Какво не знаете за Атанас Чобанов (Биволъ)

Атанас Чобанов е руски зет с дебели връзки с Кремъл, но удобно премълчава това в задграничните си изяви

„Православният“ магнат е диригент на кремълската дезинформация на Запад

Пионката на руснака Николай Малинов държи у нас правата за проекта, в който работи Мария Онучко

Източник: Монитор

Социалистите най-добре знаят как. Особено тези с топли кремълски връзки. „Социализмът е като СПИН – предава се основно по наследство и по полов път.“ Скандалното изказване на още по-скандалния червен депутат Антон Кутев всъщност най-точно обрисува тесните връзки на руската пропаганда, в която са оплетени т.нар. главен редактор на сайта „Биволъ“ Атанас Чобанов, съпругата му Мария Онучко, баща ѝ Виктор Онучко и православният олигарх Константин Малофеев. Сложната плетеница от различни по ранг и позиция звена е запазена марка на кремълския апарат за дезинформация, чрез който се разчистват с манипулации неудобни лица по пътя за овладяване на стратегически цели в полза на Москва.

Последният пример за подобно активно мероприятие, чиито почти невидими нишки водят към Русия, Чобанов и Малофеев, тече и в момента. Става въпрос за предполагаемото отравяне на оръжейния бос Емилиян Гебрев, който твърди, че някой се е опитал да го ликвидира с новичок. Причината – военният завод „Дунарит“, заграбван от Гебрев, банкера беглец Цветан Василев и стоящия основно в сянка, но прокрадващ се зад серията сделки за собствеността на оръжейницата Константин Малофеев. Като основен застъпник на версията на Гебрев в публичното пространство пък изпълзя именно Чобанов. БГ емигрант, живеещ в Париж под прикритието на учен и журналист (виж карето – б.р.), женен за рускиня и зет на дългогодишния кореспондент на РИА Новости във Франция Виктор Онучко.

Какво свързва тези на пръв поглед твърде разнородни по калибър играчи? Простият отговор е - Русия. И по-точно връзките им с Москва, които в голяма степен от живота им са се оказвали определящи за тях. Но за да добием панорамна картина на случващото се, ще трябва да се вгледаме в детайлите, които в тази история са много важни. Както и хронологията на събитията.

А тя е много дълга. Започва в далечната 1991 г., когато Атанас Чобанов емигрира в Париж. Само 2 години по-рано новоизлюпеният капиталист обаче изповядва други политически разбирания за живота. Правилните такива. В младежките си години Чобанов е комсомолски секретар, а през 1989-а кандидатства за членство в Българската комунистическа партия (БКП). След падането на комунизма „биволът“ се преориентира към новия тренд и става десен. Новите вярвания вървят ръка за ръка с нуждата от пари и политическата амбиция на Чобанов. И почти по Буковски* той открива източника на своя рахат в прегръдката със службите и олигарсите.

И съвсем по социалистически всичко се случва по интимна линия. По-точно с излизането на сцената на Мария Онучко -Чобанов.

Младата рускиня също живее във френската столица и се подвизава като журналист. Но за разлика от половинката си работи за явната кремълска пропаганда в проекта „Русия отвъд“ (предишното име е Russia Beyond the Headlines (RBTH) - „Русия отвъд заглавията” - б.р.). Пише главно за култура и образование, като сред творбите й блести материал за коледната елха, подарена от руското посолство във Франция на Париж. Любопитното е, че докато тя хвали инициативата, колегата на съпруга й от „Биволъ“ Димитър Стоянов протестира срещу същия подарък, но в България в края на миналата година.

Онлайн медията „Русия отвъд заглавията” е една от амбициозните идеи на Владимир Путин и московския апарат за влияние на Запад. Проектът е създаден като руска версия на американското „Радио Свобода“ и има за цел да разпръсва положителни новини за Големия брат в съответната държава. Проверка в сайта на „Русия отвъд“ показва, че медията поддържа 14 секции на английски, руски, немски, френски, испански, италиански, португалски, индонезийски, китайски, хърватски, словенски, сръбски, български и македонски, но с един координационен център. Във всичките подразделения на сайта е посочен един и същ адрес за връзка - ул. "Пятницкая" 25/1, 115035, Москва, Русия. Посочено е също така и че „Русия отвъд“ е проект на независимата некомерсиална организация АНО "Тв Новости". Всъщност обаче RBTH е основан през 2007 г. от „Российская газета“ – официалния печатен орган на правителството на Руската федерация. Част от международната медийна платформа е и изданието „Руски дневник“, който у нас се печата и като притурка към печатния орган на БСП в. „Дума“.

Информация за медията може да бъде открита във флагмана на пропагандата у нас „Капитал“

Преди почти 4 години там са написали, че „изданието („Руски дневник“ - б.р.) е най-мекият вариант на официалната руска пропаганда. В България проектът се реализира на основата на лицензионен договор, сключен между Даниела Малинова - официален представител на RBTH за страната, и "Российская газета". Даниела Малинова е съпруга на Николай Малинов, бивш член на Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП, председател на Национално движение "Русофили" и бивш издател на в. "Дума". Във визитката обаче липсват няколко изключително важни и показателни момента. Малинов е един от малцината българи, получили държавното отличие на Кремъл „Пушкин“ през 2011 г. по лично предложение от тогавашния президент на Русия Дмитрий Медведев за „съхраняването и опазването на паметни знаци на руско-българската дружба“. Приятел е на „православния“ олигарх Константин Малофеев. Именно той е и човекът, който е запознал Малофеев с Цветан Василев – признание, направено от самия руски олигарх в интервю.

Благодарение на тези връзки Малинов за малко да задигне под носа на държавата финансираната с близо 300 млн. лв. кредити от КТБ TV7 с благословията на Цветан Василев и в полза на Малофеев. Сагата с TV7 пък се разигра по времето, когато у нас гастролираше друга пионка на руския магнат – Пиер Луврие, който трябваше срещу 1 евро да придобие 6 от „златните активи“, купени пак с пари на КТБ. За по-непаметливите ще припомним, че сред тях беше и „Дунарит“, за който днес

Чобанов къса ризи в полза на манипулациите на тандема Гебрев-Василев

В наши дни „биволът“ лъже, че оръжейният търговец бил тровен именно заради интереса си към предприятието, като обаче хвърля стръв към фиктивни руски връзки, за да прикрие истинските на Цветан Василев и Емилиян Гебрев с Константин Малофеев. Този избирателен подход е матрица в работата и на Чобанов, и на колегите му от „Биволъ“. Като пример може да се даде фактът, че Малофеев, който иначе упорито стои в публичното ни пространство от няколко години, е присъствал само за кратко в техни разработки. Отново свързани с „Дунарит“.

Но да се върнем на изданието RBTH, в което се труди половинката на Чобанов – Онучко. Ако преди почти 4 години за „про-атлантическия“ „Капитал“ медията е откровена руска пропаганда, към днешна дата „капиталци“ явно са забравили своите антируски виждания. В третия си брой от март медията, издавана от друг олигарх – подсъдимия Иво Прокопиев, се пробва да омаловажи плетеницата от откровени руски връзки, в която е оплетен Чобанов, като отбелязва, че „активистът от "Биволъ" Атанас Чобанов бил женен за рускиня“, но това не значело нищо.

Дали RBTH е пропаганда на Кремъл, може да се разбере от мнението на западните анализатори. В рецензията си за първата притурка на „Российская газета“ във „Вашингтон пост“ през август Джак Шейфър, медийният критик на „Слейт“ (собственост на „Пост“), пише, че „под накъсания синтаксис на тези смехотворни произведения бие кървавочервеното сърце на сляпата съветска пропаганда“

Темата е развита и в статия за руската пропаганда в Париж на Марлийн Ларюел за авторитетния „Карнеги кансъл“. Статията е озаглавена „Руската мека сила във Франция: Оценка на културната и бизнес пара-дипломация на Москва“, като определението „мека сила“ е заемка от изявления на руския президент Владимир Путин, който я обяснява като „набор от инструменти и методи за постигане на външнополитически цели без използване на оръжие, като се използват информация и други лостове на влияние”. В изследването като пример за „меко влияние“ се посочва именно RBTH. А малко по-надолу в огромен абзац се обяснява сериозното влияние, което Малофеев, определен като един от диригентите на кремълската пропаганда на Запад, има в Париж. Според авторката на проучването най-голямо влияние Малофеев успява да разпръсне във Франция чрез своята благотворителна фондация „Св. Василий Велики“.

„Православните благотворителни фондации, ръководени от бизнесмени и олигарси, близки до Кремъл, като Владимир Якунин и Константин Малофеев, представляват друг централен елемент на руското присъствие във Франция. Те имат своя собствена програма, но споделят много общи модели на влияние с другите участници в меката сила на Русия“, пише Ларюел. Тя посочва, че Якунин и Малофеев се познават още от началото на 90-те години, когато и двамата били членове на Международния център за бизнес сътрудничество. Това е контролирана от КГБ организация със седалище в Санкт Петербург, която е отговаряла за износа към Запада. Според изследването Малофеев е много близък до до Игор Шчоголев, министър на комуникациите в Русия между 2008 и 2012 г. „Православният олигарх“ е дори кръстник на двете му деца, а в наши дни единият е в забранителния списък със санкции на ЕС и САЩ, а вторият е под номер 18 в списъка на финансовото министерство на САЩ с хора, облагодетелствали се от управлението на Путин.

И тук се появява поредната показателна връзка с кръга на Чобанов - Шчоголев е бил кореспондент на Агенция за новини от ТАСС в Париж между 1993 и 1997 г. Отива там в годината, в която от Париж за Брюксел заминава тъстът на Чобанов, също подвизавал се като журналист в дестинации, важни за Кремъл.

Самата Мария е дъщеря на дългогодишния кореспондент на РИА Новости в Париж и в Брюксел Виктор Онучко. Старши е работил дълги години и като представител на руската Интерафкс, както и на... RBTH. Преди Перестройката пък Онучко-старши е дългогодишен кореспондент на руски издания в Африка. Не е тайна, че на подобни позиции изобщо не се пращат случайни хора.

Франция през 80-те години на миналия век е особено интересна за съветските шпиони. Агенти на КГБ и ГРУ на Съветската армия щъкат из Париж, събирайки разузнавателни сведения за президента Франсоа Митеран и правителството, което на моменти е и срещу него. От друга страна, научнотехническото разузнаване кръстосва авиоизложението на летището „Бурже“ в опит за открадне върхови технологии. В епохата на Студената война в Париж е централата на КОКОМ. Това е Координационният комитет за контрол над износа, създаден главно от страните на НАТО. Той следи експорта на изделия с двойна употреба за СССР и сателитите му от соцблока.

Съветските шпиони са много активни в това отношение, за да заобиколят забраните и да се доберат до стоки и технологии, които могат да използват за военни цели.

Самият Чобанов също има уклон към тайните служби, но те по-скоро остават само в мераците му. Преди да стане „независим журналист“, зетят на Онучко се опитвал да си докара хонорар и от българските тайни служби. Според информация на българите във Франция, които поддържат връзки с българското посолство в Париж, се говори, че Чобанов се е предлагал нееднократно за сътрудник на българските тайни служби, но след като за това не са му предложени финансови облаги, се отказва и започва да злослови срещу тях. А междувременно явно е намерил и начин да се присламчи към нечия пропаганда – по семейна линия, колкото и да се опитва да се изкара прозападен.

И за финал – можете ли да се сетите с превод на чие интервю стартира българската секция на RBTH? На Малофеев, естествено. Случайност? Едва ли.

 След като лъсна, че живее в социално жилище френски медии го уличиха в източване на хазната

Преди няколко години френски медии уличиха Атанас Чобанов, че точи френската хазна през Националния център за научни изследвания (CNRS), към който работи. Разкритията дойдоха само две години след като Агенция Монитор писа, че „биволът“ живее на гърба на френските данъкоплатци, ползвайки ведомствено жилище като нуждаещ се. В статии в няколко парижки сайта пък Чобанов беше даден като емблематичен пример за източване чрез неефективни назначения на CNRS. В статиите се посочваше, че макар да се води изследовател по фонология, представящият се за главен редактор на „Биволъ“ е имал само две публикации за 5 години. “Тази липса на продуктивност съвпада с политическата му ангажираност в България. Първо с критичните онлайн медии BalkanLeaks и Bivol, на които е главен редактор и където редовно публикува подробни статии. После като водач на листата на българската партия „Зелените” на последните европейски избори. Този случай е карикатурен, но не е изолиран. Роля ли е на Националния център за научни изследвания да финансира политическата ангажираност на чуждестранни изследователи за сметка на френския данъкоплатец?”, писа тогава Андре Жалон от сайта „Медиапар“.

Потърсени от Агенция Монитор за коментар кога Чобанов е бил назначен на работа в CNRS, дали все още е служител там, на какво работно време е, колко публикации има и дали е имало дисциплинарни производства срещу него, от центъра отказаха информация. Първо заявиха, че нямат какво да споделят за „личния живот“ на г-н Чобанов. На молбата за уточнение какво имат предвид, след като въпросите се отнасят изцяло за професионалната му работа, пък заявиха: „Отговорът ни е, че няма да отговаряме.“ С което оставиха висяща въпросителната дали изобщо „биволът“ още е служител на центъра.

22 вестника по света разпространяват RBTH

Проектът „Русия отвъд заглавията” обхваща 22 вестника, 18 сайта на 16 езика и покрива 22 държави и 32 милиона читатели. Популяризира руските позиции и постижения на държавата зад граница. Официално обявената цел на проекта е да събира и публикува теми за руската политика, обществен живот, култура, бизнес, наука и др., които „обикновено не се отразяват от чуждите медии за техните местни аудитории”, както се отбелязва в сайта на RBTH. През юли 2015 г. български дипломатически източници в Москва засичат необичайна активност на тема случващото се в България в издания, свързани в проекта “Русия отвъд заглавията”. Според данни на в. „24 часа“ в този момент особено активен е сайт, базиран в България, който е свързан и с френското издание на “Российская газета” - част от проправителствения проект “Русия отвъд заглавията”. Публикациите съвпадат по време, в което президентът Росен Плевнелиев е на официално посещение в Украйна, а външният министър Даниел Митов лети за визита в САЩ. София пък участва в учения на НАТО и се води публичен дебат за участието в тях на тежка военна техника.

Николай Малинов се срещал там с Василев

Белград – убежище за избягал банкер и център за путински опорки

Белград се намира само на 400 км от София, но е достатъчно далеч, за да се превърне в убежище за укриващия се от българското правосъдие банкер Цветан Василев. Там подсъдимият финансист се е срещал и с Николай Малинов, за да уговарят овладяването на TV7 в полза на руския олигарх Константин Малофеев. Идеята е била телевизията да бъде превзета през друго подставено лице на „православния“ магнат - с гръцкия бизнесмен Янис Карагиоргис. В същото време сръбската столица е и притегателен център за самия Малофеев, който се опитва да я превърне в център за путински опорки. За целта през 2016 г. той дори заявява желание да купи цяла медийна империя в западната ни съседка. Както самият Малофеев заявява, той гледа действително мащабно на задачата си да укрепва отношенията между Москва и православните страни - Гърция, България и Сърбия. С тази цел той подкрепи финансово “доброволческите” и паравоенните формирования от България и Сърбия по време на размириците в Украйна. Спонсорира и 18-те международни наблюдатели на изборите в Донецк и Луганск.

Шпионски център на пропагандата разтресе Париж

Константин Малофеев, работодателите на Мария Чобанов от „Русия отвъд“ и грандомански ортодоксален комплекс, финансиран от „Кремъл“ в центъра на Париж. Това са три от примерите за т.нар. мека сила на руската пропаганда във френската столица, дадени в доклада на „Карнеги кансъл“. Въпросният ортодоксален комплекс се издига на площ от 4200 кв.м, кацнал до един от централните мостове на Сена - буквално на половин километър от Айфеловата кула. На апетитното парче земя днес се издига огромна катедрала в еклектичен стил. Пак там е и образователният център „Пушкин“ за изучаване на руски език, описван, впрочем, напоително в статии на Онучко-Чобанов и на колегите й от „Русия отвъд“. В проекта, носещ помпозното име Руски ортодоксален духовен и културен център, са налети 90 млн. евро от Кремъл, а самият комплекс е като „Форт нокс“ - да влезеш, се оказва доста трудна мисия за обикновен посетител. Открит е през май 2016 г., като по първоначален план е трябвало да присъства лично Путин. Той обаче отлага визитата си за 2017 г. заради Сирия. Откриването предизвиква огромна полемика в парижкото общество. Не само заради визията на еклектичното чудо на архитектурата, наподобяващо нещо средно на мини-Кремъл, но в златно, върху който са кацнали кубетата на храма „Василий Блажени“. Но и заради информации, че е възможно помещения в центъра да се използват за шпионски цели. Базираното в Париж англоезично издание Worldcrunch публикува статия със заглавие „Използва ли се за шпиониране новият културен център на Русия в Париж?“, в която твърди, че бивш посланик в Москва (бел.р. - не е уточнено кой) е пратил нота до Елисейския дворец, твърдейки, че е сигурен, че руски шпионски служби използват помещения в комплекса, иначе предназначени за конференции на културна тематика.

*„Хората без морал често се смятаха за по-свободни, но най-често просто бяха лишени от способността да чувстват и да мислят реално. Така прегръщаха свободния секс с олигарсите.“

„Жени“, Чарлз Буковски