Какво се крие зад активността на Радев и Нинова?

Мислите, че сега не е време за политически сметки? Лъжете се, правят ги и в БСП, и в ГЕРБ, и в президентството

Евгени Петров, ВеВести

В неделя президентът Румен Радев се срещна с премиера Бойко Борисов и шефа на кризисния щаб ген. Мутафчийски.

Президент и премиер дадоха пример за единомислие въпреки острото противоборство между тях.

Дни по-рано извънредното положение, (първото от 1946 година насам), беше прието с пълно единодушие в парламента, независимо от практиката на опозицията да бъде против управляващите по всички въпроси.

Но шило в торба не стои. След броени дни БСП чрез Корнелия Нинова яхна популистката политическа кобила като поиска от управляващите да опростят битовите сметки на потребителите, което е напълно неадекватно, защото първо така се облагодетелстват по-богатите потребители на ток, парно и газ и второ икономиката ни с изключение на 2-3 отрасъла продължава да работи и за изплаща заплати. Няма промени и в равнището на пенсиите, и на социалните помощи. Тогава?

Целта, разбира се е предизборна – да се покаже, че социалистите се грижат за обикновения човек, докато от ГЕРБ и Патриотите нехаят.

Какво се случва с президента? Радев изведнъж се събуди от нелепия си сън след гафа си с безвкусната и дебелашка подигравка към епидемията от 3 март и реши да наваксва.

Първо проведе среща с премиера и ген. Мутафчийски, на която томахавките бяха заровени. Но след нея се видя, че президентът си е точно това, което е предвидено по конституция – да е формалната представителна фигура, която може да отправя призиви, изречени многократно от специалистите дни преди него, но от която нищо оперативно не зависи.

Той призова за единение, съпричастност, лична отговорност, самоконтрол, самоизолация в името на себе си и другите.

В този смисъл Радев направи точно това, което се очаква от един президент. Но на фона на денонощната оперативна активност на правителството и Националния оперативен щаб, неговите закъснели протоколни призиви са предъвкани тези и чукане по отворена врата.

Щеше да бъде съвсем различно, ако Радев още в началото на епидемията беше отправил апел към единение на политическите сили и съпричастна отговорност на обществото.

Както и щеше да бъде съвсем различно за БСП, ако Нинова още преди 3 седмици беше призовала за родно производство на защитни облекла и маски. Но както е известно от „Позитано“ винаги яхват вълната, след като се надигне.

И Радев и Корнелия Нинова съзнават, че силата и денонощната оперативна ангажираност, потокът от информация за обстановката и взетите мерки, а оттам и трупането на актив, са на страната на правителството и на Борисов.

А трябва да признаем, че премиерът, който по мнението и на неговите най-отявлени критици знае как да гаси пожари, в тази криза се чувства като риба във вода. И ако сега някой мери рейтинги, неговият и на Мутафчийски ще бъдат видимо по-високи.

Дори се заговори за „тримата генерали“, като и шефът на ВМА беше включен в тройката, измествайки временно активността на прокуратурата и лично на Гешев.

Затова и президентът се активира видимо.

Изведнъж Радев започна спешни срещи с бизнеса, после със синдикатите, очаквам и още поканени на „Дондуков“ 2. И тъй като от вчерашната среща с Борисов и Мутафчийски се разбра, че нищо не зависи от него, не ме напуска чувството, че Радев тренира за втори мандат, а после – и за изпълнителната власт.

Корнелия Нинова, която въпреки отлагането на избора за партиен лидер, също не е очарована, че беше „затисната“ медийно от информациите около коронавируса и най-вече от изявите на Щаба, на Борисов и целия Министерски съвет.

Затова в БСП-лабораторията се роди и идиотската идея да се отложат плащанията на битови сметки, която граничи с пещерен популизъм. Най-малкото, защото мярката масово ще облагодетелства по-богатите и хората със средна ръка потребление. Огромна част от предприятията продължават да работят и да плащат заплати, помощите за безработни и социалните плащания не са спирали, а пенсиите на пенсионерите си остават същите.

Въпреки, че в последните дни се очертава политическо примирие, подобни действия трябва да се сочат и анализират. Защото връх на политическата наивност у обществото е да си помисли, че изведнъж и президент и премиер и опозиция са променили и козината си и нрава си и след преминаването на пандемията всички ще продължим да бъдем толерантни и обединени.

Цялата работа много прилича на временните военни примирия, които почти веднага се нарушават от едната, или другата страна.

Може и да си извадим някои поуки, но политическата борба никога не е преставала и дори в най-критични моменти по партийните щабове продължават да си правят сметка и чертаят планове как да удрят по опонента. Там милост и морал няма. Освен това, всяка криза е и възможност, нали така?

Борисов например си дава ясна сметка, че ако не допусне епидемия по-голяма от другите мощни икономики в Европа и успее да ограничи заразата, това ще е безспорен предизборен успех за него. Както и обратното – че едно неконтролируемо разрастване на Ковид-19 до края на лятото може да му струва загуба на изборите през март 2021.

Лявата опозиция, в чиито редове е и президентът, пък ще се стреми да предлага най-често популистко-неизпълними мерки за справяне с кризата, които могат да доведат най-вече до нейното задълбочаване. Социалистите по дефиниция са за „раздаване на пари“.

Личните ми наблюдения показват, че политическите партии, особено от опозицията и президентът, прегоряха. Не се знае какво още ни чака и какви по-строги мерки тепърва ще трябва да предприемаме.

Според експерти пикът на коронавируса в Европа ще бъде през септември или октомври. Или няколко месеца преди изборите. Не мога да прогнозирам кой ще ги спечели, но със сигурност знам, че сега и в близките месеци не е време за предсрочен вот.

А на въпроса какво се крие зад активността на Нинова и Радев – желание за реванш и още власт. Но това го решават избирателите.