Как пожарникари и доброволци стоят на 70-80 градуса, а на нас простосмъртните ни става лошо

От Фейсбук профила на Георги Матеев

Вчера 45-годишен мъж почина от жегите. Бог да го прости! На мнозина други им прилоша.

Един от тях бях аз когато точно в най-големия пек бях навън да карам колело. Реших просто да се пробвам и в един момент усетих, че нещо не е на добре работата. Спрях на сянка и си излях вода на главата и това ми помогна мигновено. По-късно към 19 вечерта играх баскетбол на 38 градуса.

В същото време по новините даваха информация за пожарите. Как на хора им горят къщите, а пожарникари и доброволци стоят на 70-80 градуса до огъня да се борят със стихията. И се чудя как така те могат да стоят там с часове в страшната жега, а на нас простосмъртните ни става лошо и някои дори умират. Явно нещо не правим както трябва.

Спомням си когато преди около 4 години започнах отново да спортувам и да играя баскетбол. Бях около 116кг. На първата игра ми причерня само да играя без топка и да си пазя човека. Падна ми захарта и щях да припадна - добре че един човек се усети и ми купи някакъв шоколад от магазина. Тогава едва се движех, избягвах да скачам за топката и дори не си помислях да правя движение с извъртане на коляното.

4 години по-късно и направих първата си забивка от ученическите години насам - тъкмо вчера, в най-голямата жега. 18 килограма по-лек от тогава, в момента същия човек, който ми взе тока тогава, не може да опази мен, защото се движа твърде много. И все още съм дебел, дървен и клеясал. Все още ме болят гърба и коленете след всяка игра. Но все по-малко и по-малко.

Какво научих през това време. Научих, че противно на масовото схващане, хората не остаряваме на 30-35 години. Да, наистина сме изгубили много способности. Много от нещата, които можехме да правим преди с лекота, сега изглеждат опасни. Но това не е защото сме стари вече и ни е изтекъл срока на годност. Това е защото не сме ги правили от над 10 години и вече сме се обездвижили. А обездвижването се оказва, че е много голям проблем.

В хода на тези 4 години видях немалко хора от възрастовата група 45-60, които спортуват активно. И мога да ви кажа, че са в по-добра форма, отколкото аз съм бил някога. А аз като ученик спортувах много. Бях в отбора на училището по волейбол и съм печелил градското първенство. Играл съм полуфинали на турнири по стрийтбол. По цял ден бягах, скачах и тичах. И все пак не можех да направя 10 набирания с лекота или 5 силови и не знам си колко коремни. Както прави един фен на 50+ години всеки ден, след като дойде с колелото от някъде си, паркира го до лостовете и първо направи една 5-километрова обиколка на парка.

Ако го видите този човек как изглежда и как се чувства, ще разберете, че наистина не остаряваме толкова от годините, колкото от застояването. Обездвижването пречи на кръвообращението. Пречи и на лимфата да се раздвижва. Пречи на кръвната захар да се усвоява и затова се натрупва под формата на мазнини, а ние имаме все по-малко енергия. Дебелият човек е с инсулинова резистентност. Това означава, че неговият инсулин не успява да вкара глюкозата от кръвта в клетките, така че митохондриите да я използват за енергия. Следователно енергията, която е изял с храната, се натрупва като мазнини, а човекът се чувства немощен и продължава да изпитва глад и да се тъпче с още и още храна. И то висококалорична.

Единственият смислен начин да се излезе от този порочен кръг, е чрез раздвижване и спорт. С малки, леки, бебешки стъпки. Защото това, което си представяме под думата "спорт" от спомените ни когато последно сме спортували, в момента е немислимо за състоянието ни. Затова почваме лека-полека. С най-леките възможни движения, като леко напипваме прага на болката и никога не се опитваме да го преминаваме рязко. Постепенно този праг на болката се измества все по-далеч и все по-далеч.

Процесът е много бавен. Но много приятен. Важното е само постоянството и човек да не се отказва. Когато човек направи едни 20-30 последователни дни, в които си раздвижи кръвта, той неминуемо се чувства по-добре. И вече се "пристрастява" и сам започва да го търси това усещане. И с времето нещата стават все по-добре и все по-добре. Прогресът е бавен, но процесът е приятен.

Затова ако ти някой, който ме чете там някъде, който пуфти от жегата и му се струва трудно да ходи 1 километър без да се качи на автомобил - моля ти се просто започни да се движиш. Може и в легнало положение, може и седнал на дивана пред телевизора. Просто си вдигни краката и започни да ги мърдаш някак си. Няма значение как. Дори няма нужда да правиш някакви конкретни упражнения - макар и това да би било много по-добре и в Интернет да има безброй различни клипове с тренировки за начинаещи. Просто мърдай някак си. Онази става там, която те боли, просто я размърдай бавно във въздуха. Много бавно, с пълни кръгове, точно до прага на болката. 5 минути в едната посока и 5 минути в другата посока.

Направи го няколко дни под ред и сам ще се убедиш, че ще живееш по-добре и изобщо не си толкова стар, за колкото си мислиш. Прави го няколко месеца - дори само по 5-10 минути на ден, докато гледаш рекламите на телевизора - и ще видиш, че ще се подмладиш с 5-10 години.

Ако го направиш както съм ти казал и не стане така, както съм ти казал - ела и разкажи на всички, че съм те излъгал и съм измамник. Кажи на Възраждане да свикат парламентарна комисия. Аз съм убеден, че ще стане. Стига да имаш търпението и да не отидеш да правиш неща, които не са ти по силите и с които рискуваш да си контузиш ставите.

Пази си ставите и просто ги раздвижвай леко. Купи си един тренировъчен ластик. Нищо друго не ти трябва в началото. И разгледай в Интернет какви упражнения можеш да правиш с него. Приятно подмладяване!