Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мрежата
  3. Калин Терзийки: Едва ли има нещо толкова коварно, като да пиеш и да не можеш да спреш

Мрежата

Калин Терзийки: Едва ли има нещо толкова коварно, като да пиеш и да не можеш да спреш

Калин Терзийки: Едва ли има нещо толкова коварно, като да пиеш и да не можеш да спреш - Tribune.bg
Снимка:

Осъзнаваш колко всъщност безсмислен е животът и си отказал да го живееш без упойка

*Коментарът е от Фейсбук профила на писателя Калин Терзийски

От пиене се умира, това е ясно. Пиенето на алкохол обаче е едно от малкото достъпни за всички средства за премахване на ужаса от живота и постоянното чувство за безсмислие, които мнозинството понасят, просто защото нямат достатъчно голям размах на душите, за да ги осъзнаят. Да си позволят да осъзнаят. Артистите умират от пиене. Често - най-добрите. А някои и остават живи, поне засега. Аз останах жив.

Случайно. Благодаря, Господи!

Иван Ласкин умря. Господ да го прости. Мнозина страхливци цъкат с език и някак не смеят открито да изхрачат злобата си срещу него и неговото пиене. Защото освен всичко друго, тия, които не пият (благоприличните, нормални хора), са и суеверни страхливци. Те обаче не си дават сметка за ужаса, за борбата, за страданието, за смелостта. Които ги има в живота на тия, които не живеят нормалния, сух, трезв и фалшив живот.

Ще кажа като алкохолик - алкохолизма Не е бич за другите, за тия, около пиещия, или ако е и за тях, то за тях е несравнимо малък. Защото за пиещите тяхното пиене е повече от чудовищно наказание. Едва ли има нещо на света, толкова коварно, ужасно и мъчително като това - да пиеш и да не можеш да спреш.

Защо? Защо не можеш да спреш? Защото си станал - по един болезнен и уж ненормален начин - именно Нормален човек. Оголен, като нерв, гол и одран...и осъзнат - осъзнаващ колко всъщност ужасен, кошмарен и безсмислен е животът. И си отказал да го живееш без упойка. Вероятно има непиещи, които са също така смели - осъзнали и те това, което са осъзнали пиещите... всъщност - не става въпрос и за осъзнаване... става въпрос може би за това, което Хайдегер нарича "наличност" - да видиш Нещата в тяхната "наличност" - не като подръчни и полезни вещи, а оголени от смисъл, празни, никакви, ужасяващи, нелепи.

Тия, ако има такива, които виждат Голият обяд (по Бъроуз), които виждат живота оголен, страшен, неозначаващ нищо и ясен и пак не пият - те са някакви чутовни титани. Обаче аз не се сещам за такива.

Та за тия, които цъкат с езици и не си позволяват даже да плюят, от суеверен страх, по умрелия артист, ще кажа: Майната ви! Живеете в заслепение, не смеете да видите света и живота. В истинския им вид. Такива, каквито са. Ако ги видите - не ще пиете, ами ще заревете и завиете от ужас и няма да има по страшен от вашия вой. Слепци.

Бог да прости всички живеещи оголени, одрани, открити и осъзнати, ужасени, пиещи, за да забравят, че са живи. Бродягите на Дхарма. Бог да прости Керуак, Фицджералд, Буковски, Хемингуей, Лотрек, Лермонтов, Висоцки, Ласкин и други.


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар




Топ новини виж още
Актуална тема
Анкети
Какви новини искате да четете през 2023 година?
Покажи резултати Скрий резултати