Калина Андролова: Радев е врагът в леглото на „Възраждане“, който ще ги рони в перспектива

От Фейсбук профила на журналистката Калина Андролова

Точно президентът Румен Радев да говори за обедняване на българите, след като: завлече България на дъното с вдигнатия юмрук; унищожи енергийния сектор; измъкна Бойко Рашков от алкохолния му запой и му даде задачата на „заличител“, в която той звучно се провали; постави министри, които се друсат и не са съвсем с всичкия си, щото някой ги консултирал с посолствоТО; даде АЕЦ-а на този, който му снася най-много без да притежава и грам знание, а изгони и дискредитира тези, които разбират и са си оставили живота в централата; завъртя около себе си компании с репутацията на международни аферисти, търсещи извличане на бързи милиарди от провалени държави; сключи невежо и безотговорно договора с БОТАШ без да разбира в каква схема набутва държавата и как отнема суверенитет... изобщо изброяването може да е безкраен ред на неграмотности.

Това е Радев.

И сега същите негови коварни служители, които го докараха дотук, вливайки му агресия, го заплетоха отново в съвсем същия ГИБЕЛЕН ентусиазъм за власт. Нищо ново не се случва с Радев освен онова старото – тръгнал е на поход за властта!

Покачен на нискокачественото влакче на популизма. Всички хора, които Радев завъртя около себе, НЕ промениха интелектуалния политически климат към по-добро. Не вдигнаха България нагоре, а тъкмо обратното: за три-четири години направо обърнаха движението й назад. И сега популистът Радев иска да оглави съпротивата срещу Борисов и Пеевски, да ползва свършеното от „Възраждане“ за свои цели, да изземе формално и символично инициативата срещу еврото, за да работи експанзионистично за своя партия, че наближават президентските избори. Популизмът е опасно явление, тъй като заблуждава електората, че тъпаните биха могли да свирят като лири. Но действителността се оказва друга. Тъпаните си остават тъпани, а лидерството изисква силен гъвкав ум, некултивиран в среда на подчинение и система от забрани и ограничения.

Няма силен лидер, който разтваря политически чадър над кеймтрейлсите, лумпените, маргиналите, за да води през тях страната си към прогресивно бъдеще. Трябва да стъпваш на разума, а не на илюзиите. Радев внезапно реши (или му го решиха), че тази политическа ниша е отворена и че може постепенно да раздроби „Възраждане“, и като цяло да събере в едно електоратите на „Възраждане“, БСП, ИНТ, „Меч“, „Величие“, АБВ и множество други дребосъци.

Радев е врагът в леглото на „Възраждане“, който ще ги рони в перспектива. Радев е приемливата шапка на неудобния за политическа употреба радикализъм. Дето се казва, пробихме с един, но с друг ще овладеем и управляваме. Тук няма принципи, има цели. А незнанието накъде вървим и желанието – да се махнем от тук и сега – ще води нацията към гибелни решения.

Радев вече показа какво може! Най-щадящото, което би могло милостиво да се каже за него, е, че МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОДВЕЖДАН! Може да бъде манипулиран от външен за ума му натиск. Което веднага го отстранява от пътя на силното, знаково и държавнотворно водачество (лидерство). Просто Радев не е лидер, не е лира, не е химн. Радев е най-тъжната заблуда на България. Помня го, КОГАТО ИЗГЛЕЖДАШЕ НАДЕЖДА. След това видяхме и провалите му с въвеждането на илюзионистите от ПП. А с договора с БОТАШ рязко организира и още дълго ще укрепва ПАДЕНИЕТО си.

Сега ползва популизма и съпротивата срещу еврото, за да изработва не просто политически, а вече и свой партиен профил. На Радев малка партийка под патронажа на ГЕРБ или под опеката на Пеевски не му е достатъчна. Той ще иска да обедини цялата опозиция, да я доизгради и поведе. Накъде няма значение. Към слабите, меркантилни цели, които Копринков ще му нарисува. Както беше и досега. Демократичният капитализъм е архаична цел за света от 90-те. Четвърт век напред, Копринков е последният, който знае какво да се прави. Но знае какво още може да се прибере оттук-оттам. Властта като лична софра, а не като държавен просперитет, е базов формат на българската политика.

Силното лидерство изисква известна сдържаност в извличането, която да позволява все пак и създаване на обществени благини. Да спреш ремонтите по пътищата, за да си трошим колите, а същевременно да загробиш България с милиарди по БОТАШ и да предадеш суверенитета на държавата, не е сдържаност, а управленска идиотия! По-добре умна балканска патронажна система, отколкото непредсказуема претенциозна глупост, която притежава зловещата неграмотност да разрушава и убива с добри намерения.