Как БКП и ДС създадоха „Демократична България“?

Кое е общото между тъста на Радан, бащата на Прокопиев и дядото на Христо Иванов?

Източник: Труд

„Все още сме в ръцете на същото зло“!

Тази култова реплика от един български сериал е посветена на влиянието, което старите комунистически родове и бившите ченгета от ДС упражняват върху родния политически живот до ден днешен. И в това няма нищо изненадващо.

През Андрей Луканов те успяха да си осигурят гръб отвън и отвътре. Зад граница за тях заработи мрежата на спекуланта Сорос, а на наша територия пребоядисаните номенклатурчици успяха на практика да създадат паралелна държава. Това се случи през управлението на Иван Костов – продукт на Луканов. Командира раздаде парите през бандитската си приватизация, а ресурсът послужи на червените олигарси за овладяване на публичната сфера в страната – партии, медии, съдии, прокурори, НПО-та.

Всички те през последните 20 години не работят за държавата, а в полза на друга кауза, в усърдната служба на която те са изкусно направлявани от структурите на БКП и ДС.

Днес тази солидна организация стои зад коалицията „Демократична България“. Всички лидери на формацията са свързани с комунистическия режим и репресивния апарат на тоталитарната власт. Безспорно е доста смешно, че точно пребоядисаните отрочета на номенклатурата от сутрин до вечер уж се борят със създателите си. А всъщност играят чудесно поставената им роля на троянски кон в българската десница – от Луканов през Костов до Радан Кънев.

Ето и фактите:

Радан Кънев, водач на евролистата на „Демократична България“

Жената до Кънев и майка на неговите деца се казва Деница Баръмова.

Бащата на Баръмова – Росен Денков Баръмов, бе осветен като агент „Смирнов“ на Държавна сигурност. От Решение №2-310/19.02.2014 г. на Комисията по досиетата разбираме, че тъстът на първия в евролистата на „Демократична България“ е обикновен доносник на ОУ на МВР Толбухин-ДС.

Ето какво пише в личното дело на агент Смирнов:

„На 19.04.1988 г. в присъствието на зам.-началника на отделение 04 – ДС подп. Хр. Даскалов, бе извършена вербовка на лицето Росен Денков Баръмов за агент на органите на ДС. Вербовката бе осъществена на идейна основа, по метода на убеждението, чрез еднократна вербовъчна беседа по предварително утвърден план… Нововербованият агент подписа декларация за сътрудничество и си избра псевдоним Смирнов. В заключение разяснихме на нововербования агент в общи линии задачите, които ще решаваме съвместно в бъдеще. На агента беше поставена конкретна задача да изясни в разговор становището на специалистите от НИТИ – Казанлък за качествата на проекта, представен от д-р Янакиев…“

Христо Иванов, лидер на „Демократична България“

Той се гордее с майчината му фамилия Бойкикев. Под това име пише статии, регистрира имейли и адреси за кореспонденция. Очевидно изтъква антибългарската дейност на дядо си Недялко Бойкикев. Неговата кариера стартира през 20-те години, когато пропагандира червения терор – у нас и в Европа.

Съветският агент Бойкикев е председател на комунистическо студентско дружество в Берлин, организира изложба, хулеща българската държава, изпаднала по това време в състояние на перманентна отбрана срещу платените отвън комунистически терористи.

Недялко Бойкикев е важен елемент от канала, през който през Югославия и Германия за Съветския съюз поемат българските комунисти , бягащи от родния закон, търсещ им сметка за престъпленията срещу държавата. Той е виден активист на Коминтерна и член на Германската комунистическа партия. През 1929 г. заедно със съпругата си Светлана решава да се установи трайно в СССР.

Там бабата на Христо Иванов става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), което ѝ помага да заеме високи постове на българска територия след комунистическия преврат през 1944 г. Бойкикева разбира се е член на БКП, каквато е и Мария – майката на Христо Иванов.

Тя е родена в Москва, пристига в България заедно с окупационната червена армия. Учи в училище към посолството на Съветския съюз у нас, впоследствие работи като основен идеолог и цензор в тоталитарната държава – тя дори спира книга на самия проф. Пантев, защото левият интелектуалец правил реклама на врага – Съединените щати.

Иво Прокопиев (Алфа финанс, Икономедиа) – ръководител в сянка и спонсор на „Демократична България“

Баща му Георги Прокопиев е член на БКП от 1966 г. През 1969 г. той започва работа в УБО (Пето управление на ДС). Стартира като волнонаемен и стига до чин „капитан“.

Първо е лесничей, а след това зам.-директор и директор на ловно стопанство „Воден“ край Разград. Прокопиев-старши бързо се превръща в любимец на главните ловци в Републиката – Тодор Живков и Пенчо Кубадински, а похвалите към него са както морални, така и материални.

„Воден“ е любимата ловна резиденция на Живков, в която чест гост е съветският лидер Леонид Брежнев. А рамо до рамо с комунистическите диктатори е и бащата на Иво Прокопиев. През 1984 г. Георги Прокопиев е повишен в чин „лейтенант“, назначен на длъжност „старши разузнавач“ при трети отдел на Пето управление на ДС (УБО) и прехвърлен като директор в ловно стопанство „Мазалат“ (Габрово).

Но има и черни петна – няколко години по-рано (през 1977 г.) бащата на Иво Прокопиев е наказан за „недобро стопанисване“ и „неправилно разходване“ (тоест далавера, явно крушата не пада по-далеч от дървото), но дебелите му връзки с Живков и Кубадински го спасяват от разжалване и затвор.

Сиреч – младият Иво е пораснал на коленете на всесилния Пенчо Кубадински от Политбюро на БКП, дължи кариерата си на комунистите и ДС (на 22 години собственик на вестник, на 28 горд притежател на подарен от Костов завод за 150 милиона), а днес лъже, че е прозападен бизнесмен, продемократичен издател и прореформаторски политик.

Огнян Донев (Софарма) – спонсор в сянка на „Демократична България“

Баща му Иван Тенев става член на РМС (младежката организация на БКП) на 17 години. Две години по-късно е арестуван за разпространение на антидържавна съветска пропаганда. След кървавия 9-и септември той участва в налагането на комунистическата диктатура, в частност в обезоръжаването на жандармерийските части. Заради дейните си усилия в терора и репресиите е награден с членство в БКП и бърза писта за възходяща кариера.

През 1963 г. бащата на Огнян Донев е завербуван по линия на Първо управление на ДС (външно разузнаване) с псевдоним „Антонов“. По това време той се труди в търговското ни представителство в Хамбург. Шест години по-късно Донев-старши вече минава към Второ главно на ДС (контраразузнаване). През 1981 г. продължава разузнавателната си дейност отново в рамките на Западна Германия.

Благодарение на заслугите на баща си (активен участник в кървавите събития след 9-и септември, над две десетилетия агент на ДС) ненавършилият 30 години Огнян Донев получава изключително апетитно местенце – съветник в Министерски съвет на Огнян Дойнов, втори човек в БКП, автор и изпълнител (заедно с Луканов) на схемата с „червените куфарчета“.

А оттук вече пътят до милионите и несметните богатства, ограбени от държавата, е едва няколко крачки.

Иван Кръстев и Евгений Дайнов – идеолози на „Демократична България“

Кръстев е син на секретаря по идеологията на Окръжния комитет на БКП в Ловеч. През 80-те години Йото Кръстев става главен редактор на вестник „Народна младеж“, след което се издига до завеждащ отдел „Средства за масова информация“ към апарата на ЦК на БКП. Самият Иван Кръстев е секретар на комсомолска организация и член на БКП. След 1990 г. лично Андрей Луканов съдейства на Кръстев да получи стипендия и близък контакт с финансовия спекулант Джордж Сорос, чието „Отворено общество“ започва работа у нас с посредничеството на покойния експремиер.

Евгений Дайнов е син на дългогодишния кореспондент на „Работническо дело“ в Лондон Александър Дайнов. Дайнов-старши е член на БКП, в тесни връзки с ДС предвид работата му във враждебния запад. Майката на Дайнов – Лидия Маринчевска– е член на ОФ, дъщеря на активни борци срещу капитализма и фашизма.

През 1982 г. Евгений Дайнов е зачислен за аспирант (с тема на дисертация история на комунистическите движения) в Института по история на БКП. Това става със специално решение на Секретариата към ЦК на компартията, подписано от директора Давид Елазар (Дайшо) – изключително верен и приближен до Живков партизанин от отряд „Чавдар“, командир на Шопския партизански отряд. Освен Института по история на БКП, Елазар ръководи и отдела по пропаганда и агитация на партията-държава.

Евгений Дайнов сам окачествява себе си като троцкист и ляв анархокомунист, което не е учудващо предвид идейната близост между Сорос и Троцки – на единия Дайнов служи, а на другия се възхищава.

Ето това са хората, които на 26-и май ще чакат гласа на истинските антикомунисти. Нагли са до безобразие. Мислят народа за глупава и провинциална рая, която по силата на някакво божествено право са длъжни да управляват.

Убедени са, че държат гумения печат за истината, а всъщност става дума за морални дегенерати (припомнете си случая „Христо Гешов“, който ближе тоалетни чинии и е приятел с всички тях). Узурпирали и обсебили медиите, претендират да са ментори, да са морална полиция, стожери на истината. А всъщност от сутрин до вечер лъжат нахално и безскрупулно.