Калина Андролова: И ПП, и ДБ се стремят взаимно да се погълнат

Ако бяха по-умни политически, ПП щяха да разговарят за неутрално правителство

Калина Андролова, БНР

Резултатите от изборите показват, че не може да има управление без ГЕРБ. Но още даже преди да има яснота точно кои и колко са хората, които ще влязат в парламента, Кирил и Асен направиха самостоятелно изказване, чисто партийно, че няма да подкрепят в никакъв случай кабинет на ГЕРБ или кабинет с мандата на ГЕРБ. Тоест Кирил и Асен ликвидираха преговорния процес с ГЕРБ още преди да е започнал. Направиха това в едноличен порядък, напълно пренебрегвайки ДБ, извън всякакво коалиционно уважение. И дори по-лошо. Принуждавайки ДБ, и най-вече „ДА България“ да следват техния личен дневен ред.

Въпросът е защо. Защо Асен и Кирил толкова много бързат да заявят категорично НЕ на всичко, което не се състои само от тях самите. Защо нито един от множеството строги аргументи, че трябва да има редовно правителство не може да ги ангажира, например задълбочаваща се финансова нестабилност на държавата, осигуряване на сигурност на енергийните доставки, справяне с високата инфлация, интелигентни позиции на България във външната политика и не на последно място отнемане на опцията президентът да управлява държавата безнадзорно и еднолично.

Отговорът се разбира, когато се вгледаме внимателно. Всяко говорене от страна на ПП/ДБ, че вместо да се преговаря с ГЕРБ, ще се търси подкрепа за втория мандат, означава избори през юли. Не е важна оптиката, приказките какви са, обосновката пред зрителя. Важен е резултатът от действията на ПП. А крайният резултат от действията на ПП се повтаря и той е един и същ без никакво съмнение: връчване на властта в ръцете на Радев. Машината за натиск на глобалистката пропаганда ни убеждава, че трябвало ГЕРБ да подкрепи втория мандат на ПП/ДБ. Това свръхнахалство би било приемливо, ако ПП не бяха превърнали държавното управление в зловещ низ от безобразия. Би било някак приемливо, ако нямаше очевидни апетити да се изземе партията на Борисов през практики на остракизъм и демонизиране. Може би щеше да е все пак приемливо, ако Кирил Петков не беше осъществил ареста на Борисов, който американският мониторинг определя като произвол.

При тези факти, подобно предложение не е просто неприлично. То е вид хулиганство. Със своята банална и вече буквално остаряла и силно враждебна анти-ГЕРБ риторика ПП са тежко откъснати от реалността. Доскоро изглеждаше така, че решенията им са в резултат на дилетантщина. Но е време да признаем, че поведението им е систематично. Тоест зад категоричните им действия за провал на всяка възможност за здраво правителство стои план. Действията на ПП не са разхвърляни. Те са целенасочени. И всички ние пропускаме това, защото е умело прикрито със словесна салата, запратена срещу ГЕРБ. И ако не се състави кабинет с първия мандат на ГЕРБ, как мислите, дали ДПС ще подкрепят кабинет на ПП, след като Асен и Кирил бяха решили да изключат ДПС от парламентарната група на европейските либерали? БСП ще подкрепят ли кабинет на ПП, които обясниха международно и световномедийно на бесепарския електорат, че изнасяли тайно оръжия за Украйна, докато именно Корнелия управляваше въпросния ресор? ИТН ще подкрепят ли кабинет на ПП, които пазаруваха депутатите им, унижавайки и разпадайки партията им като панаирджийска формация.

Когато Асен Василев заявява, че коалицията ПП/ДБ ще предложи свой кабинет, какво очаква? Освен още от същото – Радев да управлява.

ГЕРБ имат възможност да си осигурят подкрепа за безкомпромисен експертен кабинет, който да освети всички злоупотреби на ПП по министерски ресори, които щадящите служебни правителства на Радев в момента покриват. Но ГЕРБ могат да предложат и по-любезен кабинет за изпълнение на фиксирани задачи. Такова чисто техническо правителство би било по-защитено откъм корупционни практики и източване на държавен ресурс, защото парламентарният контрол е по-силен надзор. Отколкото липсата на какъвто и да е надзор по време на поредицата от служебни правителства. Ако бяха по-умни политически, ПП щяха да разговарят за неутрално правителство. Но вместо това ПП демонстрираха обидно поведение спрямо коалиционния си партньор ДБ, като принудиха Христо Иванов да съучаства във вредна за държавата безкрайна политическа конфронтация. Прибързаното им заявление като партийна изява, разделна и несъобразена с коалицията, е безцеремонно присвояване на политическото тегло на всички останали в коалицията. Не е лошо да се отбележи, че когато се считаха за много силни, ПП високомерно отхвърляха ДБ. А когато осъзнаха, че подкрепата за тях намалява, посегнаха към ДБ по начин, който също не е много уважителен. Те поканиха ДБ безалтернативно, заявявайки: „Ние ще се коалираме!“

Вътре в тази постфройдистка коалиция обаче започват груби раздори. Тъй като и ПП, и ДБ се стремят взаимно да се погълнат. Асен и Кирил истеризират политическата атмосфера, считайки, че през острия тон срещу ГЕРБ могат да лидират коалиционните си партньори в доминантен режим. Това устройва напълно Атанас Атанасов, който търси скривалище за своите лидерски неспособности. Това обаче не устройва Христо Иванов, защото „ДА България“ има потенциал да нараства, извличайки ресурс от смаляващия се политически балон, който Кирил и Асен създадоха. Кресливата доминация на ПП вътре в коалицията поставя по-разумното говорене на „Да България“ да изглежда като елементарно съглашателство с ГЕРБ, вместо като политическо умение да се търси интелигентен изход от безизходицата. Изобщо не е ясно, дали коалицията ПП/ДБ би могла да издържи още едни избори. Камо ли да остане валидна за местната власт. Не бива да забравяме, че ПП се появиха като проект през Радев и като резултат от революцията срещу Борисов, която беше солидно финансирана от една враждебна олигархична група. Част от тези хора взаимодействат със служебната власт и обслужват своите интереси. Те не желаят да има редовен кабинет, който ще наруши подредените им схеми на извличане. И няма нищо по-естествено да използват своите мащабни възможности в една лека и удобна политическа навигация върху позициите на ПП в полза на продължаващия хаос. В полза на бездържавността и разпадането на парламентаризма.