов пак се кандидатира за европейски делегиран прокурор, но вече не се ползва с подкрепата дори на професионалния протестър Георги Георгиев.

Несъмнено внимание сред кандидатите привлича тази на следователя Бойко Атанасов, който беше отхвърлен още в първата процедура за европейски делегирани прокурори, а преди това и като кандидат за български представител в Европейската прокуратура. Всъщност, за Атанасов това е поредният конкурс, в който той се съгласява да участва. Заради желанието му да стане част от КПКОНПИ, след като бе номиниран от „Възраждане“, преди няколко месеца Атанасов изгуби подкрепата дори на професионалния протестър Георги Георгиев от „Боец“. Шансовете на Атанасов да работи като европейски делегиран прокурор са нулеви, но не по друга причина, а, защото самата Лаура Кьовеши даде да се разбере още при първия конкурс, че не желае следователи в структурата си, тъй като нямали нужния юридически опит да се явяват по съдебни дела. В този смисъл кандидатурата на Атанасов по-скоро разкрива пълния отказ на български съдии и прокурори, да имат нещо общо с прехвалената от политици и задкулисни кръгове Европрокуратура. Все пак през 2021 г., когато се проведе първата процедура по избор на делегирани прокурори, за десет места се явиха 31 кандидати, а на втората – 23-ма за 6 вакантни длъжности. Сега са едва осем за шест места.

В магистратските среди не е тайна, че сред сега действащите девет европейски делегирани прокурори има такива, които са останали разочаровани от изминалата година в новата европейска структура. Не било изключено, докато Колега на комисарите в Люксембург решава за възможните нови попълнения от България, някои от действащите евроделегирани прокурори от нашата страна дори да се откажат от задълженията си, като отново поискат да се върнат в националните органи на правосъдието – съда или държавното обвинение“, се посочва още в статията.